Решение № 15670 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2009 г.

Решение № 15670 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Борисов Димитров, чрез процесуалния му представител адв. Малина Владимирова от САК, против решение № 242/23.12. 2008 г., постановено от Софийския градски съд по адм. дело № 233/2001 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-14/9. 01. 2001 г. на кмета на СО район "Овча купел", с която му е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху част от имот 636 (част от стар пл. № 2185), к. л. 489, местност "Равнище", в. з. Горна баня. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - кметът на СО р-н "Овча купел" не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил доказателствата, свързани със спора за законосъобразност на обжалваната заповед и е направил обоснован извод в тази връзка. Правилно е прието, че липсват доказателства за предоставяне на имота на основание акт по § 63 от ПЗР на ПМС /97 г. Позоваването на удостоверение, че имотът е предоставен съгласно ПМС 11/82 г., не променя този извод. Не е предоставен оригинал или заверено копие от този документ. Свидетелските показания не установяват безспорно конкретния имот и действително предоставяне на ползването. Обосновано е прието, че не е налице и построена сграда по смисъла на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като се касае за стопанска постройка за подслон и инвентаризация. При тези доказателства, обсъдени в решението, съдът правилно е приложил закона. Решението като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на настоящия касатор, против заповед № РД-09-14/9. 01. 2001 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община, с която му е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху част от имот 636 (част от стар пл. № 2185), к. л. 489, местност "Равнище", в. з. Горна баня. Оплакванията в жалбата са били, че не е имало основание за постановения отказ, тъй като имота е предоставен за ползване на основание ПМС № 11/2.03.1982 г., за което е съставен Протокол на Кирковски РНС-София № 46/27. 07.1982 г. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че с молба вх. № АБ-0200-138/2. 07.1992 г. жалбоподателят е поискал да придобие собствеността върху предоставения му за ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. имот, за което се е легитимирал с Протокол на Кирковски РНС-София № 46/27. 07. 1982 г. В съдебно заседание заинтересованата страна - наследник на бившия собственик, е оспорила истинността на протокола, като е поискала жалбоподателят да представи официално заверен препис или оригинала на същия. Жалбоподателят не е успял да се снабди с такъв документ и на основание чл. 134, ал. 1 от ГПК (отм.) е поискал разпит на двама свидетели, чрез които да се установи факта на надлежно предоставеното право на ползване. По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза, която да определи дали изградената в имота постройка има характер на сграда по § 4а от ЗСПЗЗ, предвид изключенията по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът, от правна страна е приел, че конкретният случай попада в приложното поле на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но не са налице изискванията на сочената разпоредба, за да се признае правото на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му имот. На първо място, не е доказано първото и основно законово изискване, а именно ползването на имота да е предоставено на жалбоподателя по силата на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Не е доказано и че в имота има построена сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като се касае за стопанска постройка за подслон и инвентаризация. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. Незаконосъобразни са изводите на съда, че липсват категорични доказателства процесния имот да е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. Като доказателство в тази насока жалбоподателят е представил неофициален препис от Протокол № 46/27. 07. 1982 г., подписан от председателя на Кирковски РНС, с който му е предоставен за безсрочно ползване имот - нива от 700 кв. м., при посочени граници. По делото е приложено Удостоверение № ОС-9400-191/3/31. 08. 2007 г., издадено от кмета на СО р-н "Овча купел", в уверение на това, че в архивите на район Красно село и район Овча купел, не са открити протоколи на ИК на Кирковски РНС за раздадени земи за самозадоволяване, същите са загубени или унищожени, поради което районната администрация не може да завери Протокол № 46/27. 07.1982 г. При тези доказателства съдът необосновано е приел, че след като жалбоподателят, не е успял да се снабди с оригинала или официално заверен препис на сочения протокол, то последният не следва да се взема предвид. В случая жалбоподателят не е имал техническата възможност да представи исканите документи, тъй като оригинала на Протокол № 46/27. 07. 1982 г. е унищожен или изгубен и този факт е безспорно установен с официален удостоверителен документ на държавен орган. Нещо повече, в хода на съдебното производство именно представеното удостоверение е послужило като основание на съда да приложи чл. 134, ал. 1 от ГПК (отм.), допускащ свидетелски показания, ако е доказано, че писмения документ е загубен или унищожен не по вина на страната. На следващо място съдът необосновано е приел, че показанията на свидетелите не са достатъчни, за да се установи факта на предоставено ползване на имота, тъй като не можело да се направи извод за кой точно имот се отнасят и дали това именно е процесният. За единия от свидетелите - Снежана Божкова са представени безспорни доказателства, че е била член на оперативния щаб по самозадоволяването, назначен в изпълнение на ПМС № 11/1982 г. Същата е дала ясни, точни и непротиворечиви показания за това, че имотът е предоставен на жалбоподателя именно по ПМС № 11/1982 г. Свидетелката подробно е обяснила, че лично е връчвала удостоверенията (протоколите) на одобрените от комисията лица, в това число и на жалбоподателя, както и че и досега съхранява в дома си черновата на списъка на раздадените места по ПМС № 1, № 11 и № 76, съдържащ имената на лицата, по колко квадратни метра са дадени и местността, в която съответният човек е получил място за ползване. Другият свидетел също е потвърдил, че имота е предоставен на жалбоподателя по реда на ПМС № 11/1982 г., тъй като на него му е бил предоставен имот по същото ПМС и двамата са отишли заедно да си получат протоколите. Не могат да се споделят мотивите на съда, че показанията на свидетелите не са достатъчни, тъй като от тях не се установявало конкретно кой имот е предоставен на жалбоподателя. Свидетелските показания са били необходими, за да се установи факта на надлежно предоставено право на ползване, а по делото са налице достатъчно индиции, които да индивидуализират имота. Впрочем между страните и не е било спорно кой точно имот фактически ползва жалбоподателят, а дали е имал законово основание за това. Последното обстоятелство е безспорно установено чрез свидетелските показания. Настоящият случай попада в приложното поле на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, която разпоредба предвижда в имота да има сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, построена преди 1.03.1991 г. За изясняване на това обстоятелство съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, чието допълнително заключение, касаещо статута на изградената постройка, не е било оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно последното в имота има едноетажна сграда, със застроена площ 21 кв. м., състояща се от две помещения. Сградата е изградена от етернитови (двойни) панели, върху монолитна бетонова основа, покрив - дървен, покрит с ламарина. Фактическите констатации на вещото лице са потвърдени и от показанията на свидетеля Петрелийски, който освен това е посочил, че сградата е построена около 1982 г., тъй като лично е помагал на жалбоподателя. Според чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), сега чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В настоящия случай съдът е развил противоречиви мотиви, като от една страна е посочил, че кредитира заключението на вещото лице а от друга, че не може да го възприеме, тъй като самият жалбоподател изрично е признал в жалбата си, че постройката служи за съхраняване на пчеларския му инвентар, т. е. попада в изключенията по § 1в, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Изводите му в тази насока са необосновани, тъй като не почиват на конкретни доказателства а на твърдения на жалбоподателя, за чието потвърждаване са нужни специални знания. Жалбоподателят не е длъжен да определи точно по конструкция и предназначение сградата, още по-малко съдът следва да приравнява употребените в жалбата понятия към някоя от легалните дефиниции по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В допълнение съдът неправилно е разглеждал и въпроса за законността на постройката приемайки, че няма данни същата да е законна. В нормата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ липсва подобно законово изискване. Нещо повече, то липсва и в цитираната разпоредба на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Законодателят е избрал като подход да изброи постройките и строежите, които не са сгради по смисъла на § 4а от закона без да въвежда изискване за законност на постройката. Настоящият състав, с оглед заключението на вещото лице, както и свидетелските показания, приема, че сградата е построена преди 1991 г. и не попада в изключенията по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, т. е. налице са всички предпоставки по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде признато право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му имот. По изложените съображения Върховния административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради необоснованост на изводите на съда. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна настоящият състав следва да се произнесе по същество като отмени оспорената заповед и признае права на ползвателя на основание § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение