Решение № 2163 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 611/2015 г.

Решение № 2163 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 611/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" /ИА "ЕСМИС"/ град София против решение № 6322/23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 182/2014 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Петър Кирилов Илиев от град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № СП-85/21.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която служебното правоотношение на Петър Кирилов Илиев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение от 12.12.2013 г. по адм. дело № С-37/2013 г. на ВАС е оставено в сила решение № 1381/28.02.2013 г. по адм. дело № 4457/2012 г. на АССГ, с което е отменена заповед № СП-55/12.04.2012 г. на Изпълнителния директор на ИА "ЕСМИС" за прекратяване служебното правоотношение на Илиев за длъжността главен директор на Главна дирекция "Електронни съобщителни мрежи за национална сигурност" на ИА "ЕСМИС" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С молба вх. № 0094-3807/18.12.2013 г., подадена в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и със заповед от № СП-84/21.12.2013 г. на Изпълнителния директор на ИА "ЕСМИС" държавният служител е възстановен на посочената длъжност. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № СП-85/21.12.2013 г., издадена на същата дата е прекратено служебното правоотношение със служителя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено утвърдено длъжностно разписание, в сила от 06.04.2012 г. и приемане на допълнение на Устройствен правилник на ИА "ЕСМИС", по силата на които длъжността, заемана от жалбоподателя не фигурира в него. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Илиев и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на Петър Илиев не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 06.04.2013 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 21.12.2013 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд София - град, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното му правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражняват правомощията си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК). При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства от пълномощника на касатора също не могат да обосноват промяна на изложените по-горе правни изводи на съда. Представеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения не е приет от Народното събрание, поради което не може да бъде обсъждан като приложимо право към настоящия момент. Представено е също така и Постановление на Министерския съвет № 106/29.04.2015 г., с § 2 от ПЗР на което се правят изменения в Устройствения правилник на ИА "ЕСМИС". Това изменение обаче е относимо към правоотношенията на служителите в тази администрация след 29.04.2015 г., поради което е ирелевантно към законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на Илиев, което е настъпило преди посоченото изменение. Ще се касае за доводите, че по отношение на касационния ответник има основателни съмнения за неговата лоялност към държавната служба и наличието на наказателни преписки и сигнали за конфликт на интереси, те биха могли да се обсъждат единствено при прекратяване на служебното му правоотношение при ангажирана дисциплинарна отговорност, но не попадат към приложимата в случая хипотеза на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да й заплати на същия 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение