Решение № 956 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Столична община и Билд Моском ЕООД против решение 10829 от 04.07.2024 г., постановено по адм.д. 177/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила, като касаторът Билд Моском ЕООД навежда доводи и за недопустимост на обжалваното решение. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Д. М. Д., Д. Г. О., А. Г. Х., А. Г. К. и Ц. Х. Г., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София - град отменя заповед САГ23-РА50-343/06.11.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в графичната част на проект за ПУП - изменение на ПРЗ и РУП, одобрени със заповед РА50-883/17.10.2022 г. на главния архитект на Столична община, като поправката на очевидната фактическа грешка е допусната в РУП, с параметри, подробно описани в заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена по време на висящо съдебно производство по оспорване на заповед РА50-883/17.10.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на ПР на УПИ I за ЖС, офиси и коо за създаване на нов УПИ IX-706 за ЖС, магазини офиси и п.г. за ПИ с идентификатор 68134.1932.706 и създаване на остатъчен УПИ I за ЖС, офиси и коо, кв. 1, м. "Манастирски ливади - запад, район Витоша, съгласно приложения проект. Със заповедта е одобрено изменение на ПЗ с предвиждане за ново застрояване в новосъздадения УПИ IX-706, което се одобрява без допускане на намалени разстояния към съседните имоти и сгради, включително през улица и към потвърденото с предходен план застрояване на бл. 40 и трафопост в УПИ I за ЖС, офиси и коо, разположени на намалено разстояние спрямо регулационната граница с УПИ IX-706, съгласно приложения проект. Със заповедта е одобрен и РУП за УПИ IX-706, съгласно приложения проект. Първоинстанционният съд излага съображения, че при наличие на висящо производство по оспорване на заповедта в същата не могат да се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като административния орган в този случай не разполага с компетност за това. Констатира, че по делото не е установено дали геодезическата снимка, послужила за издаване на оспорената заповед е изготвена, съответно представена преди или след издаване на първоначалната заповед. Излага съображения, че не е установено, че представеното задание не е съобразено, а е одобрено предходно такова, а в поправената заповед по отношение на одобрения РУП не са посочени конкретни параметри, които се одобряват. Прави извод че не е изяснено дали с оспорената заповед се отстранява очевидна фактическа грешка или се прави изменение в обема на проекта. По тези съображения съдът стига до заключението за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Доводите на дружеството касатор, че в първоинстанционното производство не са конституирани всички заинтересувани страни не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за наличие на такива. От факта, че в производството по оспорване на първоначалната заповед участват и други заинтиресувани страни, не може да се направи извод дали същите са правилно конституирани и съответно дали имат гарантирано право на участие в настоящото производство, предвид липсата на доказателства в тази насока, а именно, че конституираните страни по адм.д. 5619/2023 г. по описа на Административен съд София - град имат качеството на лица по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Ето защо доводите за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са направени без делото да е изяснено от фактическа страна. Незаконосъобразен е изводът, че при наличие на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт в същият не могат да бъдат отстранени допуснати очевидни фактически грешки. Последните са грешки представляващи несъответствие между действителната воля на издателя на акта и тези обективирани в самия акт и са свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Изводът за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт е направен въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което обаче е относимо към законосъобразността на заповедта за одобряване изменение на ПУП - ПРЗ и РУП, а не към заповедта за отстраняване на очевидна фактическа грешка по отношение на което в решението липсват мотиви. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК съдът не указва доказателствената тежест на страните и не събира относимите към спора доказателства. От събраните по делото доказателства е установено, че производството по издаване на оспорената заповед започва по искане на Билд Моском ЕООД, в което се твърди, че със заповедта за одобряване изменение на ПУП е допусната фактическа грешка като е одобрена предходна графична част, а не последно внесената такава. Във фактическите основания за издаване на заповедта е посочено, че при определяне котите на надморската височина е допусната техническа грешка, която е описана подробно, както в заповедта, така и в графичната й част. По делото не са събрани доказателства, установяващи кой е одобрения проект, дали внесения първоначален или впоследствие коригиран такъв в съответствие с указанията на ОЕСУТ и съответно налице ли е очевидна фактическа грешка, както и налице ли е техническа грешка при определяне котите на надморската височина. Липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са пречка настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилността на обжалваното съдебно решение. Ето защо същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства в т.ч. и чрез използване на специални знания, с които да се установи кой графичен проект на РУП е одобрен със заповедта от 17.10.2022 г. - този приет от ОЕСУТ или предходен, налице ли е и грешка при определяне котите на надморската височина и да направи изводи допуснатите грешки могат ли да се квалифицират като очевидни такива и съответно за материалната законосъобразност на оспорената заповед. По отношение на заинтересуваните страни съдът следва да изиска от административния орган да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК. Предвид изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,