Решение № 9065 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2018 г.

Решение № 9065 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. У. срещу решение № 2259/5.04.2017 г. по адм. д. № 11658/2015 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. По делото е постъпила и частна жалба срещу определение № 6842/04.10.2017 г., като се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба- директорът на Дирекция "Общински строителен контрол"-Столична община чрез своя пълномощник намира касационната и частна жалба за неоснователни. Ответниците по касационната жалба Е. Ц. У. и А. Х. У. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. А. У., Е. Ц. У. и А. Х. У. срещу заповед № РД-30-215/7.10.2015 г. на директора на Дирекция "Строителен контрол", с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж "Дървен навес, покриващ тераса на ателие № 19", находящ се на 5 етаж на сграда на ул. "Попова шапка" № 33, град С., като изпълнен без одобрени строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен през 2015 г. без строителни книжа. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен и изводът на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган. В тази насока пред касационната инстанция се поддържа, че заповедта за делегиране на правомощия на директора на Дирекция "Строителен контрол" следва да бъде издадена от кмета на район в Столична община. Възражението е неоснователно, тъй като в случая делегиращата заповед е постановена от кмета на Столична община в унисон с изикванията на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, оправомощаващ именно кмета на община, а не район да делегира, да прехвърля правомощия. Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че незаконният строеж подлежи на премахване, тъй като не са налице предпоставките за търпимост на същия. С оглед времеизвършването на строежа спрямо него не е налице нито хипотезата на § 16 ПЗРЗУТ, нито хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ, тъй като крайният срок на извършване на незаконни строежи, които биха могли да бъдат търпими, е 31.03.2001 г. В съотвествие с приложимия закон е и изводът на първоинстанционния съд, че към датата на постановяване на обжалваната заповед строителни книжа не са издадени. Обстоятелството, че е образувана преписка вх. № Е-119/17.06.2015 г. с внесени проект и конструктивно становище с искане за издаване на строително разрешение е ирелевантно, тъй като и към тази дата приетият за незаконен строеж е бил завършен. Само наличието на издадени строителни книжа е релевантно обстоятелство, което следва да се вземе предвид от административния орган, а в настоящия случай такова не е налице. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен акт, съдът е постановил обосновано и при правилно приложение на материалния закон решение. Спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. По частната жалба: С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя Х. А. У. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с което Х. А. У., Е. Ц. У. и А. Х. У. са осъдени да заплатят разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение. Според мотивите на съда към датата на приключване на съдебните прения -14.09.2016 г. разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не е била в сила. Определението е неправилно: Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е сила от 27.01.2017 г. и е действаща към датата на постановяване на обжалваното определение. Именно тази разпоредба следва да се вземе предвид, тъй като само тя е част от действащото право, което може да бъде приложимо при постановяване на обжалваното определение. Предвид изложеното същата следва да бъде съобразена, като обжалваното определение се отмени изцяло, а Х. А. У., Е. Ц. У. и А. Х. У. следва да бъдат осъдени да заплатят разноски пред първоинстанционния съд в размер на 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,