Решение № 10252 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2014 г.

Решение № 10252 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив срещу решение № 1913/26.08.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 807 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 161303751/11.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта относно допълнително начислен ДДС по данъчни периоди: м. 12.2007 г. - 691.66 лева; м. 06.2008 г. - 25 лева; м. 11.2008 г. - 85.66 лева; м. 01.2009 г. - 25 лева и м. 08.2011 г. - 500 лева със съответните лихви за забава. Оплакванията касатора са за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост. Ревокира тезата от РА за настъпило през д. п. м. 12.2007 г. данъчно събитие за реализирана от РЛ земеделска продукция, доходите от което са декларирани в ГДД за 2007 г. Така обосновава падеж на публичното вземане на 15.01.2008 г. и началото на давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК от 1.01.2009 г., съответно спирането на давността на основанието по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК със започването на ревизионното производство на 10.04.2013 г., когато е връчена ЗВР. Това е аргументът му против решаващия извод за погасяване по давност на задължението за ДДС във връзка с доставките на селскостопанска продукция. Повтаря и позицията на администрацията, че получените по банковата сметка на РЛ суми са насрещна престация за доставки на кухни и мебели, за които се дължи ДДС в размера по чл. 67, ал. 2 от ЗДДС в данъчните периоди на преводите. Оспорва установяванията на съда за връщане на предоставени на заем суми с банковите преводи предвид липсата на доказателства за декларирането на заемите в ГДД. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Иван Лазаров Чохаджиев отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на Иван Лазаров Чохаджиев, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ "Уста Чохата - Иван Чохаджиев" допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди: м. 12.2007 г. - 691.66 лева; м. 06.2008 г. - 25 лева; м. 11.2008 г. - 85.66 лева; м. 01.2009 г. - 25 лева и м. 08.2011 г. - 500 лева със съответните лихви за забава. В тези данъчни периоди органите по приходите са начислили ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС в размера по чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Според тях източник на задължението за д. п. м. 12.2007 г. е пропускът на ДЗЛ да начисли данък за извършени от него облагаеми доставки на селскостопанска продукция, доходите от които са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Посочените в приложение № 8 към ГДД доходи са от продажба на ечемик - 600 кг за 550 лева и 1 200 кг грозде за 3 600 лева или общо 4 150 лева. В останалите данъчни периоди е изследвано движението по банковата сметка на РЛ. Получени от физически лица преводи с основание "вноска за кухня" са обвързани с дейността на търговеца за производство на мебели. Тя е припозната като независима икономическа дейност. Плащанията са възприети като насрещна престация по облагаеми доставки на стоки - мебели, за които РЛ не е начислило ДДС. За да отмени РА в обжалваната част, първостепенният съд е формирал различни от тези на приходната администрация изводи по фактите и правото. По основаните на гласни доказателствени средства - показанията на св. Вълков установявания на инстанцията по същество селскостопанската продукция на жалбоподателя е реализирана през месеците юли-септември на 2007 г. Към тези данъчни периоди е отнесъл настъпването на данъчното събитие за доставките. Изискуемостта на данъка за внасяне за последния период е обвързал с падеж на 15.10.2007 г. Определил е начало на давността по правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК на 1.01.2008 г. и изтичане на давностния срок на 31.12.2013 г. /очевидно съдът е допуснал грешка в края на срока, като е посочил 2013 вместо 2012 г./. При възлагане на ревизията със заповед от 22.03.2013 г. е определил установяването на задълженията за д. п. м. 12.2007 г. като противоречащо на материалния закон. Пред административния съд спорът за съществуването на допълнително определените задължения за ДДС за д. п. м. 06 и 11.2008 г.; м. 01.2009 г. и м. 08.2011 г. е концентриран до привръзката на твърдяните от администрацията данъчни събития с плащанията от лицата Янка Топалова, Ивелина Видинска и Мила Дишлиева. Според съда предвид основанията на преводите "вноска" не е доказано те да представляват плащане по конкретна доставка на стока - кухни или мебели, каквото е твърдението на органите по приходите. Различно основание за плащането от Видинска е прието предвид нейните показания - връщане на предоставен от Чохаджиев заем. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. С арг. от чл. 170, ал. 1 от от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е процесуалната обвързаност да установи твърдяните факти, с които обвързва възникването на определените с РА публичните вземания за ДДС и за лихва. Във връзка с допълнително определените публични задължения в д. п. м. 12.2007 г. съдът правилно е концентрирал спора до момента на възникване на данъчното събитие, за да отговори на довода за изтекла погасителна давност. При действието на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за доставката на стока /каквато е селскостопанската продукция - чл. 5, ал. 1 от ЗДДС/ настъпва на датата на прехвърляне на собствеността. Понятието за доставка на стоки по националното позитивно право /вж. чл. 6, ал. 1 от ЗДДС/ е различно от това по съюзното право. По правото на ЕС - чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета доставка на стоки е прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик и тя не е обвързана с формите за действителност на транслативните сделки по националното право /така решението на СЕС по дело С-78/12/. С показанията на св. Вълков е установено, че той е придобил правото да се разпорежда със ечемика и гроздето, от чиято реализация РЛ е генерирал доходи, през месеците юли-септември на 2007 г. Преценката на гласните доказателствени средства е извършена от съда в контекста на общото познание за цикъла на земеделското производство. Данъчното събитие е юридически факт, пораждащ изискуемостта на данъка за облагаемите доставки и задължението на ДЗЛ по чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС /ред. до новелата от ДВ бр. 95/2009 г./ да го начисли. Изискуемостта на данъка настъпва на датата на възникване на данъчното събитие. Хипотезите, в които е допустимо извършване на корекции на правата и задълженията при облагането с ДДС в последния данъчен период от годината и без привръзка с облагаема доставка са изрично уредени /така вж. чл. 79, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗДДС/. Липсва правно основание за увеличаване на декларирания размер на данъчните основи за облагане с ДДС в последния данъчен период с размера на отчетени през годината приходи. Дължимо е терминологично уточнение във връзка с използваното от съда понятие за изискуемост. Изискуемостта на данъка по смисъла на ЗДДС е негова характеристика, с която е свързано задължението на регистрираното лице да го начисли, като извърши действията по чл. 86, ал. 1, т. т. 1-3 от ЗДДС. Тя е различна от цивилистичното понятие за изискуемост, изразена в притезанието на кредитора, което възниква на падежа. Изискуемо е задължението за данък за внасяне /при положителна разлика между данъка за внасяне и данъчния кредит - чл. 88, ал. 2 от ЗДДС/ и то с падеж след изтичане на срока за подаване на СД, т. е 15 число на следващия данъчен период - чл. 89, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Затова и най-късно би възникнала изискуемост на 15.10.2007 г. на данък за внасяне от данъчен период м. септември 2007 г. /не и в размерите по РА/. След като данъкът е следвало да се плати през 2007 г., то петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 1.01.2008 г. и е изтекъл на 1.01.2013 г. - чл. 22, ал. 3 от ДОПК. Установяването на погасено по давност задължение е неправомерно. Следва да се има предвид, че освен давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е изтекъл и преклузивния по чл. 109 от ДОПК от 31.12.2007 г. до 31.12.2012 г., което е още едно основание за унищожаемост на РА. В РА не са идентифицирани конкретни извършени от РЛ облагаеми доставки, които да се възприемат като данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Получените от едноличния търговец плащания без корелация с негова насрещна престация носеща признаците на облагаема доставка не поражда задължение за начисляване и внасяне на ДДС, чието неизпълнение да се изправи с установяването на задължения за ДДС и закъснителна лихва с РА. Както се посочи по-горе за администрацията е доказателствената тежест да установи юридическите факти, пораждащи публичните задължения. Извършването от задълженото лице на облагаема доставка е в предмета на доказване. Адресатът на акта не дължи установяване на друго основание за имущественото разместване, освен в обхвата на насрещното доказване. За никой от солвесните не е доказано от органите по приходите да са получатели по доставки на мебели, осъществени от РЛ. В същото време показанията на св. Видинска сочат връщането на предоставен от Чохаджиев заем като причина за плащането й към него. Без да съществуват разпоредените с РА задължения предмет на отнесения пред административния съд спор, установяването им с утежняващия административен акт е неправомерно, а отмяната на оспорената част от него - правилна. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените деловодни разноски в размер 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение