Решение № 15216 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 156/2013 г.

Решение № 15216 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 156/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Благоевград против решение № 1560 от 01.11.2012 г. по адм. дело № 567/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение № БД-11-ПР/ 2012 г. на същия административен орган, поправено с решение № БД-11-ПР-1/21.05.2012 г., с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на МВЕЦ с водохващане на р. Мътница на кота 1095 и сградоцентрала на кота 925 м., в землището на с. Тешово, община Хаджидимово, Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът "Аква енерджи БВ" ООД не оспорва касационната жалба. Ответникът - кметският наместник на с. Тешово не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно съдът приема, че оспореното решение на директора на РИОСВ - Благоевград, е издадено от компетентния по смисъла на чл. 93, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) орган, но като издадено в противоречие с материалноправни норми следва да бъде отменено. Инвестиционното предложение е предвидено да се реализира върху повърхностно водно тяло р. Мътница от изворите до вливането й в р. Места, с код ВG4МЕ400Р112, включено е в границите на защитена зона BG 0001028 Среден Пирин - Алиботуш за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по Директива 92/43/ ЕИО и Директива 79/409/ЕИО за опазване на птиците, както и в периферната част на защитена зона "Славянка", обявена със заповед № РД-751/24.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Водният обект попада и в зона на защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), посочена в раздел VII Програма от мерки (обща част), Приложение VII 21 на Плана за управление на речните басейни на Западнобеломорски район, поради което допустимостта на предложението следва да бъде преценена спрямо режима на дейности в защитените зони (чл. 12, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС). В случая правилно е преценено, че инвестиционното предложение е в противоречие с мерките, предвидени в Приложение VII 21 на Плана за управление на речните басейни на Западнобеломорски район, въвеждащи забрана за изграждане на ВЕЦ, на нови баластриери или разширение на съществуващите, както и редукция на съществуващите ВЕЦ, в какъвто смисъл е първоначалното становище на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" от 20.08.2010 г. (л. 106 от делото), поради което и на основание чл. 2а, ал. 2, вр. чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) процедурата по преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е следвало да бъде прекратена. Ето защо в съответствие с нормативната уредба е и заключението на първоинстанционния съд, че издаденото от директора на РИОСВ - Благоевград, с което е преценено да не се извърша оценка е в противоречие с цитираните по-горе норми и следва да бъде отменено. Съображенията на съдебния състав във връзка с неоснователността на последващите становища на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" съответно от 28.03.2011 г. и 26.10.2011 г., според които инвестиционното предложение е допустимо спрямо Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за 2010 - 2015 г. се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че разрешително за водоползване № 1416/23.01.2003 г. на същия воден обект, със същите координати, издадено на "Роуд инженеринг" ЕООД, прекратено през 2010 г. не води до отмяна на забраната за изграждане на нови ВЕЦ в границите на защитените зони и изискването за редуциране на съществуващите централи, предвидени в плана за управление. Последният предвижда необходимите мерки за запазване на местообитанията въз основа на актуалното състояние на водния обект, изградените съоръжения и дейности и засяга изграждането на нови ВЕЦ, независимо от това кога е одобрено инвестиционното предложение, още повече, че обсъжданото инвестиционно предложение на "Аква енерджи БВ" ООД е направено след приемана на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район. Допълнително следва да се посочи, че при наличието на противоречиви становища на басейновата дирекция относно допустимостта на инвестиционното предложение, органът е следвало да изложи мотиви за причините, поради които възприема едното от тях. В случая това не е направено, което е още едно основание за отмяна на административния акт. Правилно е заключението, че като попадащо в границите на защитени зони инвестиционното предложение подлежи на преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, и независимо от изводите по-горе следва да бъде отменено и поради допуснати нарушения на нормите на ЗООС на Наредбата за ОС и на Наредбата за условията и реда извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), Аргументирано е преценено, че в противоречие с изискванията на чл. 93, ал. 4, т. 1 от ЗООС не е изследвана взаимовръзката на инвестиционното предложение с други предложения и дейности в района, след като са налице доказателства, че за същото водно тяло е издадено разрешително за водовземане № 41140100/03.06.2011 г. на "Мътница 09" ООД с цел производство на ел. енергия и евентуалното кумулативно въздействие, което тези предложения могат да имат върху компонентите на околната среда. С това са нарушени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 2 от НУРИОВОС, както и нормата на чл. 16, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Наредбата за ОС. При липсата на анализ за кумулативния ефект на предложението с други предложения в района, правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че изводите на административния орган, че инвестиционното предложение няма да окаже значително въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони и оценка на въздействието на това предложение върху околната среда не следва да се извършва, са незаконосъобразно, тъй като са направени, без да са взети предвид всички критерии, изброени в нормата на чл. 93, ал. 4 от ЗООС и чл. 16 от Наредбата за ОС. В подкрепа на извода на административния съд за отмяна на решението на директора на РИОСВ - Благоевград са и допуснатите нарушения на формата на административния акт. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от НУРИОВОС решението за преценяване необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда съдържа подробни мотиви, основани на преценката по чл. 7 от наредбата, която включва критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. В случая изложените от административния орган мотиви са общи и декларативни и не предлагат анализ на конкретните характеристики на инвестиционното предложение, както и обосновка на изводите за това, че от осъществяването му няма да настъпят последици, които да засегнат негативно компонентите на околната среда. Констатациите на административния орган, че инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания на птици и видове в защитените зони са направени при отсъствие на конкретни фактически съображения, свързани с характеристиките на инвестиционното предложения и очаквания ефект от реализирането му. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено, настоящата касационна инстанция приема, че оспореното решението на директора на РИОСВ - Благоевград е постановено в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне, съобразно мотивите по-горе. Ето защо като стига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд - Благоевград постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Пропускът на административния съд да върне преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания представлява непълнота на съдебния акт, която не може да бъде отстранена от настоящата инстанция, а от административния съд по реда на чл. 176 от АПК. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав се основават на събраните по делото доказателства. Представеното по делото становище на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" от 20.08.2010 г. мотивират административния съд да приеме, че административното производство е следвало да бъде прекратено, поради недопустимост на предложението с оглед забраните, предвидени в Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район (2010 - 2015 г.). Констатациите за допуснати нарушения на материалния закон, обосновават изводите на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на административния акт. Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,