Решение № 10458 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16168/2009 г.
ВАСVII отделение16.08.2010 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Венелин Миланов Йонов, в качеството му на кмет на с. Покрайна, общ. Видин против Решение № 209/17.11.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е прието за установено, че е нарушил условията за изпълнение на работа по трудово правоотношение и е осъществил дискриминация по признак "увреждане" и тормоз при упражняване правото на труд спрямо Замфира Николова Цанкова, извършил е нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.; на основание чл. 76, ал. 1, т. 2, вр. чл. 65, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано да не допуска дискриминация и тормоз на работниците и служителите при упражняване правото им на труд и му е наложена глоба в размер на 250,00 лева. Осъжда Венелин Миланов Йонов от с. Покрайна, общ. Видин да заплати на Комисията за защита от дискриминация 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 10458 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16168/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Венелин Миланов Йонов, в качеството му на кмет на с. Покрайна, общ. Видин против Решение № 209/17.11.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е прието за установено, че е нарушил условията за изпълнение на работа по трудово правоотношение и е осъществил дискриминация по признак "увреждане" и тормоз при упражняване правото на труд спрямо Замфира Николова Цанкова, извършил е нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.; на основание чл. 76, ал. 1, т. 2, вр. чл. 65, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано да не допуска дискриминация и тормоз на работниците и служителите при упражняване правото им на труд и му е наложена глоба в размер на 250,00 лева, на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Калин Иванов Кирилов - управител на направление "Социални услуги" към Община Видин, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Замфира Николова Цанкова, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмена защита ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-3476/20.12.2008 г. на Замфира Николова Цанкова от с. Покрайна, общ. Видин, с твърдения за проявено към нея дискриминационно отношение при възлагане на задачи от кмета на с. Покрайна, несъвместими със задълженията й по длъжностна характеристика и със здравословното й състояние и упражняван тормоз. КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че личните отношения между Замфира Николова Цанкова и кмета на с. Покрайна - Веселин Миланов са влошени, а събраните по преписката доказателства обосновават извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - наличие на пряка дискриминация и тормоз осъществени от Веселин Миланов, в качеството му на кмет на с. Покрайна спрямо Замфира Николова Цанкова. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 5 от ЗЗСДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи дискриминация на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. Фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Изводите, които прави Комисията въз основа на релевантните за административния спор факти са правилни. Безспорно се установява от писмените доказателства, приобщени към административната преписка, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност заключението на Комисията за дискриминация, че спрямо Замфира Николова Цанкова е осъществен тормоз и дискриминация по признак "увреждане" от страна на кмета на с. Покрайна. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решението си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на КЗД 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,