Решение № 2585 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2010 г.

Решение № 2585 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 73 от 05.05.2010 г., постановено по адм. д. № 336/2009 г. Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Милена Кирилова Бойчева-Петърчева от с. Ичера, обл. Сливен против заповед № РД-18-54 от 25.08.2009 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на с. Ичера в частта относно записването на имот № 32915.70.20 на Община Сливен, като неоснователна. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Дякова е подадена касационна жалба от Милена Кирилова Бойчева-Петърчева с оплакване, че е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и преписката върната на СГКК гр. Сливен с указания. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник адв. Дишлиева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена съобразно доводите в същата и в писмена защита. Ответниците по делото - изп. директор на АГКК гр. София и на Община гр. Сливен, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на АС е правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначеното вещо лице. Изложил е задълбочени и правно обосновани доводи за законосъобразността на оспорения административен акт, в частта за процесния имот с идентификатор 329.15.70.20. По делото, с помощта на вещото лице, посетило имота на място, е установено, че същият представлява затревена поляна, чиито граници са обозначени с трайни насаждения - храсти и дървета и са ясно различими. Този имот е с площ 310 кв. м. в местността "Бабов харман". В кадастралния регистър като собственик на ПИ е записана община гр. Сливен, по силата на решение на ОСЗ по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Оспорване на този акт в настоящото производство е недопустимо, както е прието от съда. Жалбоподателката основава претенцията си на представен по делото нотариален акт № 138 по н. д. № 3038/1995 г., изготвен след обстоятелствена проверка, в който нейният наследодател Кирил Борисов Бойчев е признат за собственик на недвижим имот - ливада от 355 кв. м. в местността "Букурка", землището на с. Ичера, Сливенска община. Първоинстанционният съд е осъществил контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, проследено е спазването на законоустановената процедура и материалноправните разпоредби за издаването му. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР собственикът е длъжен да представи акта, удостоверяващ правото му на собственост върху имота, както и други данни, съгласно Наредба № 3/2005 г. В чл. 41, ал. 1, т. 2 от тази наредба се предвижда, че за имоти в неурбанизирани територии, кадастралната карта и регистър се създават чрез обединяване на планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е достигнал до извод, че при издаване на процесната заповед са спазени критериите за изготвяне на КК и КР при условията, установени с Наредба № 3/2005 г. С оглед констатираните различия в посочени местности като нахождения на имотите и различната им площ, правилно съдът е направил обоснован извод, че се касае за спор за материално право, който следва да се реши по исков ред. След решаване на спора с влязло в сила решение, може да се пристъпи към изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър по реда на чл. 53 и 54 от ЗКИР, като бъде отразено действителното положение, съгласно решението. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решението. Същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,