Решение № 10415 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас срещу решение 534/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 300/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен Ревизионен акт Р-02002022004343-091-001 от 12.05.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Бургас, потвърден с Решение 77 от 03.08.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът М. МХ ЕООД, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че изводите на органите по приходите противоречат на трайната съдебна практика на СЕС и ВАС, и че по процесните фактури, издадени от ББ 2020" ЕООД, Екомакс 2022" ЕООД, Екофлора 2023" ЕООД, Биофлора 2022" ЕООД и БГ Билка 69" ЕООД, са осъществени реално доставки от лицата, посочени като доставчици, поради което е налице условие за начисляване на данък от изпълнителите на доставките и предпоставка за ползване на данъчен кредит от получателя на доставките. Действително, следва да се вземат предвид документите, съпровождащи издаването на процесните фактури - приемо-предавателните протоколи за предаване на стоките. Доставките следва да се считат за извършени и да бъдат основание за възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Приемо-предавателните протоколи са доказателство, че резултатът от изпълнението на доставките реално съществува и че е предаден от доставчика и е получен от ревизираното дружество. Фактурите, стоковите разписки и протоколите съдържат достатъчно информация за вида на стопанските операции, както и общата стойност на доставките, и затова фактурите могат да идентифицират страните по сделките, предмета на сделките, данъчната основа, данъчното събитие и дължимия данък. Действително, законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Верен е направеният извод, че в случая не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство ревизираното лице е представило всички документи, съставени във връзка с доставките по спорните фактури, както и доказателства за счетоводното им отразяване. Представени са спорните фактури, доказателства за плащане на сумите по тях по банков път, приемо-предавателни протоколи, съпътстващи всяка издадена фактура от доставчиците на оспорващото дружество, а от своя страна, протоколите съдържат информация, която съвпада с информацията от фактурите и стоковите разписки. Споделят се и изводите на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че по делото няма данни за знание или презумпция за знание от страна на ревизираното дружество за участие в ДДС злоупотреба. От приходните органи не са събрани доказателства, че задълженото лице получател, е знаело или не е възможно да не знае, че доставките са привидни, съответно че доставчикът не е лицето, което е посочено в документите. От представените в ревизионното производство документи и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства е установено, че доставчици по процесните фактури са лицата, посочени като доставчик. Установени по делото са времето, мястото, предметът на доставките, както и плащането по процесните фактури. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира, че не са налице сочените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и своевременна е претенцията на дружеството за присъждане на разноски. За касационното производство същите се установиха в размер на 1 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,