Решение № 5058 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2016 г.

Решение № 5058 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. Н., гражданин на Гана, чрез процесуалния му представител адв. Василева против решение № 101/07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7761/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени оспорения съдебния акт, а също и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, като бъде постановено ново по съществото на спора. Редовно призован за датата на съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адв. Василева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, редовно призован, се представлява от юрк. Славова, която оспорва жалбата като неосноватвелна. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Н., гражданин на Гана срещу решение № 6009/20.07.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С.-град е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Гана, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на заместник-председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Нгози предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини за нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - проблеми с неговия чичо и спор за наследствени имоти, произтичащи, от обстоятелството, че касаторът е приел християнска религия, а неговият чичо е мюсюлманин, остават извън основанията за предоставяне статут на бежанец на чужденеца, изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗУБ и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето му. Съдът е приел, че в Гана не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което при завръщането си в страната чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отнасяне или наказание - т. е. не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. П. А. съд - С.-град е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на У. Н. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - заявените от него конкретни обстоятелства, не са от категорията на основанията за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8 от ЗУБ. От изнесената от чужденеца бежанска история, касаеща конфликт с роднини, обосновано съдът е приел, че не се установява нарушаване на неговите основни права в Р. Г.. Видно от представените по делото доказателства е, че касаторът е заявил, че няма проблеми с официалните власти в страната му по произход, а също така не е бил арестуван или осъждан. Правилно решаващият съд е приел, че от приложената по делото преписка няма данни Н. да е бил обект на посегателства, поради което законосъобразно на същият е било отказано предоставянето на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Нгози за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. От представената пред настоящия съд справка с вх. № МД-129/02.02.2017 г. от дирекция "Международна дейност" - ДАБ за Актуалната политическа и икономическа обстановка в Гана се установява, че Р. Г. към настоящия момент е считана за една от най-стабилните в икономическо и политическо отношение държави в З. А.. Липсват също така основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 г., по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,