Решение № 748 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2017 г.

Решение № 748 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Местни данъци и такси" Община Враца срещу решение № 349/13.10.2017 г. по адм. дело № 198/2017 г. по описа на Административен съд (АС) Враца, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 000283/7.07.2015 г. на орган по приходите при Община Враца В ЧАСТТА МУ по т. 4, 15, 20, 26, 31, 38, 43 и 54 и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че в нарушение на изискванията на АПК, обжалваният акт е немотивиран и необоснован като при постановяването му съдът е извършил неправилна преценка на приложимия закон. При наличие на предпоставките за дължимост на ТБО, съдът е следвало сам да определи размера на дължимите задължения. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него, постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна – М. Давидов оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС Враца, с което е отменен оспорения АУЗД, В ЧАСТТА с която са установени задължения на М. Давидов от [населено място], за такса битови отпадъци (ТБО) за недвижим имот с партида рег. № 238381, находящ се в гр. Враца, община Враца, за периода 2011-2014 г. в размер на 5585 лева и лихва от 1366, 93 лева или общо 6951, 93 лева (пунктове 20, 31, 43 и 54 от АУЗД) и данък върху превозните средства (ДПС) за лек автомобил Фиат Темпра рег. [рег. номер на МПС] за периода 1.01.2010 – 23.04.2013 г. в размер на 59, 67 лева главница и лихва от 22, 95 лева или общо 82, 62 лева (пунктове 4, 15, 26, и 38 от АУЗД). Първоинстанционният съд е приел за установено, че М. Давидов е придобил недвижимия имот, спрямо който са начислени такси за битови отпадъци въз основа на Постановление № 01/06.08.1996 г. за възлагане на недвижим имот, вписано в том първи № 168 от 26.11.1996 г. Собствеността върху този имот той е декларирал с декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., като е вписал, че е собственик на 1/2 от имота, а като собственик на другата 1/2 е вписано лицето Пл. Давидова. М. Давидов е подал и декларация вх. № 0510004831/14.07.2006 г. за притежавания от него автомобил Фиат Темпра, чиято регистрация е прекратена на 24.04.2013 г., видно от справката-извлечение на Сектор "ПП" при ОД на МВР Враца и копието от свидетелството му за регистрация. Жалбоподателят не поддържа твърдения за извършена ревизия за периода, обхванат от обжалвания административен акт. В оспорената част от акта е определен и размера на дължимите такси битови отпадъци за периода 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., за посочения по-горе нежилищен имот. Поддържа се твърдение, че дължимите такси за битови отпадъци са изчислени на базата на данъчната оценка на имота. Данни за такава оценка се съдържат в приетото при първоначалното разглеждане на делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, която го определя като 1/2 от 360321. 50 лв. или 180160. 75 лв. Въз основа на приложената по делото Наредба за определянето на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Враца, приета с решение № 226/06.03.2003 г. на ОбС Враца, с последно изменение с решение № 1094/25.08.2015 г. на ОбС Враца, както и от приложените решение № 861/25.01.2011 г. на ОбС Враца, съдът е установил, че за 2011 г. се определя ставка от 8. 50 промила върху данъчната оценка за нежилищни имоти на територията на гр. Враца, притежавани от физически лица, за 2012 г. се определят 7. 50 промила, съгласно решение № 86/25.01.2011 г. на ОбС Враца, като няма данни тези промили да са променяни през следващите две години. Приложени са и план-сметки, доказващи разходите на общината за извършване на услугите. Видно от приетите като доказателство по делото заповеди, кметът на Община Враца всяка година от изследвания период е определял районите в границите на Общината, в които следва да се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ и техния вид, като описаният в акта и предмет на настоящето дело нежилищен имот се намира в трети район на организирано обслужване на битови отпадъци. По отношение на него е начислена такса за услугите "сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата". По делото са приети като доказателства и договори за извършване на тези услуги, сключени между Община Враца и общинското дружество "БКС" ЕООД, определено за извършване на услугите. Представени са и пътни листове и актове за установяване на извършените работи. Давидов няма подадени декларации за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за периода, обхванат от оспорения АУЗД. За да отмени процесния АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушение на материалния закон. За неоснователно е прието възражението на Давидов, че не се дължи заплащане на такса битови отпадъци, защото отпадъците от функционирането на обекта са били извозвани от търговско дружество, с което имало сключен договор за наем, а след прекратяване на дейността на дружеството на този обект не се генерират отпадъци, тъй като редът за освобождаване от заплащането на такава такса е определен в разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ и в този случай не е спазен. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 37 АПК, като не е установил всички факти и обстоятелства, свързани с изясняването на спора и не е събрал всички относими доказателства, с които да ги установи. Нито в АУЗД, нито в постановеното решение на ответника е посочена данъчната основа, върху която са извършени съответните начисления за ТБО и ДПС. По тези съображения съдът е приел, че издадения АУЗД в оспорваната му част е материално незаконосъобразен. Решението е неправилно В ЧАСТТА, с която е отменен оспорения АУЗД, В ЧАСТТА с която са установени задължения на М. Давидов за такса битови отпадъци за недвижим имот с партида рег. № 238381, находящ се в гр. Враца, община Враца, за задълженията за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, определени за 2012 г. в размер на 432, 39 лева главница и 125, 51 лева лихва или общо 557, 90 лева; за задълженията за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за периода 2011 г. – 2014 г., в размер на 1116, 99 лева главница и 273, 27 лева лихва или общо 1390, 26 лева и задълженията за данък върху превозните средства за лек автомобил Фиат Темпра рег. [рег. номер на МПС] за периода 1.01.2010 – 24.04.2013 г. в размер на 59, 67 лева главница и лихва от 22, 95 лева или общо 82, 62 лева, като постановено в нарушение на материалния закон. В останалата част, решението е правилно като краен резултат. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК. С решение № 4092/3.04.2017 г. по адм. д. № 5483/2016 г. по описа на ВАС, седмо отделение е отменено решение № 83/12.03.2016 г. по адм. д. № 407/2015 г. по описа на Административен съд Враца и е върнато делото на друг състав на Административен съд Враца за ново разглеждане при съобразяване с дадените указания в мотивите на решението. В мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че по делото не са представени доказателства за реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и за наличието на депо, за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, като изрично е подчертано, че е задължение на съда да укаже на страните за кои факти не се сочат доказателства. При новото разглеждане на делото, съставът на първоинстанционния съд не е изпълнил в цялост указанията на ВАС, в нарушение на чл. 224 АПК, тъй като с разпореждане от 19.04.2017 г. е дал указания за представяне на доказателства от страна на органа единствено за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В касационната жалба не се съдържа оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото представлява нарушението на чл. 224 АПК, а в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По изложените съображения, делото следва да бъде решено при наличния доказателствен материал. Когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само първото правомощие на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът, след като констатира нарушението, следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за данък върху превозните средства и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Този характер на задълженията за данък върху превозните средства и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. Ето защо не съответства на приложимия закон, изводът на първоинстанционния съд, че не е допустимо в съдебна фаза за първи път да се събират доказателства, които е било възможно да бъдат предоставени в административното производство. В случая, съдът вместо след като по делото са установени всички елементи на фактическия състав на задълженията за данък и такса, да извърши проверка за законосъобразността на установените ДПС и ТБО по основание и размер, единствено отменил оспорения акт с бланкетни мотиви. Видно от изложеното съдът неправилно е приложил чл. 160, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са посочени случаите, в които такса не се събира. За да бъде дължима таксата за битови отпадъци в трите й компонента – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав за възникване на задължението за таксата. Таксата е дължима, когато 1) съществува установената в закона правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ; 2) кметът на общината е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 3) общинският съвет е определил размера на таксата; 4) имотът на правния субект попада в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически е престирала услугата. От доказателствата по делото е безспорно, че ответникът е собственик на недвижим имот, облагаем с данък върху недвижимите имоти, тъй като е поземлен имот в строителните граници на гр. Враца, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С оглед на това той има качеството на субект по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. От доказателствата по делото – представените заповеди, е безспорно, че в рамките на процесния период – 1.01.2011 г. – 31.12.2014 г., кметът на Община Враца, със заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил видовете услуги, които общината ще предоставя, и границите на районите, в които ще ги предоставя. За гр. Враца са определени и трите вида услуги по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, като територията на града е разделена на четири зони с оглед на коефициента за местоположение по смисъла на чл. 6 от Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно също, че за процесния период общинският съвет е определил размера на таксата като при незаявени съдове за събиране на битови отпадъци таксата е определена на база промили към данъчната оценка на недвижимия имот. В случая при издаването на оспорения АУЗД таксата е определена съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ – пропорционално върху данъчната оценка на имотите, собственост на М. Давидов за всички услуги по чл. 66 ЗМДТ. Данъчната оценка на имота е определена в заключението на вещото лице по приетата съдебно – икономическа експертиза при първоначалното разглеждане на делото от АС Враца, която не е оспорена от жалбоподателя и е в размер на 360 321, 50 лева, като при изчисление на задълженията за ТБО е взета половината от тази сума в размер 180160, 75 лева, с оглед факта, че лицето е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. В заключението на вещото лице подробно е описан механизмът на изчисление на данъчната оценка и с оглед факта, че заключението не е оспорено от страните, съдът неправилно е приел, че липсват данни за определената данъчна основа. В заключението на вещото лице е направено подробно изчисление на размера на трите вида услуги за процесния период, като последното е въпрос и на елементарни математически изчисления, които потвърждават размера на определените в акта задължения. От доказателствата по делото е безспорно също, че имотът на ответника попада в трети район, с оглед на декларираното от ответника в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, по отношение на която общината предоставя и трите вида услуги. Следователно, четирите елемента от фактическия състав на дължимостта на таксата са надлежно доказани по делото. Правилото за определяне на ТБО е установено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 119/2002, в сила от 1.01.2004 г.) – въз основа на количеството на битовите отпадъци. Когато количеството битови отпадъци не може да бъде установено, по силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция) таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. По делото нито касаторът, нито ответникът твърдят, че лицето, в рамките на процесния период, е подавало заявление по чл. 14б, ал. 2 от Наредбата на ОбС Враца за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Враца, с което да посочи вида и броя на съдовете за битови отпадъци, които желае да използва. С оглед на това напълно ирелевантно е какъв вид съдове е използвало лицето. От представените по делото договори между Община Враца и "БКС – Враца" ЕООД (л. 46 – 70 от адм. д. 198/2017 г.) се установява, че за процесния период дейностите свързани със сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на уличната мрежа и терени, предназначени за обществено ползване е възложена на "БКС – Враца" ЕООД. По делото са представени двустранно подписани актове за установяване на извършените работи по сметосъбиране и сметоизвозване единствено за периода 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. За останалата част от процесния период, не са представени доказателства за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Ето защо в частта за 2012 г., органът по приходите правилно е определил размер на задълженията за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 432, 39 лева главница и 125, 51 лева лихва (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) или общо 557, 90 лева. Незаконосъобразен е АУЗД в частта, с която са определени задължения за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2011, 2013 и 2014 години в размер на 1324, 19 лева главница и 299, 67 лева лихва (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) или общо 1623, 86 лева. Поради процесуалното поведение на съда и на касатора, по делото не са представени никакви доказателства за предоставяне на услугата по чистотата на териториите за обществено ползване. Единствено от представените по делото пътни листове, на които е отразено датата на извършения курс – направление, в което е включено и местонахождението на процесните имоти не може да се обоснове извод за предоставяне на услугите. За доказването на факта на предоставяне на услугите общината би трябвало да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на услугите става освен с пътни листове, още и с графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, каквито по делото не са представени за тази услуга. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че този вид услуга не е предлагана реално от общината, поради което правилно като краен резултат първоинстанционният съд е приел, че лицето не дължи заплащане за нея за процесния период на основание чл. 71, т. 2 ЗМДТ и неправилно органът по приходите му е определил задължения за това в размер на 2711, 43 лева главница и 667, 90 лева лихва (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) или общо 3379, ЗЗ лева. Неправилно съдът е приел, че дружеството не дължи заплащане за услугата за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения. По отношение на тази услуга още при първоначалното разглеждане на делото са представени доказателства за наличието на депо в релевантния период, като от представените доказателства и при повторното разглеждане на делото от АС Враца, се установява, че по отношение на депото е налице договор между Община Враца и "Екопроект" ООД. По аргумент от чл. 71, т. 3 наличието на депо е достатъчно условие за възникване на задължение за ТБО за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. По отношение на ТБО за услугата за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения правилно в обжалвания АУЗД е определен размерът на задълженията за релевантния период в размер на 1116, 99 лева главница и 273, 27 лева лихва (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) или общо 1390, 26 лева. Представения по делото договор с "Брамас – 96" АД е напълно неотносим към предмета на спора, а ако ответникът е считал, че е допуснал грешка в подадената декларация по отношение на площта на процесния имот е следвало да подаде коригираща декларация, каквито доказателства не са представени по делото. Не се установява и твърдяното от ответника двойно облагане. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност на АУЗД само на това основание. Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество, поради което възраженията на ответника в тази насока, са неоснователни. По отношение на определените задължения за ДПС за периода 1.01.2010 г. – 23.04.2013 г. В съответствие с чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), за леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: над 55 kW до 74 kW включително - от 0, 54 до 1, 62 лв. за 1 kW. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, за леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: над 55 kW до 74 kW включително - 0, 54 лв. за 1 kW. Видно от подадената декларация по чл. 54 ЗМДТ на процесния лек автомобил, последният е с мощност на двигателя 68 kW и година на производство 1992. В съответствие с посочените разпоредби годишният данък на процесното МПС за 2010 г. следва да бъде определен по следния начин 68 kW умножени по 0, 54 лева = 36, 72. Тази сума коригирана (умножена) с коефициента по чл. 55, ал. 1 ЗМДТ, в случая 1, тъй като автомобилът към 2010 г. е над 14 години, остава същата – 36, 72 лева. Тъй като в декларацията, в съответствие с чл. 54, ал. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), собственикът на МПС е декларирал правото му на данъчно облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), данъкът се заплаща с 50 на сто намаление или 18, 36 лева, точно толкова, колкото е посочено в АУЗД. Същият данък следва да бъде определен и за 2011 и 2012 години. За 2013 г. данъкът следва да бъде определен за три месеца в размер на 4, 59 лева с оглед прекратената регистрация на 24.04.2013 г. и разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в приложимата редакция преди доп., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), която предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Обстоятелството, че автомобилът е бракуван и с прекратена регистрация, не води до извод за липса на дължимост на ДПС за миналия период преди датата на прекратяване на регистрацията му. Ето защо като е определил ДПС за процесния автомобил в размер на 59, 67 лева главница и лихва от 22, 95 лева (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) или общо 82, 62 лева, органът по приходите правилно е определил размерът на задълженията за МПС за периода 1.01.2010 г. – 23.04.2013 г. Като е отменил АУЗД в ТАЗИ МУ ЧАСТ, съдът е постановил неправилен съдебен акт. По изложените съображения, решението В ЧАСТТА, с която е отменен процесния АУЗД, В ЧАСТТА с която са установени задължения на М. Давидов за такса битови отпадъци за недвижим имот с партида рег. № 238381, находящ се в гр. Враца, община Враца, за задълженията за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, определени за 2012 г. в размер на 432, 39 лева главница и 125, 51 лева лихва или общо 557, 90 лева; за задълженията за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за периода 2011 г. – 2014 г., в размер на 1116, 99 лева главница и 273, 27 лева лихва или общо 1390, 26 лева и задълженията за данък върху превозните средства за лек автомобил Фиат Темпра рег. [рег. номер на МПС] за периода 1.01.2010 – 24.04.2013 г. в размер на 59, 67 лева главница и лихва от 22, 95 лева или общо 82, 62 лева, следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на М. Давидов против АУЗД в тази му част. Предвид акцесорния характер на разноските, следва да бъде отменено решението и В ЧАСТТА, с която на М. Давидов са присъдени разноски в първоинстанционното производство за сумата над 516 лева, съразмерно на уважената част от жалбата. В останалата част, касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила, но по изложените в настоящия съдебен акт мотиви. С оглед изхода на спора, заявеното от ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл. 161, ал. 1 АПК, на ответната страна се дължат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. В случая по делото са представени доказателства за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от които до приключване на устните състезания по делото са представени доказателства за 100 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 5.12.2018 г. Следователно съразмерно на отхвърлената част от жалбата, следва да бъдат присъдени 72 лева разноски за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение