Решение № 5608 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. срещу Решение №4189/19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 654/2025 г. по описа на Административен съд– Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу потвърдената с Решение №04-РД06-0045/25.06.2025 г. на директора на РДСП-Велико Търново Заповед №3ХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 16.05.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"– гр. Горна Оряховица относно отпускане на финансова подкрепа. Наведените в жалбата възражения са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като се присъди и парично обезщетение от Министерство на правосъдието. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Горна Оряховица, в писмен отговор оспорва касационната жалба и с подробни аргументи аргументира тезата си за правилност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед №3ХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 16.05.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"– гр. Горна Оряховица, с която на Е. К. К. е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 95, 70 лева по чл. 70, т. 2 ЗХУ, считано от 01.05.2025 г. до 31.10.2026 г. Горната заповед е оспорена с жалба пред директора на РДСП-гр.Велико Търново, който е потвърдил процесната заповед. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, сред които е и този, че със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/08.05.2025 г., предвид действително установената дата на ЕР № 90064/174/01.10.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р С. Христов" ЕООД Севлиево, на Е. К. е доплатена дължимата му финансова подкрепа за периода 01.11.2024 г. - 01.03.2025 г., плюс месец април 2025 г., общо в размер на 444,90 лева. Впоследствие Е. К. е оспорил решението на ТЕЛК и с ЕР № 92504/128/06.08.2025 г. НЕЛК е потвърдил изцяло решението на ТЕЛК относно определените 75 % ТНР на жалбоподателя. С оспорената в първоинстанционното производство Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/16.05.2025 г., издадена от директор на ДСП - Горна Оряховица, размерът на отпуснатата му месечна финансова подкрепа по чл. 70 ЗХУ е изменен на 95,70 лв. месечно, считано от 01.05.2025 г. до 31.10.2026 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че съгласно представеното експертно решение жалбоподателят е преосвидетелстван и е лице с над 71 на сто степен на увреждане, на което правото на месечната финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 е в размер 15 на сто от линията на бедност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно искането на оспорващия да му бъде отпусната финансова подкрепа в по- висок размер, като е приел, че отпуснатата месечна финансова помощ при условията на чл. 70, т. 2 от ЗХУ е определена при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд– Велико Търново, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Предназначението на месечната финансова подкрепа, регламентирана в ЗХУ е да компенсира разходите, породени от увреждането и представлява определена сума, в зависимост от степента на увреждане. База за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност, установена за страната за съответната година, която се индексира ежегодно. Съгласно изискването на чл.70, т.2 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност. За 2025 година линията на бедност е определена в член единствен от Постановление № 328 на МС от 30.09.2024 г., като определената сума е от 638 лева. При това положение правилно е определен размерът на финансовата подкрепа в размер от 15 процента от посочената сума, като това е сумата от 95, 70 лева, както е разпоредено в оспорената заповед. Финансовата подкрепа по ЗХУ е вид социално плащане, което има за цел да подкрепи определени групи лица при конкретни нормативно определени изисквания и в случая тази подкрепа е определена при правилно приложение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд извежда, че заповедта е съобразена и с целта на закона. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване по чл. 70, т. 2 ЗХУ, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,