Решение № 4 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2010 г.

Решение № 4 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добрин Костов Недялков и Иванка Иванова Недялкова, действащи чрез процесуалния си представител адв. Милена Димитрова, против решение № 1021 от 19.05.2010 г., постановено по административно дело № 638 от 2009 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу предписание изх. № 94ИИ/0004 от 8.01.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, потвърдено с решение № РД-РД-Вн-03-0003 от 11.02.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, в частта, в която на родителите Иванка Иванова Недялкова и Добрин Костов Недялков са дадени задължителни предписания с оглед осигуряване правилното физическо и психическо развитие на децата Теодора Добринова Недялкова и Валентина Добринова Недялкова. Твърди се, че в предписанието са налице нарушения на материалния и процесуалния закони и то несъответства на целта на закона (чл. 146, т. 3 - 5 от АПК), а потвърдилото го съдебно решение е постановено в нарушение на материалноправни норми (чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). Искането е за отмяна на решението и на предписанието. В депозирана от касаторовия повереник писмена защита са наведени доводи за незаконосъобразност на предписанието и е обоснована тезата, че атакуваното съдебно решение следва да се отмени поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, като нарушенията на материалния закон се изразяват в незачитане на норми от Конвенцията за правата на детето, Закона за закрила на детето, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а процесуалните нарушения се изразяват в събирането и основаването на съдебното решение върху противоречиви и неточни доказателства. Ответникът по касация - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) е оспореното от Добрин Костов Недялков и Иванка Иванова Недялкова, чрез процесуалния им представител адв. Милена Димитрова, задължително предписание изх. 94ИИ/0004 от 8.01.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, потвърдено с решение № РД-РД-Вн-03-0003 от 11.02.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, с което е разпоредено на Добрин Костов Недялков и Иванка Иванова Недялкова като лица, които носят родителска отговорност: 1) да съдействат на служителите на Отдела за закрила на детето при осъществяване на предприетите мерки за закрила в семейна среда спрямо дъщерите им: Мария, Теодора и Валентина - срок постоянен; 2) да подобрят битовите и хигиенни условия, в които се отглеждат децата - срок: три месеца; 3) да подобрят социално-икономическия статус на своето семейство чрез активно търсене и полагане на почасов труд от родителите - срок: три месеца; 4) да упражняват постоянен родителски контрол и не допускат прояви на скитничество, както и други занимания, явяващи се рискови за децата; да не ги ползват за продажба на картички, химикалки и други сувенири в заведенията на града - срок: постоянен. С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил задължителното предписание в частта му, касаеща предписаните мерки на родителите за детето Мария Добринова Недялкова, и е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу предписанието в частта му досежно предписаните мерки на родителите за децата Теодора Добринова Недялкова и Валентина Добринова Недялкова. Предписанието се е отнасяло за трите деца, но по отношение на първото - Мария Добринова Недялкова, решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. В хода на съдебното производство същата е навършила 18-годишна възраст, т. е. загубила е качеството на дете по смисъла на чл. 2 от ЗЗДт и не би могла да бъде обект на мярка за закрила по този ред. Прието е, че след като нееднократно децата са забелязвани без придружител да осъществяват продажби на картички, сувенири и др. след 22.00 часа, потвърдено от свидетели, наложената мярка за закрила "Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда", съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт е адекватна на установеното от административния орган. При проверката на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: От доказателствата по делото е видно, че за същите деца е имало и други сигнали от граждани и от началника на Първо РПУ - Варна, че без придружител са засичани в различни часове на денонощието, през различни сезони на годината, да продават картички и други сувенири и семейството се издържало от получените по този начин средства. От свидетелските показания е установено, че условията на живот на семейството, в което имало общо девет деца, от които две пълнолетни, били недобри битови и нехигиенични. Безспорно е, че родителите не работят: бащата, защото е в недобро здравословно състояние - инвалид със 78 % ТНР, а майката, защото е в отпуск за отглеждане на дете. След изготвен Доклад - Предложение от социалния работник с мнение за прилагане на мярка по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт и съставяне на планове за действие за всяко от децата и след проведен разговор с родителите на децата Добрин Костов Недялков и Иванка Иванова Недялкова - настоящи касатори, в който не било оспорено обстоятелството, че децата продавали сувенири, картички и др. с цел събиране на средства за семейството (дори били убедени, че това е най-правилният начин за възпитаване на децата им), и след отказ да сътрудничат на социалните работници, директорът на дирекция "Социално подпомагане" е наложил мярката за закрила "Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно. Извършена е пълна преценка на оспореното предписание в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК, обсъдени са в цялост събраните доказателства - писмени и гласни, материалите в административната преписка, както и релевантните факти и обстоятелства, изясняващи напълно делото от фактическа страна. Изведен е обоснован извод за законосъобразност на задължителното предписание, като издадено при спазване на административнопроизводствените правила в ЗЗДТ и в ППЗЗДт. Установени са фактическите основания за издаване на предписанието на двамата жалбоподатели като родители на малолетните деца Теодора Недялкова и Валентина Недялкова с предписана с него мярка на родителите за закрила на децата им в семейна среда - "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда", съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт. Обосновано е прието от съда, че с оглед доказателствата предписаната мярка е адекватна и е в съответствие с целта на закона. Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати децата и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието им. Предвидените мерки в чл. 23 от ЗЗДт се прилагат съгласно изготвения план за действие за всяко от децата, а по предложение на водещия случая социален работник, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, след извършена проверка по сигнал за нарушаване правата на децата, е издал задължителни предписания за отстраняването им. Законосъобразно е прието от решаващия съд, че с установеното от доказателствата по делото относно частта на т. 3 от оспорения административен акт, не е имало пречка жалбоподателят - бащата, в рамките на ограниченията на експертното решение на ТЕЛК, да полага почасов труд така, както е препоръчано в предписанието. Като е приел, че административният орган правилно е счел поведението на родителите за безотговорно, че същите целенасочено са лишили децата си от детство и от добро образование, като са ги карали да предлагат дребни предмети за продажба по всяко време на денонощието, без придружител, съдът е извел обоснован извод за законосъобразност на постановения административен акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е несъстоятелно твърдението за вменено с предписанието извършване на деянието "просия" от децата, както и за дискриминационно отношение на социалните служби при провеждане на административното производство, приключено с издаване на оспореното предписание. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба и писмената защита за нарушение на Конвенцията за правата на детето и други международноправни актове. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗЗДт, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на децата и тяхното, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна е преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваното предписание за нуждата от защита на висшите интереси на децата, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона (чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт) права на детето. В конкретния случай приоритетно значение има правото на двете деца да се развиват физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на техните интереси. Тези права и интереси не са спазвани, видно от поведението/отношението на родителите, и издаването на задължителното предписание допринася за постигане осигуряването на посочените права на децата. С чл. 18 на Конвенцията се поставя като най-висш интерес на детето отглеждането и развитието му в семейна среда. За гарантиране на този принцип държавата подпомага родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност посредством създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата. Детето има право да получи образование, което ще съдейства за неговата обща култура и ще му даде възможност да развива своите способности, своите лични възгледи и своето чувство за морална и социална отговорност, за да стане полезен чл. на обществото (принцип 7 от Декларацията за правата на детето). Затова ръководният принцип за всички, които носят отговорност за неговото образование и напътване, трябва да бъде най-доброто осигуряване на интересите на детето, в това число и стремеж за постигане на целите на образованието в съчетание с възможността детето да играе и да се развлича. Съгласно чл. 27 и чл. 28 от Конвенцията за правата на детето, "висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение", в общия й дух се сочи, че децата имат право на специални грижи и помощ, че на семейството, като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на децата, трябва да се оказва необходимата защита и съдействие, с признаването, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето, то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице касационни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,