Решение № 17189 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2019 г.

Решение № 17189 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3734 от 03.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2064/2019 г. Административен съд- София - град, първо отделение, 47 - ми състав, е отхвърлил жалбата на З. Димитрова от [населено място] срещу мълчалив отказ на Кмета на Столична община по заявление рег. № СОА18 – ГР – 94 – 3751 от 12.07.2018 г. на л. 43 пр. д. да отпише задължение в размер на 100 лв., следващо се от наказателно постановление /НП/ № 244779/2015 г. като погасено по давност, както и да прекрати образуваното изпълнително дело № 20178380407511 по описа на ЧСИ Бъзински. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от З. Димитрова от [населено място], чрез пълномощника й адв. П. Тетимова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като уважи жалбата й срещу оспорения мълчалив отказ. Като алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба кмет на Столична Община чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по основанията изложени в нея. С решението си Административен съд- София - град е отхвърлил жалбата на З. Димитрова от [населено място] срещу мълчалив отказ на Кмета на Столична община по заявление рег. № СОА18 – ГР – 94 – 3751 от 12.07.2018 г. на л. 43 пр. д. да отпише задължение в размер на 100 лв., следващо се от наказателно постановление /НП/ № 244779/2015 г. като погасено по давност, както и да прекрати образуваното изпълнително дело № 20178380407511 по описа на ЧСИ Бъзински. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по спора, свързана с подаденото искане за отписване на задължението, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. Систематизирани мотивите му за неоснователност на жалбата се свеждат до следното: 1. Кметът е компетентен орган да отпише вземането на основание чл. 173 ДОПК, като съдът споделя практиката, изразено в определение на ВАС, постановено по адм. д. № 14559/2012 г. 2. По същество не са налице основания за отписване, тъй като липсват данни към кой момент е връчено наказателното постановление на жалбоподателката. 3. Жалбоподателката не е доказала основанията за произнасяне от ответника с изричен акт за отписване на вземането на основание чл. 173 ДОПК. На основание изложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, жалбата на З. Димитрова против мълчалив отказ на кмета на Столична община следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Основанията на настоящата касационна инстанция в тази насока са следните: По делото няма спор относно следните факти: 1. С наказателно постановление № 244779/2015 г. на зам. кмет на Столична община на З. Димитрова от [населено място] е наложена глоба в размер на 100 лв. на чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТС. 2. С възлагателно писмо изх. № СОА17 - ДИ11 - 5731 от 16.09.2017 г. Столична община е възложила събирането на глобата като публично държавно вземане на частен съдебен изпълнител М. Бъзински, рег. № 838 с район на действие Софийски градски съд/ л. 8 и 9 от ах № 14611/2018 г. на Софийски районен съд /; 3. ЧСИ е изпратил до З. Димитрова покана за доброволно изпълнение изх. № 61432/05.07.2018 г. /л. 6 от цитираното дело на СРС/; 4. От страна на З. Димитрова до кмета на Столична община е депозирано възражение вх. № СОА18 – ГР94 – 3751/12.07.2018 г. /л. 43 от цитираното дело/ с искане за отписване на задължението в размер на 100 лв. като погасено по давност и прекратяване на образуваното изпълнително дело при ЧСИ. 5. По искането няма произнасяне от страна на кмета на Столична община. Нормата на чл. 173, ал. 1 ДОПК определя, че Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Давността е институт на материалното право и на нея може да се позове страната, в чиято тежест е вменено да заплати определено публично задължение / в случая глоба, която е публично задължение съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК. От данните по делото е видно, че въпросното публично задължение е предадено за събиране на частен съдебен изпълнител /чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ/. Жалбоподателката З. Димитрова е поискала от кмета на Столична община да отпише като погасено по давност публично задължение в размер на 100 лв., съставляващо наложена й глоба по силата на цитираното по-горе наказателно постановление. Отписването на подобно задължение може да бъде отписано по реда на чл. 173 ДОПК от кмета на общината единствено и само в рамките на висящо административно производство. В този смисъл е и цитираната съдебна практика в решението на първоинстанционния съд по адм. д. № 14559/2012 г., която е цитирана некоректно в смисъл, че кметът има подобни правомощия и при висящо изпълнително производство. При наличие на висящо изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител за събиране на публичното вземане кметът на общината не разполага с правомощия да извърши отписване на задължението, а след като същият не разполага с такива правомощия, то няма как да бъде формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да бъде предмет на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Следователно, в случая е налице хипотеза по чл. 159, ал. 1 АПК, поради което жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Постановявайки съдебен акт в тази хипотеза, решаващият съд е постановил едно недопустимо съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. За правна чистота следва да бъде посочено, че предвид висящността на изпълнителното производство пред частен съдебен изпълнител, същият не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за изтекла давност, а жалбоподателката следва да заведе отрицателен установителен иск по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК и след успешно провеждане на исковото производство, влязлото в сила решение да бъде предявено на частния съдебен изпълнител, който на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК да прекрати изпълнителното производството. В този смисъл в съдебната практика на ВАС е определение № 5250 от 04.05.2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. д. № 2453/2016 г. и определение № 130 от 24.07.2017 г. на Върховния касационен съд, второ гр. отд, постановено по гр. д. № 756/2017 г. Тази практика се споделя от настоящия съдебен състав, който я намира за по правилна и при правилно тълкуване на материалния и процесуалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,