Решение № 6455 от 15.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на "Джимтех Билд" ООД, [ЕИК], подадена чрез адв. Жеков срещу Решение 4965/19.07.2022г. постановено по адм. дело 4770/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221019008581-091-001 от 25.09.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена и изменена с Решение 427 от 22.03.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с която по отношение на "Джимтех Билд" ООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, както и за корпоративен данък за посочените в акта данъчни периоди, ведно със съответните лихви.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че извода на административния съд, за това че процесните доставки не са реално извършени е в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че изводите на съда са основани на косвени доказателства и предположения, като същевременно са налице преки доказателства по доставките, които потвърждават тяхната реалност. Реалността на доставките се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че доставките са извършени, за което са представени счетоводни документи, доказателства за плащане, приемо-предавателни протоколи, доказателства за приемане на работата и за последващо влагане на доставките в икономическата дейност на ревизираното лице. Според касатора, неправилно от страна на първоинстанционния съд е отречена реалност на доставките на основание липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Излагат се доводи за неправилност на решението и в частта относно установените задължения по ЗКПО с твърдения, че съдът неправилно е приел наличие на основание за увеличаване финансовия резултат на дружеството и определяне на задължения за корпоративен данък. Иска се отмяна на решението на Административен съд София-град и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт в потвърдената част. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Възразява се против размера на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Волянова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221019008581-091-001 от 25.09.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който по отношение на "Джимтех Билд" ООД са установени задължения за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за посочените в акта периоди, както и за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.

От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221019008581-020-001/30.12.2019 г., връчена по електронен път на 21.01.2020 г., с която е възложено извършването на ревизия на ревизираното лице за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за отделните данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2019 г. и за корпоративен данък за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) Р-22221019008581-020-002/15.04.2020 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 19.06.2020 г.

Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД) Р-22221019008581-092-001/17.07.2020 г., връчен по електронен път на 23.07.2020 г. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното дружество е постъпило възражение срещу констатациите в РД, което е прието за неоснователно.

Ревизията приключва с РА Р-22221019008581-091-001/25.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който по отношение на "Джимтех Билд" ООД са установени задължения за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за посочените в акта периоди, както и за корпоративен данък за данъчни периоди от 2014г. до 2018г. в общ размер на 341 116,13 лева (ДДС 217 212.60 лева, КД 52 731.13 лева и лихви 71 172.40 лева), като крайният размер на задълженията за довнасяне е на 317 431.95 лева (ДДС 217 212.60 лева, КД 29 046.95 лева и лихви 71 172.40 лева), тъй като с РА е извършено прихващане на задължения за корпоративен данък за 2014г., 2015г. и 2016г. с данък за възстановяване общо в размер на 23 684.18 лева. По отношение на установените резултати по ЗДДС, ревизионния акт е отменен с Решение 427 от 22.03.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП за установените резултати по ЗДДС за данъчни период м.12.2016г., м.08.2018г. и м.09.2018г., изменен за данъчни периоди м.07.2016г. (от ДДС за внасяне в размер на 16 204.96 лева на ДДС на внасяне в размер на 6 054.96 лева), м.08.2016г. (от ДДС за внасяне в размер на 3 626.44 лева на ДДС на внасяне в размер на 476.44 лева), м.09.2016г. (от ДДС за внасяне в размер на 13 101.31 лева на ДДС на внасяне в размер на 1 601.31 лева), м.11.2017г. (от ДДС за внасяне в размер на 5 519.98 лева на ДДС на внасяне в размер на 4 213.18 лева) и м.01.2018г. (от ДДС за внасяне в размер на 2 195.88 лева на ДДС на внасяне в размер на 474.04 лева), и потвърден за задълженията за данъчни периоди м.12.2014г., м.01.2015г., м.04.2015г., м.05.2015г., м.07.2015г., м.08.2015г., м.09.2015г., м.10.2016г., м.03.2017г., м.05.2017г., м.06.2017г., м.07.2017г., м.08.2017г., м.12.2017г., м.02.2018г., от м.04.2018г. до м.07.2018г. и от м.10.2018 до м.11.2019г., ведно със съответните лихви. По отношение на задълженията по ЗКПО, ревизионния акт е изменен за данъчен период 2016г. (от корпоративен данък в размер на 19 076.58 лева на данък в размер на 3 526.58 лева) и за данъчен период 2018г. (от корпоративен данък в размер на 14 967.22 лева на данък в размер на 9581.96 лева), ведно със съответните лихви за забава, а за задълженията за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2017г. акта е потвърден.

Задълженията за ДДС, установени с ревизионния акт, в частта му потвърдена/изменена от Директора на дирекция ОДОП са следствие на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2014г., м.01.2015г., м.04.2015г., м.05.2015г., м.07.2015г., м.08.2015г., м.09.2015г., м.07.2016г., м.08.2016г., м.09.2016г., м.10.2016г., м.03.2017г., м.05.2017г., м.06.2017г., м.07.2017г., м.08.2017г., м.11.2017г. м.12.2017г., м.01.2018г., м.02.2018г., м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г., м.07.2018г. и от м.10.2018 до м.11.2019г. заради отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер на 165 972.84 лева, упражнено в тези данъчни периоди по фактури, издадени от АДС РЕЙСТУДИО ЕООД, АСТРАЛ 94 ЕООД, ГЕОРГ 2014 ЕООД, ДМР ЕООД, КИКО-Г ЕООД, МАЙ СТОРИДЖ ЕООД, МОНДО 2017 ЕООД, СИМДЕС ЕООД, СИНАЯ 85 ЕООД, СИТИ КОНСУЛТИНГ ЕООД, ИВИ 88 ЕООД, ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД, КЕЙ ТИ 2000 ЕООД, КОРПОРЕЙШЪН СТРОЙ ЕООД, НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД, БОР ЛЕС 2015 ЕООД.

Задълженията за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. са следствие на корекция на декларираните резултати, на основание чл.26, т.2 вр. чл.16, ал.2 ЗКПО във връзка с непризнати доставки на услуги по фактури издадени от ГЕОРГ 2014 ЕООД през 2014г.; НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД и КЕЙ ТИ 2000 ЕООД през 2015г.; ДМР ЕООД през 2016г.; КИКО-Г ЕООД, ДМР ЕООД, ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД, АДС РЕЙСТУДИО ЕООД, СИМСЕС ЕООД и АСТРАЛ 94 ЕООД през 2017г.; ИВИ 88 ЕООД и АДС РЕЙСТУДИО ЕООД през 2018г.

След подробно проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за липса на реалност на процесните доставки на стоки и услуги, поради което е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл.71, т.1 от ЗДДС.

Административният съд е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за правилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Във връзка с установените задължения по ЗКПО, съдът е отчел, че съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В тази връзка и с оглед изводите, че фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици не документират действително осъществени стопански операции и са издадени в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗКПО, първоинстанционния съд е направил извод, че отразените въз основа на тези фактури счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Следователно, извършеното с РА преобразуване на финансовите резултати на жалбоподателя за процесните данъчни периоди и определянето в резултат на това на допълнителни задължения за корпоративен данък е законосъобразно и обосновано.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Правилно административния съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите.

В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактурите, издадени от АСТРАЛ 94ЕООД, ДМР ЕООД, МАЙ СТОРИДЖ ЕООД, СИМДЕС ЕООД, СИТИ КОНСУЛТИНГ ЕООД и БОР ЛЕС 2015 ЕООД, не е установено осъществяването на доставки, поради което правилно не е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 22 348.29 лева.

За доставките от АСТРАЛ 94ЕООД са представени 3 бр. фактури с начислен ДДС в общ размер на 4 320.00 лева и с предмет "материали съгласно договор", без материалите да са индивидуализирани и да са представени доказателства за получаването им. За доставките от ДМР ЕООД са представени 12 бр. фактури с общ размер на ДДС 2 167.08 лева и с предмет наем на строителни материали, шперплат без строителните материали да са индивидуализирани и да са представени доказателства за получаването им. Издадената от МАЙ СТОРИДЖ ЕООД 1 бр. фактура с размер на ДДС 500.00 лева е с предмет "авансово плащане, като от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за предмета на доставката и за извършването й. За доставките от СИМДЕС ЕООД са представени 4 бр. фактури с общ размер на ДДС 4 900.61 лева и с предмет "по договор за СМР", какъвто не е представен и не е доказано извършването на услугата. За доставките от СИТИ КОНСУЛТИНГ ЕООД (по 4 бр. фактури с общ размер на ДДС 6 585.20 лева и с предмет "иглолистен материал", шперплат, пясък, цимент) и за доставките от БОР ЛЕС 2015 ЕООД (по 2 бр. фактури с общ размер на ДДС 3 875.40 лева и с предмет "иглолистен материал", шперплат) липсват доказателства за получаване на стоките от ревизираното лице. Въз основа на представените доказателства, правилно административния съд е приел, че преценени в съвкупност, същите водят до извод за липса на реална доставка на стоки и услуги. В хода на ревизионното производство, а и пред съда са представени единствено спорните фактури, като по делото не са ангажирани доказателства за предаване на стоките, респективно за извършване на услугите. Липсват съпътстващи получаването на стоката документи, както и документи за извършване на строително-монтажните работи. Мотивите на първоинстанционния съд по отношение на цитираните доставчици се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

По отношение на останалите доставки изводите на административния съд са неправилни.

Видно е от доказателствата по делото, основната дейност на ревизираното лице е строителство на сгради, като същото е вписано в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България.

През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки от ГЕОРГ 2014 ЕООД, АДС РЕЙСТУДИО ЕООД, КИКО-Г ЕООД, МОНДО 2017 ЕООД, СИНАЯ 85 ЕООД, ИВИ 88 ЕООД, ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД, КЕЙ ТИ 2000 ЕООД, КОРПОРЕЙШЪН СТРОЙ ЕООД и НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД, по които е приспаднало право на данъчен кредит общо в размер на 143 624.55 лева и които доставки са свързани с декларираната дейност.

За доставките от ГЕОРГ 2014 ЕООД са представени 3 бр. фактури с начислен ДДС в общ размер на 6 554.00 лева и с предмет "СМР по договор", договор 14583 от 19.03.2014 г. за възлагане на СМР на обект "Зелена и достъпна среда гр. Перник, количествено-стойностна сметка, протоколи за установяването и за заплащане на строително-монтажните дейности, които противно на изводите на съда не са бланкетни, а съдържат видове работи, ед. мярка, количество, единична цена и обща стойност. Представени са и доказателства за последваща реализация на услугите, а именно договор за строителство с Галчев инженеринг ЕООД, актове обр.19 и доказателства за плащане.

За доставките от АДС РЕЙСТУДИО ЕООД са представени 14 бр. фактури с общ размер на ДДС 5215.13 лева и с предмет наем на строителни материали, шперплат, наем на скеле и др, ведно с касови бележки, стокови разписки, както и описи на наетите материали, които преценени в съвкупност ведно с представените доказателства за последваща реализация водят до извод за реалност на фактурираните доставки.

За доставките от КИКО-Г ЕООД са представени 2 бр. фактури с общ размер на ДДС 1 900.00 лв. по договор от 09.03.2017 г. за доставка на спортни съоръжения по заявка на купувача, приемо-предавателен протокол и доказателства за последваща реализация договор за извършване на СМР на физкултурен салон към 48 ОУ София, ведно със значителна по обем техническа и финансова документация.

За доставките от МОНДО 2017 ЕООД са представени 6 бр. фактури с общ размер на ДДС 55 458.94 лева за СМР по договор от 02.09.2019г. за възлагане на СМР на жилищно-административна сграда, ведно със сметки за заплащане на натурални видове работи, протоколи за установяването и завършването на СМР, както и доказателства за последваща реализация договор строителство, ведно със значителна по обем техническа и финансова документация.

За доставките от СИНАЯ 85 ЕООД са представени 4 бр. фактури с общ размер на ДДС 11 018.00 лева по договор за възлагане на СМР на жилищна сграда, ведно със сметки за заплащане на натурални видове работи, протоколи за установяването и завършването на СМР, както и доказателства за последваща реализация договор строителство, ведно със значителна по обем техническа и финансова документация.

За доставките от ИВИ 88 ЕООД са представени 5 бр. фактури с общ размер на ДДС 16 647.00 лева по договор за ушиване на работно облекло, ведно заявки за размери и заповед за издаване на работното облекло, съдържаща имена, вид, дата на получаване на облеклото и подпис на съответния служител.

За доставките от ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД са представени 9 бр. фактури с общ размер на ДДС 14639.08 лева по договор за доставка на строителни материали. Към всяка фактура е представен опис, съдържащ вида на материалите, количество, единична и обща стойност, подпис и печат на продавача и купувача, както и доказателства за последваща реализация договор строителство на жилищна сграда, ведно със значителна по обем техническа и финансова документация.

За доставките от КЕЙ ТИ 2000 ЕООД е представена 1бр. фактура с общ размер на ДДС 1 205.00 лева а доставка на кофражни дъски и греди, ведно с приемо-предавателен протокол, както доказателства и за последваща реализация договор строителство, ведно с техническа и финансова документация.

За доставките от КОРПОРЕЙШЪН СТРОЙ ЕООД са представени 15 бр. фактури с общ размер на ДДС 21 821.60 лева по договор за възлагане на СМР на жилищна сграда, ведно с актове обр.19, подписани от двете страни, както и доказателства за последваща реализация договор строителство, ведно със значителна по обем техническа и финансова документация.

За доставките от НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД са представени 5 бр. фактури с общ размер на ДДС 9 165.80 лева по договор за маркетингова услуга, приемо-предавателен протокол, в който са описани извършените услуги и визуализация на същите лого, рекламни материали и др.

От представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което фактурите са осчетоводени и е налице извършено плащане, се установява, че договорените доставки на стоки и услуги са действително извършени. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство и това не е взето в предвид и от решаващия съд. При неоспорването на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у ДЖИМТЕХ БИЛД ООД за нея, приходните органи не са установили и като е потвърдил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки съдът е постановил неправилно решение.

Неправилен е и извода на административния съд за липса на доказателства за последващо влагане на доставките в икономическа дейност на ревизираното лице. През ревизирания период дружеството е бил изпълнител по редица договори за строително-монтажни работи, за което в хода на ревизията са представени множество документи - протоколи, договори за строителство, сертификати, актове съставени по време на строителството, доказателства за плащане и др. Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, поради което правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за липса на кадрова и техническа обезпеченост, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahagйben и Dбvid, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gбbor Tуth, т. 45/. За наличие на данъчната измама в случая не са налице доказателства.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата в тази й част, като е приел, че данъчният кредит не следва да бъде признат. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, постановено друго такова по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА да бъде отменен в тази му част.

В частта по ЗКПО.

Като се имат предвид мотивите, изложени от настоящия съдебен състав на касационната инстанция в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че неправилно съдът е потвърдил приетото в ревизионния акт основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО с данъчните основи по доставките от ГЕОРГ 2014 ЕООД за 2014г., НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД и КЕЙ ТИ 2000 ЕООД за 2015г., КИКО-Г ЕООД, ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД и АДС РЕЙСТУДИО ЕООД за 2017г. и ИВИ 88 ЕООД и АДС РЕЙСТУДИО ЕООД за 2018г. При наличие на доказана реалност на доставките, не е следвало съдът да приема, че са налице документално необосновани разходи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Реално осъществените доставки по фактурите от посочените доставчици, сочат и на документална обоснованост по ЗКПО, поради което неправилно съдът е потвърдил констатациите на приходните органи за увеличение на финансовия резултат с данъчните основи по цитираните по-горе доставки. В тази част решението е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен. По отношение на увеличения финансов резултат за 2016г. с данъчните основи по доставките с ДМР ЕООД и за 2017г. по доставките с ДМР ЕООД, СИМДЕС ЕООД и АСТРАЛ 94 ЕООД, решението на административния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения обжалваното в настоящото съдебно производство първоинстанционно решение следва да се отмени:

1. В частта му, в която е отхвърлена жалбата на Джимтех Билд" ООД против РА, в частта потвърдена от Директора на Дирекция ОДОП София, установяващ задължения на дружеството за ДДС и лихви за забава произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 143 624.55 лева лв. по фактури, издадени от ГЕОРГ 2014 ЕООД, АДС РЕЙСТУДИО ЕООД, КИКО-Г ЕООД, МОНДО 2017 ЕООД, СИНАЯ 85 ЕООД, ИВИ 88 ЕООД, ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД, КЕЙ ТИ 2000 ЕООД, КОРПОРЕЙШЪН СТРОЙ ЕООД и НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД.

1. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Джимтех Билд" ООД против РА, в частта потвърдена от Директора на Дирекция ОДОП София, установяващ задължения на дружеството за корпоративен данък за 2014г. и лихви в резултат на непризнати разходи в размер на 32 770 лв. по фактури, издадени от ГЕОРГ 2014 ЕООД; за 2015г. в резултат на непризнати разходи за услуги общо в размер на 51 854 лв. по фактури, издадени от НИКО ТРЕЙД 15 ЕООД и КЕЙ ТИ 2000 ЕООД; за 2017г. в резултат на непризнати разходи за услуги общо в размер на 90 321.10 лв. по фактури, издадени от КИКО-Г ЕООД, ЙОНИТО ТРЕЙД ЕООД и АДС РЕЙСТУДИО ЕООД; за 2018г. в резултат на непризнати разходи за услуги общо в размер на 86 075.00 лв. по фактури, издадени ИВИ 88 ЕООД и АДС РЕЙСТУДИО ЕООД.

Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА.

В останалата му част решението като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. На касатора се дължат разноски в размер на 5 603.00 лева при доказан размер на разноските за първоинстанционното и касационното производство от 6 440.42 лева (1 640.42 лева държавна такса и 5 250 лева адвокатско възнаграждение), а на ответника 2 396 лева при разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения общо в размер на 18 435,53 лева (3 955.53 лева за първата инстанция и 14 480 лева за касационната инстанция).

С оглед коректното определяне на размера на дължимите разноски, поради пререшаването на спора частично, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските, а вместо него в тази част на касатора следва да се присъдят разноски по компенсация размер на 3 207.00 лв., съобразно потвърдената и отхвърлена част на жалбата.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение