Решение № 14932 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 597/2013 г.

Решение № 14932 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 597/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 37, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на "БКС Витоша" АД, ЕИК 121563063, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к."Овча купел", ул. "Бойчо Огнянов" № 1а, представлявано от изпълнителния директор Иван Томов Найденов, чрез процесуалния представител адв. Наталия Кумпикова, против решение от 26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3220/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III Г състав. С касационната жалба се излагат съображения по съществото на спора, като се навеждат доводи за недопустимост на съдебното решение-касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Твърди се, че писмото на Столична община с което се отказва прехвърлянето право на страеж не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол.. Произнасяйки се по законосъобразността на оспореното писмо, което не носи характеристиките на индивидуален административен акт, съдът е постановил недопустимо решение. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на съдебното производство. Алтернативно се сочи, ако не бъде прието, че решението е недопустимо, то се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание касатора подържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски. Ответникът- ЕТ "АДИ 21 - Константина Бориславова Георгиева", със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ул. "Бузлуджа" № 38 ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Константина Георгиева, чрез процесуалния представител адв. Валентина Йонова в отговор по касационната жалба от 15.11.2012 г. я оспорва като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. В съдебно заседание подържа изложените в отговора съображения. Ответникът-кмета на Столична община, представляван от юристконсулт Антоанета Ниновска подържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли същата да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно рашение я намери процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено по реда на чл. 36, ал. 1 и следващите от Закона за административното производство /ЗАП/ отм., във връзка с чл. 37, ал. 7 от ЗОбС и чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местна администрация, първоинстанционният съд е прогласил за нищожен във връзка с подадена жалба от ЕТ "АДИ 21-Борислав Георгиев" с правоприемник в процеса ЕТ "АДИ 21-Константина Бориславова Георгиева" отказ на кмета на Столична община № 0817-215 01 от 13.07.2005 г. да му бъде прехвърлено правото на строеж за изградения от него ресторант "Ади" разположен в УПИ с площ 321 кв. м. по графични данни, обозначен по скица като парцел IV "за КОО" от квартал 9а по плана на гр. София м."Драгалевци", одобрен с решение № 4, т. 2 по протокол № 21 от 19.02.2001 г. на Столичния общински съвет и е върнал преписката на административния орган. Осъдил е кмета на Столична община да заплати на жалбоподателя сумата от 800 лв. разноски по делото. За да стигне до този резултат, решаващия съд е приел за установено, че с процесното писмо, представляващо по същество отказ да се издаде административен акт, с който да се прехвърли правото на строеж не е спазена процедурата регламентирана с разпоредбата на чл. 37, ал. 4 и 7 от ЗОбС във връзка с § 17 от ПР на Закона за устройство на територията, която изисква решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, въз основа на което кметът на общината издава заповед и сключва договор. Приел, че отказа на Столична община, издаден от секретаря на общината е нищожен поради некомпетентност на органа. При спазване на принципа на служебното начало, като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция извърши проверка на оспореното решение и намери, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд, след като е преценил по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства е достигнал до законосъобразни и правилни изводи, които настоящата инстанция споделя. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че писмото с което се отказва да бъде прехвърлено правото на строеж на жалбоподателя върху изградения от него ресторант"Ади" носи белезите на индивидуален административен акт. И това е така, защото то представлява властническо волеизявление на овластен със закон за това орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси. За да е законосъобразен и да породи своите последици в правния мир, административния акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган. Той трябва да е компетентен и по материя, и по място, и по степен. Съответно на това некомпетентността може да бъде материална/предметна/, териториална и по степен. В правната доктрина никога не е било спорно, че материалната и териториалната некомпетентност винаги водят до нищожност. В конкретния случай първоинстанционния съд правилно се е позовал на материална некомпетентност. Секретарят на Столична община е иззел правомощия възложени от закона на общинския съвет да вземе решение и въз основа на него кмета да издаде съответната заповед. За разлика от исковия процес, при съдебната проверка на административния акт по чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Той следва да отмени или да обяви за нищожен акта и ако констатира порок който оспорващия не е посочил. Длъжен е да обяви нищожността му ако има основание за нея, макар да е била поискана отмяната, както е в конкретния случай и обратно да го отмени, ако има основание за това, макар да е било поискано обявяването на нищожността му. По изложените съображения оспореното съдебно решение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и представените на основание чл. 80 от ГПК от ответника списък с разноските и фактура № 0000003290 с касов бон от 26.11.2012 г. за платен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция по договор за правна помощ в размер на 1200 лв. следва да му бъдат заплатени от касатора. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,