Решение № 15975 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2010 г.

Решение № 15975 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Караилиева-Василева, надлежно упълномощен процесуален представител на министъра на земеделието и храните, против решение № 10078/22.07.10 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 2945/10 г. по описа на същия съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Цветелина Димчева Дикова, чрез адв. Михайлова, редовно упълномощена, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поддържани и в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: За да постанови обжалваното отменително Заповед № РД 44-13/21.01.10 г. на министъра на земеделието и храните решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 21 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Изводът за незаконосъобразност на административния акт е възприет при напълно изяснена фактическа обстановка и преценка на доказателствата по административната преписка и делото в съвкупност с доводите на страните. След анализ на фактическите установявания, мотивирали административния орган за издаване на заповедта, тричленният състав е извел обоснован и законосъобразен извод относно недоказаността на виновно неизпълнение на служебните задължения, допуснато от оспорващата Дикова, липсата на конкретизация относно фактите и обстоятелствата във връзка с действията, сочени от административния орган като такива нарушения, липсата на конкретика и при определяне на служебното и поведение като недобросъвестно и пристрастно. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. В контекста на чл. 21, ал. 1 ЗДСл разпоредбата на чл. 89, ал. 1 с. з. предвижда налагане на дисциплинарно наказание при констатация за виновно нарушение на служебните задължения. В хода на дисциплинарното производство административният орган като е приел, че по проверените преписки неточно са приложени материалноправни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ в унисон с изискването на чл. 89, ал. 1 ЗДСл е следвало да установи виновно поведение, усвоено от ответницата по касация, а при налагане на дисциплинарното наказание да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 91 от закона и в издадената в тази връзка заповед да изложи съответна на императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 обосновка на виновното неизпълнение на служебните задължения и на следващото се във връзка с това дисциплинарно наказание. Данните по делото налагат извода, че цитираните законови разпоредби не са спазени, поради което решаващият извод относно незаконосъобразността на обжалваната заповед е обоснован и възприет в съответствие със закона. Касационната жалба, с развити доводи относно спазени административнопроизводствени правила при издаване на заповедта /обстоятелства, възприети и от първоинстанционният съд/, не съдържа конкретни съображения за неправилност на решението на плоскостта на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, поради което се преценява като неоснователна. Следва обжалваното решение да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав