Решение № 2648 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2015 г.

Решение № 2648 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Х. срещу решение № 1710/18.09.2015 г., постановено по адм. д. № 656/2015 г. по описа на Административен съд град – П. (АС - П.), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № П-13/06.02.2015 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът председателят на ДАМТН оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1710/18.09.2015 г., постановено по адм. д. № 656/2015 г. по описа на АС - П. е отхвърлена жалбата на Х. Г. Х. против заповед № П-13/06.02.2015 г. на председателят на ДАМТН, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При издаването на заповедта е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Установено е, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание, длъжността, заемана от касационния жалбоподател е отпаднала в сравнение с предходното длъжностно разписание, поради което съдът е заключил, че заповедта е издадена в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото е установено, че Х. Г. Х. е заемал длъжността "главен инспектор" в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", Регионален отдел ИДТН Ю. България, сектор ИДТН - Ю. централен район, месторабота [населено място] в ДАМТН. При направеното от АС - П. сравнение между представените по делото длъжностни разписания на ДАМТН в сила от 05.03.2014 г. и в сила от 03.02.2015 г. е видно, че във второто разписание тази длъжност не съществува. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. ДВ, бр. 49/29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително на основание на закон, въз основа на изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование. Тоест, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е видно, че двете кумулативни предпоставки на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са налице - заеманата от касационния жалбоподател длъжност "главен инспектор" в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", Регионален отдел ИДТН Ю. България, сектор ИДТН - Ю. централен район, месторабота [населено място] в ДАМТН престава да съществува. Преди извършената структурна промяна в сила от 03.02.2015 г. Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" в ДАМТН се е състояла от 94 щатни бройки, като в Регионален отдел ИДТН Ю. България (седалище П.), сектор ИДТН - Ю. централен район (седалище П., обхват П., Х. и С. З.) има 17 щатни бройки, от които както следва: началник на сектор - 1, главен инспектор - 1, старши инспектор - 3, инспектор - 2 и главен специалист - 1 с месторабота в [населено място]; главен инспектор – 2 и старши инспектор – 1 с месторабота в [населено място]; главен инспектор - 2, старши инспектор – 3 и главен специалист - 1 с месторабота в [населено място]. След 03.02.2015 г. щатните бройки на служителите в сектора са увеличени от 17 на 19 щатни бройки, като е съкратена единствената длъжност за "главен инспектор" на сектора с месторабота в [населено място] и е увеличен броят на старшите инспектори от 3 на 4, инспектори от 2 на 4 и главени специалисти – от 1 на 2, като е новосъздадената длъжност "старши специалист" 1 щатна бройка. След реорганизация на работата на агенцията в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", Регионален отдел ИДТН Ю. България, сектор ИДТН - Ю. централен район, месторабота [населено място] са отпаднали функциите и задачите на "главен инспектор". По делото са представени доказателства, от които се установява и намаление в общата численост на персонала в агенцията. По този начин касационният ответник е изпълнил изискването да установи материално правните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При тези доказателства правилно Административен съд град – П. е приел, че е налице реално съкращение в щата на длъжността, изпълнявана от касационния жалбоподател. Правилно АС - П. е обсъдил Устройствения правилник на агенцията и ПМС № 447/23.12.2014 г., с които е съобразено новото длъжностно разписание и е достигнал до извод, че оспорената пред него заповед е съобразена както с материалния закон, така и с целта на закона. Не е налице вътрешно или логическо несъответствие в мотивите на обжалваното съдебно решение. Решаващият съд много подробно и задълбочено е разгледал извършените структурни и персонални промени в ДАМТН, в резултат на което е достигнал до извод, че те съответстват на целта на закона за оптимизиране на структурата на администрацията. Неоснователни са оплакванията и относно разпределението на доказателствената тежест и допуснати нарушения при събиране на доказателствата по дело. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички относими факти и обстоятелства, а фактическите и правни основния за издаване на оспорената заповед са установени от представената административна преписка. Правилно АС - П. е обсъдили и съпоставил длъжностното разписание, което е действало преди издаване на оспорената заповед с това, което е повод за издаването й. Твърдението, че длъжността "главен инспектор" в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", Регионален отдел ИДТН Ю. България, сектор ИДТН - Ю. централен район, месторабота [населено място] продължава да фигурира като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, но се изпълняват от лицето Р. Д. не кореспондира с поименното разписание от 05.02.2015 г., от което е видно, че същата заема една от 5 щатни бройки за длъжността "главен инспектор" в сектор ИДТН – Югоизточен район (седалище Б., месторабота Б. и С.), месторабота [населено място]. Налице са единствено твърдения, които се опровергават от събраните по делото доказателства. Ето защо възраженията на касационният жалбоподател за неправилно разпределена доказателствена тежест са неоснователни. Настоящата съдебна инстанция счита, че Административен съд град – П. обосновано е заключил, че заповед № П-13/06.02.2015 г. на председателят на ДАМТН, с която е прекратено служебното правоотношение на Х. Г. Х. е издадена при наличие на материално правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и правилно е отхвърлил подадената от служителя жалба като неоснователна. Липсват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ДАМТН е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,