Решение № 4080 от 18.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Милев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], срещу Решение 3773 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело 9154/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск, а в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна, Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Е. Милев против Главна дирекция Охрана (ГДО) на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, изразяващи се във вкарването и оставянето му с белезници на ръцете и краката в съдебно заседание на 10.09.2021 г. в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по НОХД 106/2021 г. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск, като е приел, че служители на ответника не са осъществили обективираното от ищеца незаконосъобразно фактическо действие, съответно не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на първата законова предпоставка, което обуславя неоснователност на предявения иск. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че не се установява да са налице незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГДО при конвоиране на ищеца, който е съпроводен с ръчни и крачни белезници и оставен с тях по време на откритото съдебно заседание по НОХД 106/2021 г. по описа на АСНС. Съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието, утвърдени със заповед ЛС-04-1228 от 14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, при конвоиране на особено опасни за бягство лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за срок над 10 години и други, задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака. С оглед на това и предвид изричната разпоредба на чл. 18, ал. 5 от същите правила, която определя, че при отвеждането на конвоирани лица пред орган на съдебна власт, свалянето на белезниците се извършва след изричното разпореждане на съдията, прокурора или следователя, законосъобразно съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие, извършено от служители на ответника. Установено е по делото, че по искане на ищеца белезниците от краката му са свалени по разпореждане на съда в момента, в който е направено. По изложените съображения решението на съда, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение