Решение № 10509 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Симеонов с адрес в [населено място] дол, област Перник чрез процесуален представител адвокат П. Петров против Решение 229/12.12.2022г. на Административен съд Перник по адм. дело 379/2022г. С него се отхвърля жалба на Симеонов против Решение [номер] от 12.09.2022г. издадено от Директора на ТП на НОИ Перник, с което се отхвърля жалба против разпореждане [номер]****/пр. 2113-13-415#2/ от 1.08.2022г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 КСО. С разпореждането и решението се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Симеонов. Поддържа в касационна жалба доводи за нарушения при постановяване на решението, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТПна НОИ-гр. Перник чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Решението е валидно и допустимо, изготвено на 12.12.2022г. като заседанието е проведено на 17.11.2022г., видно от протокола и съдебния акт, поради което доводите за нарушения в процеса на неоснователни. Спорът е по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане на директора на ТП на НОИ Перник, с които се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е спорен въпросът за характера на осигурителния стаж, отчетен като от трета категория на длъжността "шофьор" към "Строителни войски" поделение [номер] и неговото подразделение [номер] за времето от 13.04.1987г. до 25.05.1988г., който счита, че следва да бъде зачетен като такъв от втора категория по чл. 53а от ПКТП/отм/. Този спор е разрешен от съда съгласно доказателствата по преписката и разпитани свидетели като е приел, че не се установява техническа характеристика на превозното средство над 12 тона, което е определящо за категорията. Доводите в касационната жалба са за нарушения при зачитане от съда на гласните доказателства, които счита, че следва да бъдат кредитирани, че установяват техническа характеристика на превозното средство камион "Камаз" над 12 т. или 13т. Тези доводи са неоснователни, но при служебната проверка настоящата инстанция счита, че въпреки обстойното изследване на въпроса относно техническите характеристики на управляваното от жалбоподателя превозно средство е следвало да се извърши проверка чрез назначаване на съдебно техническа експертиза със задача да установи превозните средства към момента на полагане на осигурителния стаж в мястото на работа водили ли са се на отчет в КАТ или друга институция, колко са били на брой и по вид и с какви технически характеристики са били и по специално тонаж. От установяването на този факт следва разрешаване на спора от фактическа страна, който не може да бъде установен със свидетелски показания. Свидетелите в настоящият случай не могат да установят видовете превозни средства, техния брой в конкретния период или за по дълъг период, дали знаят техните технически характеристики като модел и тонаж. Също така как са запомнили конкретните факти за жалбоподателя, разпитът не е проведен в посока да се проверят показанията им, поради което изявлението, че жалбоподателят е управлявал автомобил над 12 т. с трудността за запаметяване на такива технически подробности за технически характеристики отпреди 20-22години само по себе си е недостатъчно за фактически и правен извод. Предвид изложеното решението се явява неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и съществено нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията на мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение