Решение № 1571 от 18.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез процесуален представител, против решение 408/13.05.2021г., постановено по адм. дело 147/2020г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. 01-6500/7673 от 13.01.2020г., с който на Н. Бенчева е определено за възстановяване публично вземане в размер на 27 638.50лв. и касатора е осъден да заплати разноските по делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е интепретирал решение по адм. дело 1223/2019г. на АС Пазарджик, потвърдено с решение по адм. дело 7571/2020г. на ВАС, относно основанието поради което е отменен отказ на административния орган за сключване на анекс към договора за удължаване на срока му на действие. Сочи се, че първоинстанционният съд не е положил необходимата грижа да установи какви действия по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение са предприети от органа, касаещи сключване на анекс, като е изпратено на ответната страна писмо от 21.05.2021г., с което е постановен отново отказ. В тази връзка се твърди, че производството по адм. дело 147/2020г. е приключило без да се изчака стабилитет между страните по договора и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който ако беше установил извършените от административния орган действия, това би се отразило върху крайния му акт. Сочи се необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът въобще не е изложил мотиви за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договора в срок. Съдът не е установил какви дейности са одобрени по проекта, какъв е бил договорения срок за изпълнение, възможно ли е било изпълнението на дейностите в по-ранен момент, а не в последния месец от изтичане на договора. Не на последно място се сочи, че неправилно съдът е приел като елемент от фактическия състав на отказа за плащане наличие на предходно издаден административен акт за прекратяване на договора, който да е влязъл в сила, тъй като няма правна пречка двете волеизявления за прекратяване на договора и за възстановяване на изплатените средства да са обективирани в едни акт. Моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на лицето. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две инстанции. Ответникът Н. Бенчева, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че обжалваното решение на АС Пазарджик е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски по списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред ВАС е решение 408/13.05.2021г., постановено по адм. дело 147/2020г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. 01-6500/7673 от 13.01.2020г., на изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с който е отказано изцяло одобрената финансова помощ по договор 13/04/1/0/03355 о 07.04.2016г., и договора е прекратен, на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от него и чл. 49, ал. 1, т. 5 от Наредба 9/21.03.2015г. и на Н. Бенчева е определено задължение в размер на 27 638.50лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2016г. От фактическа страна съдът е установил, че между Н. Бенчева и ДФ "Земеделие" е сключен договор 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. По силата на договора инвестицията следва да се извърши в срок до 24 месеца, а ако се касае за строително-монтажна такава или създаване на трайни насаждения в срок от 36 месеца. С искане за промяна вх. 02-6500/4032 от 09.07.2019г., ползвателя е поискал срокът за извършване на инвестицията да се удължи до 30.11.2019г. След извършване на законово определени процесуални действия във връзка с подаване на искането, с писмо 558, с изх. 02-6500/4032#5 от 20.09.2020г. е отказано сключването на анекс. С решение 210/09.04.2020г., постановено по адм. дело 1223/2019г. АС Пазарджик е отменил отказа за сключване на анекс към договора, като този акт е потвърден с решение 3231811.03.2021г., постановено по адм. дело 7571/2020г. на ВАС. В последствие е издаден оспорения пред съда АУПДВ, като в него е посочено допуснати нарушения от кандидата на разпоредбите на чл. 6, ал. 4 от сключения между страните договор, респек. на чл. 45, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015г. В мотивите си органа е приел, че ползвателката по договора при подаване на заявка за окончателно плащане не е представила задължителни документи съгласно Приложение 13 към чл. 45, ал. 1 от Наредбата. Заявлението не е било подадено в срок, тъй като е поискано преди това удължаване на срока за изпълнение на инвестицията, по което е последвал отказ. Посочено е от органа, че предвид отказ за приемане на заявка за окончателно плащане в срока до 07.08.2019г. е установено неизпълнение на нормативни задължения. Въз основа на горното е отказано изцяло одобрената финансова помощ по договора и е прекратен последния. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила нарушени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Според съда издателят на акта не е обсъдил представените от жалбоподателката множество документи, доказващи въздействието на неблагоприятните атмосферни условия върху невъзможността за изпълнение на процесния проект. Органа е издал оспорения акт, като се е позовал на уведомително писмо, с което е отказано сключване на анекс за удължаване срока на договора, но е следвало да предвид, че изхода от оспорването на това писмо е с преюдициално значение за изясняване на наличието на предпоставките за публично държавно вземане. Съдът е посочил, че производството е проведено по реда на ДОПК и предвид нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК органа е следвало да установи че е налице недължимо платени или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които са финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. В случай издадения акт не се позовава на друг такъв касаещ произхода на задължението т.е. липсват представени доказателства за наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия ангажимент и изключване от подпомагане, което да е основание за връщане на сумата на финансово подпомагане. С оглед на горното е отменен оспорения АУПДВ. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. В оспорения пред съда акт като правно основание са посочени нормите на чл. 45, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредба 9/21.03.2015г., за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ бр. 22/24.03.2015г. /Наредбата/. По силата на чл. 45, ал. 2 от Наредбата заявката за окончателно плащане се подава лично от ползвателя или от упълномощено от него лице с изрично и нотариално заверено пълномощно в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по чл. 50 т.е. в конкретния случай тъй като се касае за инвестиция представляваща Създаване на лешникова градина и закупуване на земеделска техника срокът за подаване на искане за окончателно плащане е в срок до 36 месеца, считано от датата на подписване на договора. В конкретния случай с оглед факта, че договорът е подписан на 07.04.2016г., а крайният му срок за изпълнение на одобрения проект е 07.07.2019г., то крайният срок за подаване на искане за окончателно плащане е до 07.09.2019г. Безспорно се установява, че ползвателят по договора не е подал заявление в срок. В чл. 49, ал. 1 от Наредбата се съдържат предпоставките при наличието на които Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да иска възстановяване на част или на цялата финансова помощ. Органа се е позовал на т. 3 при установяване несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба и на т. 5 инвестицията не е изпълнена в срока, посочен в договора за отпускане на финансово подпомагане. Формално предпоставките по двата текста от Наредбата са били налични липсват представени от страна на ползвателя доказателства за изпълнение в срок на инвестицията за която е получил безвъзмездно финансиране, както и, че с неподаване на заявление за окончателно плащане в указания срок, е налице нарушение на изискванията определени в подзаконовия акт. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредбата урежда правната възможност ползвател на финансова помощ по посочената по-горе подмярка да иска изменение и/или допълнение на договора, когато счита, че са налице основателни причини за това. В ал. 4 е посочено, че в срок до един месец от подаването на искането за промяна, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3 до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна; ползвателят на помощта се уведомява за мотивите за отхвърлянето на искането, а при одобрение в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението трябва да се яви в РА за сключване на допълнително споразумение към договора; в случай че ползвателят или упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице не се яви в посочения срок, правото за подписване на допълнителното споразумение към договора се погасява. В конкретния случай, както правилно е установил и първоинстанционния съд, неподаването на заявелние за окончателно плащане в срок се дължи на подадено преди това молба от Бенчева за изменение на сключения договор в частта за срока за изпълнението му. Именно този спор има преюдициално значение за правилното разрешаване на настоящия казус. Административния орган въпреки това обаче не е положил необходимите процесуални действия за да приеме значението на този юридически факт и да го съотнесе към установените от него обстоятелства при издаване на оспорения акт т.е. както е посочено и от АС Пазарджик изпълнителния директор на ДФ Земеделие само е констатирал наличие на подадено заявление за продължаване на срока за изпълнение на договора и постановен от него отказ за това, но не е изчакал крайния резултат от оспорването на този индивидуален административен акт. Именно финализирането на въпроса свързан с удължаване на срока има преюдициално значение за правилното разрешаване от фактическа и правна страна на настоящия спор. Изрично в оспорения АУПДВ, а и касационната жалба, се сочи, че неподаването на заявка в срок от Бенчева е обусловено от молбата за сключване на анекс. Този спор е разрешен от съда с окончателен съдебен акт, като отказа на органа е отменен. Последния в противоречие с чл. 35 от АПК и чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не се е съобразил с преюдициалността на посочения акт, който е в корелация с настоящия, а е пристъпил към издаване на последния. Тези именно действия на издателя на акта следва да се окачестят като съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което е довело и до издаване на порочен акт. Това е достатъчно основание за отмяна на акта. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с предприетите действия във връзка със съдебната отмяна на отказа за продължаване срока на изпълнение на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Представеното в тази връзка пред касационната инстанция Уведомително писмо от 21.05.2021г. е ирелевантно за спора, тъй като е изготвено след издаване на оспорения акт и няма обвръзка с него. Писмото е издадено във връзка с посочените по-горе решения на АС Пазарджик и ВАС по отношение отказа за продължаване срока на договора и евентуално би имало значение, ако административния орган беше изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и бе изчакал издаването на оспорения ат, едва след придобиване стабилитет на преюдициалния акт. За пълнота следва да се посочи, че неправилно съдът е приел, че следва да е налице друг отделен влязъл в сила административен акт касаещ прекратяване на договора и изключване на ползвателя от подпомагане. Съгласно трайната практика на ВАС, доколкото фактическите основания, свързани с констатирани случаи на неизпълнение на договора, са относими както към отказа за изплащане на междинното плащане, така и към изискването за отказване на одобрената финансова помощ по договора, то няма процесуална пречка, както прекратяването на договора, така и отказа да бъдат обективирани в едни акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните, но редуцирани, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 825.00лв., с оглед направеното възражение за прекомерност и нормата на §1 от ДР на Наредба 1/09.07.2004г. вр. чл. 9, ал. 3 от същия подзаконов акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,