Решение № 5387 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2014 г.

Решение № 5387 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и от Чавдар Георгиев Тончев с които се обжалва решение № 450/24.01.2014 г. по адм. д. № 3687/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С касационната жалба, подадена от СДВР се поддържа, че решението е неправилно. Наведени са всичките основания за касационно обжалване, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Вторият касатор, Чавдар Георгиев Тончев, обжалва решението в отхвърлената част от иска за претендираните неимуществени вреди за размера над 7000 лева до заявения такъв от 50000 лева, както и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 1430 лева. Изложени са твърдения за несъразмерно определен размер на обезщетението спрямо негативните преживявания в резултат на отменената заповед и действия на ответника. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за допустимост на касационните жалби и за частична основателност на касационната жалба на СДВР. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, намира същите за допустими като подадена в срок и от надлежна страна. По основателността им приема следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Чавдар Георгиев Тончев срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6000 лв. и неимуществени вреди в размер на 50000 лева, настъпили в резултат на заповед ЗПАМ № 99516/09.09.2004 на началник група "Административно-наказателна дейност при отдел "Пътна полиция", отменена с решение № 5379/25.11.2011 г. по а. д. № 6358/2011 г. по описа на АССГ. Със същата заповед е било отнето свидетелството за управление на МПС на ищецът. В исковата молба ищецът е твърдял, че "в резултат на тази незаконосъобразна заповед е претърпял вреди от 56 000 лв., от които 6 000 лв. имуществени вреди и 50 000 лв. неимуществени вреди. В изпълнение на на указанията на съда с "допълнение" към иск във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ ищецът е посочил като ответник "Пътна полиция" - КАТ при СДВР и е уточнил, че периода за който претендира вредите е 9.09.2004 г. до 27.04.2012 г. Заявил, че неимуществените вреди се изразяват в разходи по водени дела, пътувания до съответните съдилища, загубени работни човекодни, ограничаване на свободно придвижване по пътната мрежа в Република България и в други държави. Неимуществените вреди се изразявали в причинени му страдания, потиснато състояние, ограничени и ограничавани права за свободно и несмущавано управление на МПС, ограничавани професионални права, уронване на престижа и доброто му име в обществото и възложителите на работа към него, в следствие на съществуващото положение - неправомерно издадена заповед № 99516/9.09.2004 г. Административният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в разултат на отменен административен акт - заповед № 99516/9.09.2004 г. на Началник група "Административно-наказателна дейност" при отдел "Пътна полиция" - СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Със заповедта е разпоредено изземване на свидетелството му за правоуправление на МПС № 271293423, кат. "В" и "М", поради това, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Водачът не е установил придобиване на правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, след загубването й, поради отнемане на всички контролни точки. Приел е, че имуществените вреди, изразяващи се в разходи по водени дела и пътувания до съответните съдилища, загубени работни човекодни, ограничаване на свободно придвижване по пътната мрежа в Република България и други държави, са недоказани. Отхвърлил претенцията от 6000 лв. изцяло като неоснователна за заявения в исковата молба период от 9.09.2004 г. до 27.04.2012 г. Относно неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, потиснато състояние, ограничени права за свободно и несмущавано управление на МПС, ограничавани професионални права, уронване на престижа и доброто име в обществото и възложителите на работа към него, съдът е приел, че са настъпили вследствие на издаването на административният акт - заповед № 99516/9.09.2004 г. За репариране на тези вреди осъдил СДВР - отдел "Пътна полиция" да заплати обезщетение на ищеца в размер на 7000 лв. Отхвърлил претенцията до пълния и предявен размер от 50 000 лв. Осъдил ответника да заплати сумата от 7335,69 лв., представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 9.09.2004 г. до 8.04.2013 г. - датата на предявяване на иска, който размер изчислил с помощта на изчислителна програма от интернет-страницата - http:/www.calkulator.bg. След като е посочил законоустановените предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че вредите, които ищецът претендира произтичат от издадената незаконосъобразна заповед за ПАМ, Съдът е формирал извод, че претърпените вреди са от отменената заповед за ПАМ, като основал изводите си на разпита на двама свидетели, но както в мотивите така и в диспозитива не е посочил периода за който присъжда обезщетението за неимуществени вреди. Същевременно присъдената лихва върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди е присъдена за претендирания в исковата молба период от 9.09.2004 г. до 8.04.2013 г. /от датата на издаване на заповедта до датата на предявяване на иска/. Присъдил направените разноски на страните пропорционално съобразно уважената част от иска. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е частично неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В конкретния случай се касае за отменена заповед за наложена принудителна административна мярка, отменена с влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което, съдът е приел, че административният орган не е провел пълно и главно доказаване на факта на загубена правоспособност на водач на МПС поради изчерпан лимит от контролни точки. Съдът приел, че са налице взираните в закона предпоставки за уважаване на претенцията - отменен АА, причинно следствена връзка между отменения АА и претърпените вреди. В основата на исковите претенции на ищеца е твърдението му за незаконосъобразност на отменената заповед от действието на която е търпял, както неимуществените, така и имуществените вреди. Претенцията му е била за период от издаване на заповедта - 9.09.2004 г. до отменяването й, с влязлото в сила, на 27.04.2012 г., съдебно решение по адм. д. № 1545/2012 г. на АССГ. Съдът приел, че претенцията за неимуществени вреди е частично основателна. Правният си извод за което основал на показанията на разпитаните по делото свидетели. Касационната инстанция констатира, че в кориците на делото се съдържат данни, че свидетелството за правоуправление на МПС не е било отнемано. /л. 31 - Протокол от о. з. на 15.11.2011 г. по адм. д. № 6908/2011 г. на АССГ, в който е записано изявление на ищеца в този смисъл/. При тези данни съдът не е изложил мотиви защо възприема без съмнение за достоверност показанията на разпитаните свидетели. Не е изложил мотиви доколко притесненията на ищеца са основателни, при тези сведения за невръщане на свидетелството за управление на МПС и обстоятелството, че заповедта е вречена почти 7 години след нейното издаване. Съдът не е изложил мотиви за проявление действието на заповедта с оглед на тези факти. Освен това не е обсъдил отделните претенции, както по основание така и по размер. Както в мотивите така и в диспозитива не е посочил и периода за който присъжда обезщетението за неимуществени вреди, което е бил длъжен да направи в предвид на обстоятелството, че ищецът е узнал за заповедта след връчването й на 12.07.2011 г. Съдът е бил длъжен да обсъди периода на проявлението на заповедта спрямо ищеца от отнемането на свидетелството за управление на МПС /ако има фактическо отнемане/ и до датата на връчване на заповедта, както и времето до отменяването на заповедта от съда - 27.04.2012 г. По този съществен за спора въпрос, административният съд не е изложил мотиви. Освен това съдът е постановил присъждане на лихва за визирания в исковата молба период, без да е отсъдил такъв за главния иск. Не са изложени мотиви относно периода за присъждането им. Липсата на мотиви по тези съществени за спора въпроси е съществено процесуално нарушение . Не става ясна волята на съд относно преценката му за периода на увреждане. Липсата на мотиви по този съществен за спора въпрос препятства и проверката на касационната инстанция. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд, в частта, в която е уважен иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която е уважен акцесорния иск за присъждане на лихви. Решението в посочените части следва да се отмени, а делото се върне, в тази част, за ново разглеждане от друг съдебен състав на административиня съд. Правилно е решението на съда, в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи по водени дела, пътувания до съответните съдилища, загубени работни човекодни, ограничаване на свободно придвижване по пътната мрежа в Република България и други държави, от 9.09.2004 г. до 27.04.2012 г. Ищецът е водил дело по оспорване на процесната заповед, което е приключило с позитивен за него резултат и срещу бездействие на Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за връщане на свидетелство за правоуправление на МПС, по заявление № Г-13806/13.07.2011 г., което е с негативен за него резултат. Доказателства за направени разноски по посочените дела не са представени. Не са представени доказателства за разходи по пътувания до съответните съдилища, както и доказателства за ограничаване на свободното придвижване по пътната мрежа в РБ и други държави. Претенцията за загубени човекодни не е конкретизирана по онование и размер и доказателства във връзка с нея не са представени. Обоснован е изводът на съда за недоказаност на тази претенция и решението му за отхвърлянето й е правилно. С оглед изхода на делото решението, в частта за разноските, присъдени на ищеца следва да бъде отменено, а в частта за присъдените в полза на ответника разноски следва да се измени, като се редуцират от 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лв. на 240 /двеста и четиридесет/ лв. - дължимата ДТ за неуважената претенция от 6000 лв. за имуществени вреди/ . По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,