Решение № 15756 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2020 г.

Решение № 15756 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Затвора [населено място], чрез упълномощения му представител юрк. Д. Маринова, срещу Решение № 1201 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10492/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за недопустимост, алтернативно – неправилност на обжалвания акт поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговото обезсилване, алтернативно – отмяната му. Прилагат се писмени доказателства – Вътрешни правила за работа с досиетата на лишените от свобода в затворите, поправителния дом и ГДИН и писмо рег. № 11975 от 6.12.2016 г. на МП - ГДИН. Претендират се разноски в настоящото производство. Ответната страна – С. Нешков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалба на С. Нешков, отказ на началника на Затвора [населено място], отразен с резолюция "не" от 3.09.2018 г. върху молба рег. № 4901 от 3.09.2018 г., да му бъде предоставено копие от мнение на Наблюдателната комисия; справка и характеристика от ръководството на Затвора – [населено място], които са били изпратени на Президента на Република България във връзка с молба рег. № 94-03-278 от 22.08.2016 г. по описа на Администрацията на Президента на Република България и е върнал преписката на началника на Затвора – [населено място] "съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона". За да постанови този резултат е приел за установено, че с молба рег. № 4901 от 3.09.2018 г. С. Нешков е поискал да му бъдат предоставени копия от документи - изготвено мнение на Наблюдателната комисия по чл. 171, ал. 1, т. 4; справка и характеристика, по подадено от него искане за помилване, които са били изготвени от ръководството на Затвора – [населено място] във връзка с подадена от него молба за помилване до Президента на Република България. Приел е още, че по така направеното искане началникът на Затвора – [населено място] се е произнесъл с резолюция "Не" върху молбата с дата 03.09.2018 г., която представлява отказ да се удовлетвори молбата на лишения от свобода. Отказът е бил съобщен на жалбоподателя на 04.09.2018 г. При тази фактическа установеност съдът е направил следните правни изводи: 1. Че подадената на 27.09.2018 г. е в срока по чл. 140, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване акт и е процесуално допустима; 2. Обжалваният отказ е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност; 3. По същество оспорването е основателно, тъй като отказът е постановен в нарушение на нормата на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, поради което е незаконосъобразен. Решението е неправилно и като такова ще следва да се отмени, а делото – да се реши по същество на базата на събраните в хода на процеса доказателства при следните съображения: Необосновано съдът е приел, че молбата с рег. № 4901 от 3.09.2018 г. е свързана с подадено от С. Нешков искане за помилване с № 94-03-278/2 от 28.08.2016 г. От приложените по делото писмени доказателства - писмо рег. № 94-03-278/2 от 28.10.2016 г. на Администрацията на Президента на РБ /л. 11 се установява, че на 22.08.2016 г. в Администрацията на Президента на РБ е заведена преписка с № 94-03-278, за която оспорващият твърди, че е във връзка с негово искане "... за помилване от остатъка на наложеното ми наказание лишаване от свобода, съобразно чл. 171, т. 4 ЗИНЗС...". Съдържанието на писмото обаче опровергава това твърдение. Администрацията на Президента сочи в писмото, че с посочената "жалба" на С. Нешков е търсено съдействието на държавния глава във връзка с желанието на подателя да създаде поколение заедно със съпругата си, от една страна. От друга, с молба вх. № 94-03-278 от 13.10.2016 г. Нешков изрично е съобщил на Администрацията на Президента на РБ, че не е имал намерение да моли за помилване и не изразява такова желание. И на последно място, именно във връзка с това уточнение преписката пред Президента е била прекратена на заседание на Комисията, проведено на 26.10.2016 г., тъй като не е поискано помилване от Нешков, а съдействие на държавния глава във връзка с желанието му да създаде поколение. Така посоченото писмено доказателство сочи, че молбата на Нешков рег. № 94-03-278 от 22.08.2016 г. по описа на Администрацията на Президента на Република България не е свързана с искане за помилване и във връзка с тази молба не са изпращани документи от администрацията на Затвора [населено място], вкл. мнение на Наблюдателната комисия по чл. 171, ал. 1, т. 4, справка и характеристика, поради което такива не могат да бъдат предоставени на молителя. Във връзка с горното настоящата инстанция намира, че обжалваният отказ е законосъобразен. Като е приел жалбата за основателна и го е отменил съдът е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да се отмени. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение