Решение № 4388 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14320/2008 г.

Решение № 4388 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14320/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторите РМД - Бургас и началник Митница - Бургас молят да бъде отменено решение № 902/16.10.2008 г. по адм. д. № 993/2008 г. на Бургаския административен съд, с което е отменено ППСПДВ № 30/17.5.2008 г. на началника на Митница - Бургас като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ППСПДВ да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Пристанище Бургас" ЕАД, редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Заинтересуваната страна ДОУИ - Бургас редовно призована не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подадено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил ППСПДВ № 30/17.5.2008 г. на началника на Митница-Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - Бургас, с което "Пристанище Бургас" ЕАД е задължено да заплати ДДС 3507, 93 лв. със законната лихва. В мотивите си съдът е приел, че стоката е била доставена на 25.9.2007 г. и манифестирана с ММ № 268/25.9.2007 г. с моторен кораб "Алфа сън" в насипно състояние 5 707 382 кг. След окончателното разтоварване на кораба е съставен генерален акт, с който е определено окончателно количество на доставения в открития склад концентрат 5 677 410 кг. Стоката е експедирана на партиди с ж. п. транспорт и претеглена на ж. п. кантар, и е установено количество 5 668 610 кг., за което е даден митнически режим транзит в страната. За разликата от 8800 кг не е било дадено допустимо митническо направление. С ППСПДВ е прието, че са налице липси по чл. 114, ал. 1 ППЗМ и на основание чл. 58, ал. 2 ЗДДС и чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ е определено задължение на управителя на открития склад за внасяне на ДДС с лихви. Стоката е била приета във временния склад без претегляне - по обявено тегло, определено по метода "Драфт сървей". При експедирането й са възможни грешки при този метод и при тегленето на ж. п. кантар. В международната практика се приема, че липсата се дължи на естеството на товара, механично разпиляване на товара при превоза от кея до ж. п. кантара, атмосферното влияние, което при насипен товар винаги води до изменение на теглото в минус. Според вещото лице допустимата сборна грешка при метода "Драфт сървей" и от ж. п. кантар е в размер 0,5% от теглото на товара, като липсващите 8800кг са в тези рамки. Вещото лице е дало заключение също, че по "Наредбата за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им" естествените фири при претоварване по начина кораб - кран - ленти - открит склад - кран - вагони са до 102 193 кг - 1,8% от стоката. Съдът е приел, че на основание чл. 12, ал. 2 ЗДДС, чл. 59, т. 16 ЗДДС и чл. 823, ал. 1 ППЗМ жалбата е основателна и е отменил постановлението. Видно от процесното постановление ката основание за начисляване на ДДС е посочен чл. 56 ЗДДС. Доводът, че съдът е приел несъществуващи факти и положения е неоснователен. Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Неправилно съдът е посочил като основание да уважи жалбата чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 59, т. 16 ЗДДС (отм.), които не са приложими, тъй като медния концентрат е разтоварен в склада на 25.9.2007 г. при действието на новия ЗДДС. По него основанието да се уважи жалбата е по чл. 58, т. 14 ЗДДС, според който освободен от данък е вносът на стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно изгубени, поради причина, свързана с естеството на стоката. Правилно съдът е приел, че липсата на медния концентрат с влажност от 9.25 % не се дължи на отклоняване от митнически контрол, а на грешки при меренето при натоварването по метода "Драфт сървей", а при сухопътния транспорт - на ж. п. кантар и поради разпиляване при пренатоварването. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,