Решение № 5501 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2013 г.

Решение № 5501 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Рътарова против решение № 2581 от 18.04.2013 г., постановено по адм. дело № 11063/2012 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб по борба Ангел Войвода" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е обявил за нищожна заповед № ЛС-04-1660/10.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието, с която на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е заличено вписаното под № 20031208005 в Централния регистър към Министерство на правосъдието юридическо лице /ЮЛ/ с нестопанска цел в обществена полза "Спортен клуб по борба Ангел Войвода". Като мотиви за извършеното заличаване административният орган е посочил, че при извършена служебна проверка е констатирано, че не са представени следните документи съгласно изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗЮЛНЦ: годишен доклад по чл. 40, ал. 2 за периода 2004 - 2011 г.; годишен финансов от 2004 г. до 2011 г.; преписи от съдебните решения за регистрация на промени, информация за дейността на юридическото лице по чл. 38 от закона и декларация за дължимите данъци, такси и други публични вземания. С оглед на това посоченото сдружение не е представило подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 46, ал. 2 от ЗЮЛНЦ в указания срок по ал. 1 на същата разпоредба, поради което същото е заличено от регистъра с обжалваната заповед. По делото е приложена заповед № ЛС-04-23 от 20.01.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е делегирал правомощия на заместник - министъра да изпълнява правомощията му по Глава трета "Юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност", Раздел II "Централен регистър", Вписване в централния регистър на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Като е извършил проверка за законосъобразност на обжалваната заповед съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, АССГ е обосновал правни изводи за издаването на същата при липса на материална компетентност на заместник - министъра на правосъдието, което води до нейната нищожност. Касационната инстанция намира така постановено решение за неправилно. Видно от приложената по делото заповед № ЛС-04-23 от 20.01.2012 г. на министъра на правосъдието, същият е делегирал правомощия на заместник - министъра да изпълнява функциите му по Глава трета "Юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност", Раздел II "Централен регистър", Вписване в централния регистър на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тъй като и вписването и заличаването в централния регистър регламентирани в чл. 45 и чл. 48 от ЗЮЛНЦ се намират в Раздел II на Глава трета - Централен регистър, Вписване в централния регистър, това води до извода, че с посочването на цитирания раздел в заповед № ЛС-04-23 от 20.01.2012 г., заместник - министърът е оправомощен да извършва както действия по вписване, така и по заличаване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ, който попада в същия раздел. Поради това неправилно АССГ е приел, че министърът на правосъдието не е делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1 от закона на заместник, поради което той е издал обжалваната заповед при липса на материална компетентност, което води до нищожност на административния акт. Необосновано съдът е приел, че след като в заповед № ЛС-04-23 от 20.01.2012 г. липсва изрично посочване на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, такова делегиране не е направено. Изложеното обуславя извода на касационния състав за основателност на касационната жалбата. Решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, предвид на обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по останалите основания за законосъобразност по чл. 146, ал. 1 от АПК, с изключение на основанието по т. 1 от цитираната разпоредба. След като оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът е длъжен да извърши проверка относно спазването на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и целта на закона, при постановяването му. Липсата на мотиви по тези основания представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разноски по делото пред пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, като първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе по тях съобразно изхода на спора. По тези съображения и на 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,