Решение № 7847 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2009 г.

Решение № 7847 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бежуин Мухсен Махмуд, гражданка на Ирак, за себе си и като законен представител на малолетното си дете Мохамед Диари Гафур, родено на 09.01.2004 г., срещу Решение № 3251/11.03.2009 г. по адм. д. № 12024/2008 г. на тричленен състав на ВАС с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на постановения съдебен акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Прави се искане за отмяна на решението и връща на делото като преписка на административния орган с указания за предоставянето на закрила на жалбоподателката е малолетното й дете. Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не взема становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображенията изложени в нея. Счита, че при постановяване на решението не са допуснати твърдяните от жалбоподателката нарушения. Намира, че съдът е извършил цялостна проверка на доказателствата по делото, свързани с бежанската история на жалбоподателката, обсъдил е обществено-политическата обстановка в Ирак, и по-конкретно в Северен Ирак, от която част на страната са жалбоподателите и въз основа преценка на всички тези обстоятелства е направил обосновани изводи за законосъобразност на оспорения пред него административен акт на зам.-председателя на ДАБ. Според него, не са налице факти и обстоятелства обосноваващи предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателите. Липсват доказателства които да сочат, че жалбоподателката със семейството си е напуснала Ирак поради основателни опасения от преследвания по обстоятелствата посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ или поради наличие на реална опасност от от тежки посегателства срещу нея и детето й по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ . Намира за обосновани изводите на тричленния състав на ВАС, с оглед бежанската история на жалбоподателката, че действителните причини за напускането на Ирак е възникналият битов инцидент между съпруга й и трето лице с последвали заплахи за живота на съпруга й, които обстоятелства обаче не обосновават приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за да им бъде предоставен им на статут на бежанец или хуманитарен статут. Представените според прокурора доказателства в касационното производство, не оспорват констатациите на първоинстанционния съд а по-скоро потвърждават изводите му за битов инцидент със съпруга й послужил като единствено основание за напускане на страната им по произход. По тези съображения счита, че решението е правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 12024/2008 г. на ВАС е било образувано по жалба на Бежуин Мухсен Махмуд, гражданка на Ирак, за себе си и като законен представител на малолетното си дете Мохамед Диари Гафур, гражданин на Ирак, роден на 09.01.2004 г., срещу Решение № 430/01.08.2008 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ им е било отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателите срещу решението на зам.-председателя на ДАБ по съображения, че не са били налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето им статут на бежанец и на хуманитарен статут. Приел е, че двамата жалбоподатели са от гр. Сюлеймания, провинция Солеймания, Северен Ирак. Цялото семейство е напуснало провинцията през месец ноември 2007 г. поради отправени от влиятелна личност в Северен Ирак заплахи за живота на съпруга й. Касае се според съда за обстоятелства от частен характер, които не водят до приложение разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за това. Според съда по официални данни на Министерство на външните работи от месец ноември 2007 г., северната част на Ирак, известна още като Иракски Кюрдистан, или Кюрдска автономна област има статут на автономна област със собствен президент, парламент и правителство, получен след войната в Персийския залив от 1991 г. Автономния район включва провинциите Сюлеймания, Ербил и Тамим. Обстановката в Северен Ирак - Автономен район Кюрдистан е коренно различна от тази в Централен и Южен Ирак, изключваща възможността за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ . В провинцията жалбоподателите не са били преследвани поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, или поради техните политически мнение и/или убеждения. Липсват основания и за предоставянето им на хуманитарен статут, тъй като не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ . Жалбоподателите не са напуснали държавата си по произход поради това, че са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание или тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица поради насилие от вътрешен или международен въоръжен конфликт а на битова основа поради възникнал скандал между съпруга на жалбоподателката с местно лице с властово влияние. При горните обстоятелства съдът е приел за законосъобразен отказа на зам.-председателя на ДАБ да представи статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите, обективиран в обжалваното от тях решение, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от тях жалба срещу него. Решението на тричленния състав на ВАС а правилно и законосъобразно. Не са налице твърдяните с касационната жалба нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Видно от бежанската история, жалбоподателката със семейството си е напуснала държавата си по произход по причини, които в никакъв случай не биха могли до обосноват приложението на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за да им бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В основата е пиянска свада между двама клиенти в заведението на съпругът й в гр. Сюлеймания, с последвала намеса на полицията, вследствие на което се породил проблем между бащата на единия от клиентите, човек с възможности и влияние в провинцията, и съпругът на жалбоподателката. Това според жалбоподателката е било причината за уволнението й от работа като учител а от там и до убеждението й, че този човек е в състояние да изпълни заплахата за живота на съпругът й, което ги е мотивирало да напуснат държавата си по произход. Така споделената от жалбоподателката бежанска история, не сочи на основателен страх в нея от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение, които предпоставки са законовото основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето й на статут на бежанец. Жалбоподателката не твърди да е членувала в политическа партия или движение, да е имала причини с официалните власти и по тези причини да е заплашвана, арестувана или осъждана. Не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на нея и малолетното й дете на хуманитарен статут. В държавата си по произход тя не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание или тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица поради насилие от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Към нея не са отправяни лични заплахи за живота й. Такива са били отправяни към съпругът й, при това не от държавен орган или организация, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства а от частно лице, макар и влиятелно или с определени властови позиции, които обстоятелства не са достатъчно основание за предоставянето на нея и малолетното й дете на хуманитарен статут. Според приложените към административната преписка писмени доказателства, положението в провинция Сюлеймания коренно се различава от общата несигурност в Ирак. Според справката от 15.12.2007 г. на ДАБ, Дирекция " Международно сътрудничество и евроинтергария", отдел "Специализирана информация", Северен Ирак в сравнение с останалата част на страната е относително спокойно място. Спазването на човешките права и сигурността на населението на територията контролирана от Кюрдското регионално правителство е различна от тази на централната и южната част на страната. Обстановката е стабилна, няма драстични случаи на единични или групови форми на преследвания на рискови групи от населението. Според международните правозащитни организации и представителството на Върховния комисариат за бежанците при ООН отговарящо за Ирак, връщането на бежанци може да се предприема единствено в трите северни провинции на Иракски Кюрдистан. Провинция Сюлеймания се счита от повечето западноевропейски страни като едно от най-сигурните места за живеене в цялата страна. При тези обстоятелства са обосновани изводите на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на административния акт на зам.-председателя на ДАБ и за неоснователност на подадената срещу него жалба от страна на жалбоподателката и малолетното й дете. Правните изводи на съда м това отношение не се променят от представените от жалбоподателката писмени доказателства в касационното производство. Те не установяват наличие на обстоятелствата по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ а са в потвърждение на бежанската история на жалбоподателката за битовия характер на случая послужил като основание за напускането на страната им по произход. При това положение, не се потвърждават твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС по съображенията изложени в него. Същото е постановено при отсъствие на твърдяните нарушения, при съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон закон и изводите на съда са в съответствие с доказателствата по делото, които обстоятелства налагат оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - петчленен състав на Първа колегия