Решение № 4943 от 10.5.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение10.05.2023 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 380 от 10.11.2022 г. по адм. дело 543/2022 г. по описа на Административен съд Враца.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на И. Цветков, гр. Враца, сумата в размер на 780 лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. Стамова - Стойкова срещу решение 380 от 10.11.2022 г. по адм. дело 543/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба И. Цветков, гр. Враца е отменено решение рег. 32-185363 от 07.06.2022 г. към MRN 21ВG001009007620R4 от 27.05.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон отменително основаниe по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 във връзка с чл. 70, § 1 от от Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В тази връзка поддържа становище, че в отмененото митническо решение се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му, като са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на административното производство. Излага аргументи, че от наличната на електронен адрес https://autoauctions.io/ информация се установява, че автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) е обект на покупко продажба, осъществена на аукцион при продажна цена в размер на 11 100 USD /щатски долари/. По подробно изложени в касационната жалба доводи иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение. В условия на евентуалност при преценка за правилност на обжалвания съдебен акт иска изменение на съдбеното решение в частта относно присъдените в полза на И. Цветков разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна И. Цветков, гр. Враца, чрез процесуалния си представител адв. Г. Горанов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-185363 от 07.06.2022 г. към MRN 21ВG001009007620R4 от 27.05.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от Регламент /ЕС/ 952/2013 е определена нова митническата стойност на декларираната за режим допускане за свободно обращение стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: MERCEDES-BENZ, модел-560 SL с шаси WDBBA48D5JA078465 и държава на износ/изпращане САЩ. В резултат на извършената корекция са установени за досъбиране от длъжника И. Цветков държавни вземания за мито общо в размер на 1 691,98 лева и за ДДС общо в размер на 3 722,35 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 114 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 27.05.2021 г. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че към датата на приемане на митническата декларация размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 при декларирано условие на доставка DAR - Доставено на уговореното място и приложена фактура 3337/19.02.2021 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, САЩ. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на декларираната митническа стойност на стоката, от данни публикувани на електронен адрес https://autoauctions.io/ е установено, че автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) е обект на покупко продажба, осъществена на аукцион в страната на износа с публикувана продажна цена в размер на 11 100 USD. Във връзка с породилото се съмнение у митническите органи, пред които е декларирана процесната стока, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В определения от митническите органи срок вносителят е предоставил писмени доказателства, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. След анализ на приложените към декларацията документи, както и с оглед представянето от страна на вносителя на допълнително изисканите му документи, с писмо рег. 32-9460/11.01.2022 г. от директора на ТД Митница Бургас лицето е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. След преценка на събраните доказателства е издадено оспореното митническо решение, с което е извършено изменение на декларираната митническата стойност на стоката, като е определена митническата стойност в размер на на 18 874,46 лева /11 100 USD при курс 1.62891 лв./USD продажна цена плюс транспортни разходи 793,56 лева/. Предвид определената нова митническа стойност от 18 874,46 лева е изчислено вносно мито от 1 887,45 лева, данъчна основа за ДДС от 20 761,91 лева и размер на ДДС от 4 152,38 лева и е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане в общ размер от 5 414,33 лева. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 ЗМ, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановен в несъответствие с материалноправните норми, включително и с тези от европейското право. В мотивите си съдът е изложил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая според състава административният орган не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В тази връзка съдът е приел, че установената от митническите органи информация за продажбата на автомобил, със същите характеристики и идентичен номер на шаси на проведен аукцион, в интернет страници в държавата на износ, не може да се използва за целите на определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като не може да се приеме и че продажната цена, намерена в сайта на проведения аукцион е реално платената цена. В допълнение съставът посочва, че в противоречие с митническото законодателство е и извършеното сравнение на процесната стока с наличните на електронния адрес изображения, даващи информация за техническото състояние на автомобила. В случая според състава, когато след анализ на представените документи и наличната информация на интернет страницата на проведения търг, на който е закупен автомобилът, се установи, че митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, на основание чл. 74, § 1 от същия Регламент, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките или по реда на чл. 74, § 3 от Регламента. В допълнение съдът излага мотиви, че позоваването от страна на митническите органи на налична на интернет адрес https: //autoauctions.io/ информация не е достатъчно за обосноваване на т. нар. основателни съмнения, защото въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Изложеното, обсъдено в контекста на липсата на сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, според първостепенния съд го лишава от възможност да направи преценка относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От материалите по приобщената по делото административна преписка, решаващият състав обосновава извод, че в хода на проведеното административно производство задълженото лице е оказало съдействие на митническите органи при извършването на митническия контрол. От представените фактура и договор за продажба на употребяван автомобил от 19.02.2021 г., сключен между GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, САЩ и И. Цветков /л. 109 от делото/, според състава се установява, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната митническа декларация е договорната стойност и незаконосъобразно, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона с процесното решение е определена нова митническа стойност и са установени допълнителни задължения за мито, ДДС и лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Първоинстанционният съд правилно е определил основния спорен въпрос по делото, а именно обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, както основателно посочва и първоинстанционният съд. В процесния случай към митническата декларация за допускане за свободно обращение на процесната стока от вносителя са представени фактура 3337 от 19.02.2021 г., договор за продажба на употребяван автомобил от 19.02.2021 г., талон за собственост, товарителница от 13.05.2021 г., както и разписка за изплатена сума от 24.02.2021 г. /л. 100 и сл. от делото/. Така представените доказателства, обсъдени ведно с мотивите на органа, основаващи се на данни от уебсайт с домейн www. autoauctions.io, които както правилно обосновава съдът не могат да се ползват с доказателствена сила, обуславят извода, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от И. Цветков договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Обстоятелството, че в представения талон за собственост в графата собственик фигурират имената на Дивейни, Майкъл Д. или Дивейни, Тереза М. не опровергават достигнатите по горе изводи, тъй като представеният документ е съставен 25.01.2021 г., т.е. на дата, предхождаща процесната покупко продажба, осъществена на 19.02.2021 г. и декларирането на стоката на 27.05.2021 г. В този смисъл и с оглед представените по делото доказателства, правилно съдът е заключил, че оспореното решение на митническия орган е издадено в нарушение на материалния закон и следва да се приеме, че декларираната от лицето стойност на стоката по процесния внос е подлежащата на плащане договорена стойност на същата, респ. реално платената, т.е. декларираната митническата стойност на стоките е определена съобразно чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Враца е постановил правилен съдебен акт. Обратно на изложеното в касационната жалба, в обжалваното съдебно решение е налице произнасяне по направеното от страна на процесуалния представител на директора на ТД Митница Бургас възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съответствие с относимите норми от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид фактическата и правна сложност на делото и приложените доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил същото и в този смисъл, касационната жалба в тази част е неоснователна. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на И. Цветков разноски за касационното производство в размер на 780 лева, платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение