Решение № 11109 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б. Х., гражданин на Сирия, против Решение 18762 от 03.10.2024 г., постановено по адм. д. 7872 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на О. Б. Х. срещу Решение 7796 от 16.07.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чуждия гражданин, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател възразява, че обжалваното решение е неправилно, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на административната преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне. Ответникът Председателят на ДАБ с адрес в София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила на О. (собствено име) Х. (бащино име) Б., гражданин на Сирия, вх. ОК-13-1841/03.10.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) в София, кв. Овча купел, рег. УП 22532/03.10.2023 г. по описа на ДАБ. Административният съд е установил, че след нелегалното му влизане на територията на Република България на 19.09.2023 г. от Турция, където лицето пребивавало 5 - 6 години след напускането на родината си, чужденецът е регистриран (Регистрационен лист на л. 150 и л. 151 от първоинстанционното дело) като лице от мъжки пол, роден на [дата] в гр. Идлиб, Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], има начално образование, по професия е шивач, неженен, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]). Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. Административният орган, чрез началник-отдел в РПЦ на ДАБ в София, кв. Овча купел, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, изискал становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП 22532/09.10.2023 г. л. 129, пак там) по молбата на сирийския гражданин. В отговор, директорът на специализирана дирекция М ДАНС уведомил (писмо, изх. рег. М-24748 от 16.11.2023 г. л. 128, пак там), че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на Б. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. Установено е, че с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. УП 22532/04.12.2023 г. л. 121-125 от първоинстанционното дело. На 16.07.2024 г. председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 7796, връчено на чуждия гражданин на 25.07.2024 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Възприел е преценката на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е мотивирал, че бежанската история на Б. не съдържа обстоятелства, въз основа на които може да се формира извод за наличие на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Относно наличието на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съдът е възприел становището на административния орган, основано на изготвената в хода на административното производство Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 01.04.2024 г., вх. ЦУ-1010/01.04.2024 г. (от л. 41 до л. 48 от първоинстанционното дело). Приел е, че на сирийска земя, към датата на постановяване на спорния акт, е налице вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган, че спрямо жалбоподателя Турция отговаря на легалната дефиниция за трета сигурна държава , дадена в пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. Посочил е, че чужденецът е пребивавал в Турция около 5, 6 години, работил е там, бил е с брат си и е взел решение да напусне тази страна по лични причини, за да стигне до Германия, в търсене на по-добър живот. Счел е, че е налице изискващата се смислена връзка между кандидата за международна закрила и третата страна, въз основа на която връщането в тази страна ще бъде основателно. Формирал е решаващия извод за неоснователност на подадената пред него от Б. жалба и за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Касационната инстанция преценява съдебното решение за валидно и допустимо, но за неправилно в частта, в която жалбата на Б. против Решение 7796/16.07.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която административният орган е отказал на чужденеца предоставяне на хуманитарен статут, е приета за неоснователна. В тази му част съдебният акт, предмет на контрол е постановен при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, като съображенията на касационната инстанция за формирането на този извод са следните: От редакцията на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ и ал. 4 от същата норма следва, че обстоятелството, че чужденецът идва от трета сигурна държава , при условие, че ще бъде приет в нея, може да е несамостоятелно основание за отхвърляне на искането за международна закрила, а може и да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата за международна закрила, като явно неоснователна. Посоченото обстоятелство е несамостоятелно основание тогава, когато наред с него, за кандидата-чужденец не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 и 9 и по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ. Това следва от съдържанието на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ. Идването на чужденеца от трета сигурна държава може да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила, като явно неоснователна, тогава, когато е налице хипотезата на чл. 13, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 14 ЗУБ, т.е., когато са налице едновременно следните предпоставки: 1. Чужденецът идва от трета сигурна държава; 2. Установена е връзка между чужденеца и тази трета държава, обосноваваща връщането му там. 3. Държавата може да се определи като сигурна за конкретния чужденец. 4. Молбата на чужденеца за международна закрила не е разгледана по същество и 5. На чужденеца е предоставен документ на езика на третата държава, с който се информират съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. От развитите от Председателя на ДАБ мотиви в оспореното решение, следва, че, според административния орган, към датата на постановяване на спорния акт, Сирия все още се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт и ситуацията в държавата по произход на кандидата е достигнала такова високо равнище на безогледно насилие, че обстановката по сигурността е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на този конфликт. Органът е счел, че независимо от осъществяването по казуса на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, конкретната бежанска история на Б. следва да бъде разгледана през призмата на няколкогодишното му пребиваване на територията на Турция, без по време на това пребиваване същият да е излаган на рискове за сигурността му. Посочените съображения на компетентния административен орган изключват приложението на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ, т.е. идването на чужденеца от трета сигурна страна, като несамостоятелно основание за отказ да бъде предоставена международна закрила. Идването на чужденеца от трета сигурна страна е преценено от Председателя на ДАБ, като самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила, поради което органът е следвало да развие съображения за изпълнение на условията по т. 1 и по т. 2 от ал. 4 на чл. 13 ЗУБ. В спорния акт не е формирана преценка доколко тези кумулативно изискуеми по ЗУБ предпоставки са изпълнени. Напротив, в административната преписка не се съдържа издаден документ от ДАБ, така както изисква чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗУБ. Процедирайки по този начин, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила основания за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Като е приел безкритично съображенията на административния орган за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и е формирал извод за законосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в тази му част, първоинстанционният съд, постановявайки съдебния акт в тази част е допуснал нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Това налага отмяната на съдебното решение в посочената част и постановяването на друго, с което оспореното Решение 7796/16.07.2024 г. на Председателя на ДАБ се отмени в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на О. Б. Х. и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне в посочената част. При новото разглеждане, административният орган следва да съобрази информацията за актуалното положение в държавата по произход на чужденеца. В останалата част, съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Както обосновано е приел Административния съд София-град, бежанската история на чужденеца не позволява да се формира извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия