Решение № 7424 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3292/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Централен при Община Пловдив, чрез процесуален представител юрк. К. Сухоруков, против решение 1378/12 февруари 2024 г., постановено по адм. дело 2250/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. А. П., против заповед РДЦ-23-763 от 02 август 2023 г. на кмета на Община Пловдив район Централен, с която, на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Стоманобетонова пристройка, разположена по южната фасада на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.551.7.1.6, находящ се в имот с идентификатор 56784.551.7, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд е изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка, но е формирал неверни правни изводи. По делото не спори, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, чл. 38 ЗУТ и за него липсват разрешение за строеж и строителни книжа. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че строежът е изграден след 14.07.1995 г. Приел е, че пристрояването (застрояването) на сградата е допустимо, респективно пристрояването (застрояването) не противоречи на действалите към 1995 г. разпоредби, поради което същият е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и не подлежи на премахване. В случая административният съд неправилно е приложил разпоредбите за търпимост спрямо установените факти. Алинея 1 на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16. С оглед периода, в който е установено, че незаконния строеж е започнал да се строи - след 14.07.1995 г., приложима е хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, а не тази на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За да е налице търпимост на строежа по относимата разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., или съгласно ЗУТ, но и строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена и само на това основание е достатъчно да се приеме, че процесният незаконен строеж не е търпим и поради това подлежи на премахване. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав