Решение № 2614 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2012 г.

Решение № 2614 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Костадин Тодоров Василев, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора гр. Бургас, срещу Решение № 1231 от 7.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9995/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието (ГДИН при МП), чрез процесуалния си представител юрк. М. Василева, дава становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Костадин Василев срещу изричния отказ рег. № 5658 от 6.07.2011 г. на Главния директор на ГДИН при МП, с който му е отказано преместване от Затвора гр. Бургас в Затвора гр. Ст. Загора, потвърден от Министъра на правосъдието. За да постанови този резултат е приел за установено, че жалбоподателят изтърпява наказание "доживотен затвор" за извършено от него деяние по смисъла на чл. 199, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 1 от НК, наложено му с влязла в сила присъда № 134 от 17.09.2009 г. на Окръжен съд Русе, потвърдена с Решение № 85 от 25.05.2010 г. на Апелативен съд Велико Търново. Приел е още, че на основание чл. 57, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и т. 6.3 от Заповед № ЛС-04-656 от 30.05.2009 г. на Министъра на правосъдието (л. 44) осъденият е бил преведен в Затвора гр. Бургас за изпълнение на наказанието, тъй като към момента на осъждането адресната му регистрация е била в общ. Твърдица, обл. Сливен. Установено е също, че с молба от 7.03.2011 г., адресирана до Главния директор на ГДИН при МП, Костадин Василев е поискал преместване в Затвора гр. Стара Загора с мотива, че там живее брат му, с когото единствено поддържа връзка. Молбата не е била удовлетворена с мотиви, изложени в писмо рег. № 5658 от 6.07.2011 г. Отказът е бил обжалван по административен ред и потвърден от Министъра на правосъдието. Въз основа на изложените от оспорващия факти и събраните в хода на производството доказателства, които са обсъдени подробно в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, съдът е направил извод за допустимост на оспорването досежно законосъобразността на отказа. Оспорването е намерил за неоснователно, тъй като административният орган е упражнил законосъобразно правомощията си, действайки при условията на оперативна самостоятелност. Това е така, тъй като нормата на чл. 62 от ЗИНЗС дава възможност, но не създава задължение за Главния директор на ГДИН да премести осъден да търпи наказание "лишаване от свобода" от едно място за изтърпяване в друго. От една страна разпределението на осъдените се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразен с възможностите на местата за лишаване от свобода. От друга се преценяват множество обстоятелства, свързани не само с адресната регистрация на лицето и близките, с които то поддържа контакт; преценява се още режима на изтърпяване на наказанието, съвместимост с останалите лишени от свобода, личен статус на осъдения, взаимоотношенията му със служителите на затворническата администрация, оценката за риска "от" и "за" осъдения и други "важни обстоятелства". Последното е специфична дейност, която законодателят е предоставил изключително в дискреционната власт на МП и в частност на ръководителя на ГДИН, поради което съдебният контрол във връзка с тази преценка е изключен. Решението е правилно. Не са налице твърдяните от касатора основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Основният аргумент на Костадин Василев, сочен не само пред първоинстанционния, но и пред настоящия съдебен състав е, че преместването е необходимо с цел да има повече контакти с майка си, баща си и брат си, които живеят в гр. Стара Загора. В подкрепа на тези твърдения е приложил писмени доказателства - копие от лична карта на Ивайло Тодоров Василев, молба от негово име и от името на майката Таня Костова Василева. Тези доказателства са били обсъдени от първоинстанционния съд и наличието им не води до незаконосъобразност нито на отказа на административния орган, нито до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Това е така, тъй като даже и при наличието на обстоятелствата по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС административният орган е в правото си (но не е длъжен) да уважи или да откаже да уважи искането на осъдения за преместване. В този случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и тези му действия, както правилно е приел решаващият съд, не подлежат на съдебен контрол. Касаторът прилага пред настоящата инстанция доказателство за промяна на собствената си адресна регистрация - копие на удостоверение за настоящ адрес, издадено с дата 3.01.2013 г. Това доказателство е негодно, тъй като не съдържа данни за издателя му, от една страна; от друга - дори да се приеме за годно, то е "ново" по смисъла на закона, т. е. съставено е след постановяване на съдебния акт, чиято законосъобразност се обсъжда понастоящем. При така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. При служебната проверка, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,