Решение № 14325 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1924/2010 г.

Решение № 14325 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1924/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Чолаков - гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Маринов, против решение № 192 от 30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 594/2008 г. на Административния съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4 от 29.08.2008 г. на съдия от Административен съд Варна по заявление за достъп до обществена информация, вх. № П-0018/21.08.2008 г. Поддържа се, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и административният орган да бъде задължен да му предостави цялата заявена информация. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - председателят на Административния съд Варна, не взел становище по касационната жалба.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна с право на жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срока по чл. 211, ал. 1 от същия, поради което е процесуално допустима. Преценявайки по същество касационните доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: С обжалваното решение Административният съд Добрич е отхвърлил жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Чолаков - град Варна, срещу мълчалив отказ на председателя на Административния съд Варна по заявление за достъп до обществена информация, вх. № П-0018/21.08.2008 г. Впоследствие с решение № 4 от 29.08.2008 г. на съдия от Административния съд Варна, на основание чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), е постановен отказ по всички пунктове, включени в заявлението. Прието е, че жалбата срещу мълчаливия отказ на председателя на съда следва да се счита за подадена и срещу последвалия изричен отказ, обективиран в решение № 4 от 29.08.2008 г. на съдия от Административния съд Варна. За да постанови горепосочения резултат, първоинстанционният съд е извел извод, че поисканата по т. 1 от заявлението информация няма характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като така формулираното искане се отнася до формата на предоставяне на достъпа до информация. Съдът е приел посоченото от органа в мотивите на оспореното решение, който подробно и точно е описал тази дейност и е дал съответната информация на заявителя. По отношение искането по т. 2 и 3 е прието, че исканата информация се отнася до оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение, освен това предоставянето й се препятства и предвид противоречието й с други нормативни актове - ЗЗЛД, следователно попада в изключенията за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви. По отношение на поисканата по т. 1 информация съдът обосновано е приел, че същата е официална и административният орган не е отказал подаването на такава информация, а на основание и в рамките на предвиденото по чл. 34, ал. 2 от ЗДОИ, е посочил на жалбоподателя начинът, по който се извършва въпросната дейност и е дал съответната информация на заявителя. Правилен е изводът на съда, че предоставянето на имената на конкретно длъжностно лице има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД и посочването на какво основание се регистрират исканията по ЗДОИ е информация, свързана с подготовката по издаване на актовете, поради това оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му, основателно е приет за издаден в съответствие с чл. 2, ал. 4 ЗДОИ, според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. По правило достъпът до обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. В случая тази хипотеза на закона е налице - поисканата информация относно регистрирането на искания по ЗДОИ, касае процедури с подготвителен характер и са част от процедурата по издаване на актовете по тези искания, респ. по отношение на тяхното обжалване. Следователно законосъобразно е прието от съда, че от информация по така формулираното искане жалбоподателят не може да си състави мнение относно осигуряването на прозрачност, достъпност и откритост в дейността на Административния съд Варна, т. е. поисканата информация няма характера на обществена, по смисъла на закона, поради което достъп до нея не се дължи. Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на касатора, че искането за предоставяне на имената на длъжностните лица не обективира искане за предоставяне на лични данни и поради това не била налице хипотезата на чл. 2 ЗДОИ, изключваща приложимостта на закона спрямо достъпа да лични данни. Според чл. 2 ЗЗЛД, лични данни са всяка информация отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непосредствено чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. В тази връзка съдът е изложил пространни мотиви, които напълно се споделят и от настоящия касационен състав. Правилно е прието от административния съд, че исканите данни за лицата, касаещи техните имена, представлява именно искане за достъп до лични данни, по отношение на който ЗДОИ е неприложим. По изложените съображения, Върховният административен съд, в състав на пето отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на пето отделение,