Решение № 8080 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2011 г.

Решение № 8080 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Загора фрукт" АД моли да бъде отменено решение № 1006/8.06.2011 г. по адм. д. № 605/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 16251000110/16.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде уважена, а ако се отхвърли жалбата за определения с РА корпоративен данък да бъдат преизчислени лихвите, които са неправилно определени. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 16251000110/16.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който на касатора е определен корпоративен данък за 2006 г. 586 749 лв. със 151 036,17 лв. лихви, поради увеличение на финансовия резултат с 3 911 660 лв. - отчетен разход за неустойка по предварителен договор от 4.05.2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите, след проведена по ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определено задължение за корпоративен данък за 2006 г. в РА. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на дружеството и в съответствие със събраните доказателства е приел, че сключването на втори предварителен договор за продажба на един и същ имот с уговорена неустойка от 2 000 000 евро, преди да е изтекъл срокът на купувача по първия предварителен договор да заяви писмено ще се изповядва ли сделката, е сключен при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и са налице предпоставките на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.) за определяне на дължимия данък без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тази сделка. Законосъобразно в РА на основание чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г. със сумата на отнесената в разход неустойка по предварителния договор, за който още при сключване му дружеството е знаело, че не може да изпълни, след като не е изтекъл срокът на купувачът по първия предварителен договор да заяви писмено желае ли изповядване на окончателен договор за покупка на същия недвижим имот. Възраженията на касатора за неправилна преценка от съда на фактите по делото относно наличието на отклонение от данъчно облагане е неоснователно. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е определено задължение за корпоративен данък за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). По споразумение от 21.03.2007 г. към предварителния договор от 4.05.2005 г. неустойката е намалена на 100 000 евро, поради което в РА е намален финансовия резултат за 2007 г. на дружеството с отчетения приход от 3 716 077 лв, формиран поради намаление на неустойката и е определен надвнесен корпоративен данък 371 607,70 лв. В касационната жалба се поддържа, че са определени лихви неправилно. Правят се доводи за изчисленията на лихвите да 2007 г., а е поискано изменение на лихвите, определени за 2006 г. Същото възражение е поддържано и пред административния съд, който е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението и в тази част е правилно. Преценката за изчисленията на лихвите изисква специални знания, поради което жалбоподателят е следвало да поиска назначаване на счетоводна експертиза, за да докаже твърденията си. Делото е решено в едно заседание, в което не е поискано назначаване на счетоводна експертиза и съдът в съответствие с процесуалните правила е отхвърлил възражението за лихвите като недоказано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,