Решение № 7925 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2012 г.

Решение № 7925 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), подадена чрез юрк. В. Станкова, против решение № 4121 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 3778/2012 г. на Административен съд - София град, в частта му, с която е отменено решение № 198/20.03.2012 г. на председателя на ДАБ и административната преписка е върната за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се че неправилно съдът е приел, че нивото на насилие непрекъснато ескалира, тъй като от приложените справки е видно, че продължава тенденцията към подобряване сигурността и по-скоро са налични частични конфликти. Ответникът - Мухана Хюсеин Ибрахим, чрез процесуалния си представител адв. Станчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваната част на решението на АССГ е отменено решение № 198 от 20.03.2012 г. на председателя на ДАБ и административната преписка е върната за ново произнасяне по искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при нарушение на материалния закон. Прието е, че издателят на акта не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, касаещи актуалната обществено-политическа ситуация в Ирак относима съм преценката за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Констатирано е, че с оглед данните съдържащи се в справката същите не са актуални, налице са данни че нивото на насилие ескалира особено в провинция Диала откъдето е ответника по жалбата. При данните за извършените терористични актове с убити и ранени е следвало административния орган да извърши по подробна преценка на доказателствата или да събере нови и да направи по прецизна преценка на условията за предоставяне на хуманитарен статут на молителя към датата на произнасяне на органа. Отделно от това съдът е посочил, че в решението си председателя на ДАБ не е обсъдил факта, че чужденецът е претърпял нападение и този факт е достатъчен, за да се приеме, че неговият живот е пряко застрашен в родината му. Решението е правилно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от последната е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е ясна и безспорна по отношение условията, при които съществува опасност от тежки посегателства спрямо лицето, търсещо закрила, а именно следва да бъде установено наличието на въоръжен конфликт в съответната държава на произход. Изводът на първоинстанционният съд, че по делото е установено, че са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е обоснован. Пред Административен съд София-град е оспорвано решение № 198 от 20.03.2012 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на Мухана Хюсейн Ибрахим, роден на х.хх.хххх г. - бежанец от Ирак. Първоинстанционният съд отхвърлил жалбата против решението, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е посочил, че видно от изложените по време на интервютата обстоятелства, твърденията на М. Ибрахим не сочат той да изпитва страх, че ще бъде преследван, поради народността си или религиозната си принадлежност. Дискриминацията, която една държава осъществява спрямо част от населението си, не е основание за статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола за статута на бежанците от 1967 г. От разказа му при проведеното интервю пред административния орган, не са установени факти за наличие на заплаха за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група, която заплаха на посочените основания представлява "преследване" по смисъла на закона и Конвенцията. По тези причини съдът приел изложената пред него жалба за неоснователна в частта й, насочена срещу отказа да бъде предоставен статут на бежанец поради съответствието на административния акт с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 - 5 от ЗУБ. По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут е уважил жалбата и в тази част съдебното решение е предмет на оспорване пред настоящата съдебна инстанция. Решаващият съд стигнал до извод, че административния орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ сочи, че при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК е фактът, че нивото на насилие в Ирак ескалира и е от такова естество, че води до заплаха срещу живота и личността на граждански лица. Административният орган игнорирал факта на извършено посегателство над чл. от семейството - брат му, който бил задържан в периода 2007 - 2011 г., както и заплахите, които получил по телефона, свързани с дейността на брат му и повдигнатите му обвинения. Налице е и факт на нищо непредизвикана стрелба по жалбоподателя, която сочи, че обстановката в Ирак е ескалирала до степен, че съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи страх от заплахите. От анализа на писмените доказателства, установяващи конкретната обстановка в Ирак, гр. Бакуба и гр. Тикрит където последно е пребивавал преди напускане на страна, би могло да се приеме, че за него е налице опасност за живота му. Видно от представените справки - извлечения от 17.05.2013 г., април 2013 г. и извадки от средствата за масово осведомяване се извежда извод за наличие на вътрешен конфликт, то следва да се изясни неговото съдържание съгласно приложимия в случая чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт, ратифицирана от РБ с Указ от 12.08.1949 г. - конфликт, който протича на територията на високодоговарящата страна между нейните въоръжени сили и дисидентски въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване упражняват такъв контрол над част от нейната територия, който им позволява да водят продължителни и съгласувани военни операции. Не представлява вътрешен въоръжен конфликт ситуации на вътрешни безредици, напрежение, като бунтове, изолирани и спорадични прояви на насилие - чл. 1, т. 2 от Протокол II към същата Женевска конвенция, което изисква от административния орган при постановяване на решението си да извършва преценка на всички доводи за наличието на конфликт и конкретната опасност за лицето, търсещо закрила. Ноторно известно е, че цялата територия на държавата Ирак е под контрола на иракските сили за сигурност и автономните кюрдски сили, контролиращи северната част на държавата, които се стремят да установят ред и сигурност в страната като цяло. Установеното от съда обаче наличие на актове на насилие от страна на лица, групи или организации, с голям брой убити и ранени цивилни лица, пораждащи основателни притеснения за сигурността в страната, независимо че общите данни за Ирак показват трайно подобрение, както в сферата на сигурността, така и в обществено-политическата и стопанската сфери. Отчетените в справките към делото и обсъдени от съда факти, особено досежно спазването на човешките права в Ирак наред с данните за зачестили терористични актове, дават повод за внимателно разглеждане на всяка молба за закрила, с оглед хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От друга страна следва да се отчетат вътрешните сблъсъци между сунити и шиити в страната които наред с обстановка в съседна Сирия, могат да породят в Ирак вътрешен конфликт между отделните общности, което също не е преценено от административния орган с оглед твърденията на ответника, че братовчедите му са убити при излизане от джамията. Затова следва да се приеме, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на това правилно съдът приел, че издаденият административен акт в частта, с която е отхвърлено искането за предоставяне на хуманитарен статут противоречи на материалния закон /чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ/, поради което е незаконосъобразен и го е отменил, като върнал преписката на административния орган за произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,