Решение № 50061 от 17.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2022 г.

Решение № 50061 от 17.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Анелия Цанова Производство по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на В. А. В. за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 44 от 22.02.22 г. на РС- Димитровград, постановено по гр. д. № 1495/21 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 304 ГПК, като твърди, че постановеното срещу неговата праводателка решение, с което са уважени предявените срещу нея от друго лице Т. Ж. иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗЗД, има сила и спрямо него, независимо, че не е бил страна по него, поради което е следвало да бъде конституиран като главна страна по делото. Ответниците А. А. и Т. М. Т. - наследници на починалия в хода на процеса ответник Т. Т. Ж., изразяват становище за неоснователност на молбата и искат да бъде оставена без уважение. Претендират разноски. Ответникът Л. Д. К. изразява становище за допустимост и основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд на Република България, състав на ІV гр. отд., намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на решението може да се иска и от лице спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2/. Препращането на чл. 304 ГПК към чл. 216, ал. 2 ГПК свързва отмяната на това основание с необходимото другарство-легитимирани да искат отмяна на това основание са трети лица, които имат качеството на необходим другар на страна по делото, поради което е следвало също да участват като главна страна поради неделимост на спорното право, което определя и разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението и по отношение на тях. Чрез отмяната по чл. 304 ГПК се защитава гарантираното от закона право на иск и право на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни. В случая молителят твърди, че по силата на договор за продажба-нот. акт № 184, т. 5, рег. № 7277, дело № 587/20 г., на 3.12.2020 г. е закупил от Л. Д. К. два недвижими имота, по отношение на които имота, с влязло в сила решение-предмет на молбата за отмяна, са уважени предявените срещу праводателката му Л. Д. К. иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗЗД. Счита, че по това дело е следвало да участва като главна страна-необходим другар, за да упражни надлежно правото си на защита по предявения иск. От данните по гр. д. № 1495/2 г. на РС-Димитровград 2104/2012 г. се установява, че подадената от Т. Т. Ж. срещу Л. Д. К. исковата молба е постъпила в съда на 28.09.2021 г., към който момент Л. К. е вече била прехвърлила на молителя В. В. процесните два имота. В разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК изчерпателно са посочени адресатите на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение – това са страните по делото, както и техните наследници и правоприемници, когато правоприемството е настъпило след възникване на силата на пресъдено нещо с влизане в сила на решението. Молителят В. В. е правоприемник на ответника по гр. д. № 1495/21 г. Л. К. от преди завеждане на това дело и по аргумент за противното от чл. 298 ГПК и чл. 226 ГПК решението по това дело няма сила на пресъдено нещо спрямо него. Ето защо молителят В. В. не е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, поради което и няма право да иска отмяната на решението по гр. д. № 1495/21 г. на РС- Димитровград и молбата му за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По съдебните разноски: На осн. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, В. В. следва да бъде осъден да заплати на адв. Й. сумата от 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение. По делото липсват ангажирани доказателства за реално изплащане /в брой или по сметка/ на договореното между Т. Т. и адв. Й. адв. възнаграждение в размер на 500 лв, поради което и такова не се дължи. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на Република България, състав на ІV гр. отд.