Решение № 5363 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2011 г.
ВАСV отделение15.04.2011 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290 от 11.01.2011 г. по адм. дело № 308/2010 г. на Административен съд - Ямбол. ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол, гр. Ямбол, ул. "Жорж Папазов" № 9, ет. 5 да заплати на Валентина Борисова Илиева - Димова от гр. Ямбол, ул. "Хр. Смирненски" № 4 А сумата 400.00 (четиристотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5363 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол против решение № 290 от 11.01.2011 г. по адм. дело № 308/2010 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено решение № РД-12-2721/08.09.2010 г. на същия административен орган (решението е подписано от главния секретар при условията на заместване), с което е установен конфликт на интереси по отношение на Валентина Борисова Илиева - Димова, която като началник на Общинска служба по земеделие "Тунджа - Ямбол" - Ямбол действа в частен интерес, като използва служебна информация за изготвяне на заключение в качеството на вещо лице по гражданско дело на Районен съд - Ямбол. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е незаконосъобразен, тъй като при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процедурата, както и че отношение на Димова е налице конфликт на интереси. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димова против решението на административния орган да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Ямбол е законосъобразно. Изводът за допуснато при постановяване на административния акт съществено нарушение на административнопроизводствените правила не се споделя от настоящата инстанция, тъй като доклад, обобщаващ данните от проверката за установяване на конфликт на интереси по отношение на Димова е изготвен и представен по делото (рег. № 93-7713/10.08.2010 г. на директора на инспектората към Министерството на земеделието и храните) и констатациите в него, както и факта, че решението на административния орган е взето въз основа на този доклад, не са оспорени от Димова (стр. 2 от жалбата). Този неправилен извод на съда обаче не обоснова незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като заключението на съдебния състав за отмяна на административния акт поради противоречието му с материалноправни разпоредби изцяло кореспондира с нормативната уредба. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че решението на директора на Областна дирекция " Земеделие" - Ямбол, с което е установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 8 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) по отношение на Валентина Димова, началник на Общинска служба по земеделие "Тунджа - Ямбол" - Ямбол, както и извършено от Димова нарушение по чл. 12, т. 4 и чл. 16, ал. 2 от ЗПУКИ, е незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. При правилно тълкуване на нормите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ съдебният състав стига до извода, че за да възникне конфликт на интереси следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, извършва действия в частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения. С оглед дефинициите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от закона, за понятията "частен интерес" и "облага" правилно е преценено, че в разглежданата хипотеза по отношение на Димова не са установени нито действия в личен интерес, нито получаване на доход в пари, имущество или друга престация, която да не й се следва. В случая е установено, че Димова, началник на Общинска служба по земеделие "Тунджа - Ямбол" - Ямбол - лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ е включена в списъка на вещите лица при съда и като вещо лице изготвя и представя съдебно - техническа експертиза по гр. дело № 1218/2009 г. на Районен съд - Ямбол относно пазарната цена и техническите характеристики на допуснати до делба земеделски имоти, при което използва служебни справки и скици, заверени от нея като началник на службата. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че описаното поведение на Димова не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. От обстоятелството, че служителката е включена в списъка на вещите лица при съответния съд и фактът, че като вещо лице същата изготвя и представя заключение по конкретно дело на Ямболския районен съд, не може да се направи извод за наличие на частен интерес, който е пречка за безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения. Както се установява от наименованието вещите лица са специалисти в различни области, които се назначават от съда, за да дадат становище по въпроси на делото, за чието изясняване са необходими специални знания, с които съдът не разполага (чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представеното от вещото лице становище или заключение има за предназначение да помогне на съда да установи истината по делото. В този смисъл даването на експертно заключение е и изпълнение на обществен дълг, насочен към изясняването на правния спор и подпомагане на съдебния състав при вземането на решение. Следователно вписването на Димова като вещо лице и съответно изготвянето на технически експертизи по конкретни дела не е дейност в частен интерес, несъвместима със служебните задължения. Напротив, като експерт в съответната област служителката е длъжна да представи заключение, което да подпомогне работата на съда, ако бъде назначена за вещо лице по делото, освен ако не са налице основанията за отстраняване или за освобождаване по смисъла на чл. 196, ал. 1 и чл. 198 от ГПК. Действително за изготвената експертиза вещото лице получава възнаграждение. Това възнаграждение съгласно чл. 75 от ГПК се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски, т. е възнаграждението е заплаща по силата на закона и за положен труд. Ето защо същото не представлява облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ и съответно получаването на такова възнаграждение не може да обоснове наличие на конфликт на интереси. Липсата на частен интерес и облага при участието на Димова като вещо лице по граждански дела налагат извода, че поведението й не съставлява нарушение нито по чл. 2 от ЗПУКИ, нито по чл. 8 от закона, т. е. не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираните законови норми. Отсъствието на частен интерес във връзка с участието като вещо лице и изготвянето на експертиза по конкретно гражданско дело обосновава и липсата на основание за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 и по чл. 16 от ЗПУКИ. Ето защо като приема, че нарушения по цитираните текстове не са допуснати, по отношение на Димова липсва конфликт на интереси и на това основание отменя решението на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол, административния съд постановява решение, което кореспондира със закона. Останалите съображения в решението на административния орган във връзка с отсъствие на служителката от работа или установено неизпълнение на указания на горестоящ орган засягат изпълнението на служебните задължения и служебната дисциплина и могат да обосноват възникване на дисциплинарна отговорност, но не и такава по ЗПУКИ, поради което правилно не са коментирани от съда. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че решението е издадено от компетентния орган и в предвидената форма, но е незаконосъобразно, тъй като по отношение на Димова не е налице конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд - Ямбол е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол следва да заплати на ответницата по касация сумата 400.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 2 ЗПУКИ
- чл. 8 ЗПУКИ