Решение № 5161 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2014 г.

Решение № 5161 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2014 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илиян Николов Колев от с. Василево, общ. Генерал Тошево чрез адв. Мариана Василева против решение № 63 от 19.05.2014 г. по адм. дело № 928/2013 на Административен съд Добрич с доводи за нищожност на съдебното решение. Алтернативно се посочват и такива за неправилност, като се претендират и сторените пред двете инстанции разноски. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение е отхвърлено оспорването на Илиян Николов Костов от с. Василево, общ. Генерал Тошево с искане за обявяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22727 от 12.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Свилен Костов. За да достигне до този резултат съдът е приел, че издаването на акта е правно мотивирано с разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. Изведено е, че в случая, по силата на чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 43, ал. 3 и др. от ЗПЗП, компетентният орган за издаване на АУПДВ е Разплащателната агенция, чиито функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, като според чл. 20а, ал. 2, т. 2 от с. з., тя се представлява от изпълнителния директор. Нейното представителство, по силата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, може да бъде осъществено и от оправомощен заместник изпълнителен директор на фонда със заповед на изпълнителния директор и след предварително решение на УС. Съдът е съобразил, че доколкото е налице едновременно 1/ обща компетентност на УС който, освен изброените в чл. 6, ал. 2, т. 1-13 и ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ правомощия, има възможност да взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо и 2/ компетентност на изпълнителния директор да решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на УС - чл. 10, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на ДФЗ, и същевременно 3/ липсва конкретно определен по закон орган за установяване и събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, финансирани по европейските фондове и държавния бюджет, по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, във вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК, следва да се приеме, че АУПДВ е издаден от компетентен орган предвид представените по делото протокол № 17/07.04.2011 г. на Управителния съвет на ДФЗ и Заповед № 01-РД 1288/08.04.2011 г. на изпълнителния му директор. От тези доказателства е установено, че УС е взел решение изпълнителният директор да делегира на заместник изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" правото да издава и подписва актове от категорията на процесния, както и че такива са делегирани с посочената по-горе заповед. Съдът е извел извод, че предвид спецификата на уредбата на дейността и правомощията на ДФЗ, както в ЗПЗП, така и в Устройствения правилник на фонда, и с оглед наличието на решение за определяне на органа за издаване на АУПДВ и на двата управителни органа на фонда - изпълнителен директор и УС, следва да се приеме, че актът не е нищожен. За пълнота съдът е изследвал и подробно законосъобразността на акта, като е извел е извод, че въпреки наличието на многобройни нарушения, същите водят до унищожаемост на оспорения АУПДВ, а не до неговата нищожност, защото те не са толкова тежки и радикални нарушения на законността, които не биха могли да бъдат примирени дори и с временното действие на акта. Прието е, че не са налице основанията за твърдяната от жалбоподателя нищожност, тъй като процесният АУПДВ е издаден от компетентен по материя, място и степен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, поради което оспорването на неговата нищожност е отхвърлено. Прието за неоснователно и твърдението на оспорващия, че той не може да е субект на претендираното вземане. Така постановеното решение е правилно. По отношение на твърдението за нищожност на решението на Административен съд Добрич следва да се посочи, че нищожното решение е невалидно решение. Този порок може да бъде претендиран без ограничение във времето по исков ред. Такова решение следва да изхожда от орган, който не разполага с правораздавателна власт, или пък решението да не е постановено в писмена форма, а например в устна. Нищожно е и решението, което е постановено еднолично, в незаконен съдебен състав, когато законът изисква съдебен състав. В конкретния случай претендираните пороци за нищожност не са относими към постановеното решение, а същото изхожда от орган на правораздателната власт, постановено е в изискуемата се форма и в законен състав. Във връзка с доводите на касатора за незаконосъобразност от доказателствата по делото се установява, че на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Управителният съвет на ДФЗ е дал възможност на изпълнителния директор да делегира права на заместник-изпълнителните директори на фонда. С решение на Управителния съвет от 07.04.2011 г. са делегирани права на заместник-изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава актове за установяване на публично държавно вземане по директните плащания. Със заповед от 08.04.2011 г. на посочените по-горе правни основания и протоколното решение на УС, изпълнителния директор на фонда е делегирал правомощие на заместник-изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), като по делото не се спори, че оспорения акт е бил издаден от него. В жалбата си касаторът е развил съображения, че независимо от приложената заповед от 08.04.2011 г. на изпълнителният директор, заместник изпълнителният директор не е компетентен да издаде оспореният АУПДВ. Съгласно чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 43, ал. 3 и др. от ЗПЗП, компетентният орган за издаване на АУПДВ е Разплащателната агенция, чиито функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". С чл. 18 от ЗПЗП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 19 от ЗПЗП са определени правомощията на управителния съвет, а в чл. 20 и чл. 20а на изпълнителния директор. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП управителния съвет има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо. В същото време чл. 20, т. 1 регламентира задължението на изпълнителният директор да изпълнява решенията на управителния съвет. Съобразно посочените разпоредби правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай, при липсата на конкретно определен по закон орган за установяване и събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, финансирани по европейските фондове и държавния бюджет, по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, във вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в правомощията на управителният съвет е да оправомощи изпълнителния директор за тази дейност, както и да предостави възможността на същия да делегира на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" правото за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания. В случая не става дума за делегиране на правомощия, които законът определя като изрична компетентност на изпълнителния директор на фонда, а за делегиране на правомощия, които са му предоставени от управителния съвет по силата на взето от него решение, поради което не са налице законови пречки за прехвърлянето им на друго лице. По отношение на останалите твърдения в касационната жалба, следва да се отбележи, че съдът ги е обсъдил и е обосновал подробно защо твърдените нарушения водят до незаконосъобразност на акта, а не до неговата нищожност, като настоящата инстанция споделя направените изводи. Предвид изложеното твърденията за нищожност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са неоснователни. Решението на административния съд, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на АУПДВ следва да се остави в сила. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, отнасящо се до неправилно изчисление на присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е определено съгласно последните изменения на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който са в сила от 28.03.2014 г., а в конкретния случай делото е обявено за решаване на 07.05.2014 г. и правилно е приложена цитираната редакция от Наредбата. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховнен административен съд, Трето отделение