Решение № 17252 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2019 г.

Решение № 17252 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 127 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "За Земята – достъп до правосъдие", със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощника адв. А. Коджабашев, срещу Решение № 299/19.07.2019 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 49/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, с което е актуализирано Комплексно разрешение № 40-Н1/2011 г. на "Брикел" ЕАД. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По приложението на материалния закон, счита, че е налице нарушение на чл. 123а, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 15, § 3 от Директива 2010/75 по отношение на определянето на емисионната норма от серен диоксид (S02) за периода след (от) 17.08.2021 г. при действието на НДНТ при големи горивни инсталации (ГГИ), приети с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията. Според касатора при определяне на нормите за серен диоксид (S02) за периода след (от) 17.08.2021 г. при действието на НДНТ-ГГИ (2017), втората сероочистваща инсталация – ИОДГ-СОИ № 2 (СОИ-2), е неправилно определена като "съществуваща система за ДДГ" по смисъла на ВАТ 21, таблица 4, условие (ii), вместо СОИ-2 като "нова система за ДДГ" по смисъла на условие (i) от таблица 4 на ВАТ 21 от НДНТ-ГГИ (2017). Поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и поради това, че разпоредбата на ВАТ 21, таблица 4, условие (ii), изключва приложението на изтъкнатите от оператора "технически и икономически причини". Според касатора административният акт е издаден в противоречие с текста на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (само "Наредбата за ГГИ"). Релевират се доводи за противоречие на решението с материалния закон и по отношение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ГГИ, както и чл. 29, параграф 1 и параграф 2 от Директива 2010/75, които са свързани с обстоятелството, че административният орган неправилно приложил изискванията за обединяване по чл. 29, параграф 1 и параграф 2 от Директива 2010/75. На следващо място се изтъква, че решението на съда било постановено в противоречие и разпоредбата на чл. 123, ал. 11 ЗООС и същевременно било и необосновано, предвид неизясняване на спорните по делото обстоятелства, свързани със замърсяването на въздуха в Община Гълъбово. Касаторът поддържа, че решението не било съобразено с разпоредбата на чл. 123а, ал. 4 ЗООС, тъй като съдът не обсъдил изтъкнатия от него аргумент за значителното замърсяване на околната среда, чрез математическо моделиране. Касационният жалбоподател твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно на чл. 170, ал. 1 АПК, и е необосновано. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменен оспореният административен акт. На 02.12.2019 г. жалбоподателят представя молба по делото за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), чрез главен специалист М. Петкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа в становище по делото, че определената норма за S02, преди 17.08.2021 г. е поставена съгласно изискванията на Наредбата за ГГИ и писмо на МОСВ изх. № 26-00-1/26.03.2018 г. (представено по делото като доказателство). Твърди, че в Решението за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при големи горивни инсталации на стр. L 212/4 в "Определения" са записани посочените такива за "нова" и "съществуваща" инсталация. Съгласно писма на МОСВ вх. № 484-СЗ-1681/11.03.2013 г. и изх. № 26-00-1/26.03.2018 г., ИАОС е поставила НДЕ за S02 до 17.08.2021 г. (минимум 97 % степен на десулфуризация), включваща изключението по чл. 12 от Наредбата за ГГИ. С Условие № 4 - Капацитет на инсталацията и Условие 4. 1 (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0–А2/2018 г.) на операторът "Брикел" ЕАД, гр. Гълъбово е разрешено да експлоатира Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с капацитет до 510 MWth. Актуализираното комплексно разрешително е във връзка с въвеждане в експлоатация на нова сероочистваща инсталация (СОИ-2), която да пречиства отпадъчните газове по "мокър" способ, с използван адитив – варовик (СаС03), с постигане на висока степен на очистване на димните газове от S02 над 97 % и изграждане на ново изпускащо устройство – ИУ 3 с височина 100 m. Операторът "Брикел" ЕАД е подал информация, изготвена в обхвата на Приложение № 6 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни във връзка със следните планирани операторни промени: Въвеждане в експлоатация на сероочистваща инсталация СОИ-2 и изпускане на димни газове през изпускащото устройство-3 (ИУ-3) с височина 100 м. До въвеждане в експлоатация на СОИ-2, при неблагоприятни метеорологични условия и/или завишаване на концентрациите по показател на серен диоксид в гр. Гълъбово, след пречистването на димните газове от СОИ-1 ще бъдат изпускани през ИУ-2 с височина 150 м, на който ще бъде монтирана автоматична система за собствени непрекъснати измервания и във връзка с влязлото в сила Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442. Актуализираното КР на "Брикел" ЕАД е единствено и само във връзка с посочените по-горе промени. Ответникът – "Брикел" ЕАД, чрез пълномощника адв. П. Желязков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол по чл. 168 АПК пред първоинстанционния съд е било Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г., с което е актуализирано комплексно разрешително на "Брикел" ЕАД за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1. Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 510 MWth (т. 1. 1 от Приложение № 4 към ЗООС) и 2. Инсталация за производство на водород (т. 4. 2, буква "а" от Приложение № 4 към ЗООС). Решението е прието на основание чл. 120, ал. 1, предложение пето ЗООС, във връзка с чл. 124, ал. 2, т. 2, т. 5 и т. 6, ал. 3, предложение второ и ал. 5, т. 1 ЗООС, във връзка с чл. 16, ал. 13, предложение първо от Наредбата на условията и реда за издаване на комплексни разрешителни . Актуализацията на Комплексното разрешително (КР) № 40-Н1/2011 г. е свързана с планирани промени в работата на инсталациите: въвеждане в експлоатация на сероочистваща инсталация (ИОДГ-СОИ-2) и изпускане на димни газове през изпускащото устройство (ИУ-3) 3 с височина 100 м; до въвеждане в експлоатация на ИОДГ-СОИ-2, при неблагоприятни метеорологични условия и/или завишаване на концентрациите по показател на серен диоксид в гр. Гълъбово, след пречистването на димните газове от СОИ-1 ще бъдат изпускани през ИУ-2 с височина 150 м, на който ще бъде монтирана автоматична система за собствени непрекъснати измервания. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че "Брикел" ЕАД е подал заявление за преразглеждане на комплексно разрешително – планирана промяна в работата на горивната инсталация. Тази промяна според заявеното се изразява във въвеждане в експлоатация на сероочистваща инсталация и изпускане на димните газове през изпускащо устройство с височина 100 м. и до въвеждането в експлоатация на СОИ-2, при неблагоприятни метеорологични условия и/или завишение на концентрациите по показател серен диоксид в гр. Гълъбово, след пречистването димните газове от СОИ-1, ще бъдат изпускани от ИУ-2 с височина 150 м., на който ще бъде монтирана автоматична система за собствени непрекъснати измервания. От дружеството е изискано да представи информация изготвена в обхвата на Приложение № 6 на НУРИКР и доказателства за прилагането на най-добри налични техники (само НДНТ), като е указано и отстраняването на допуснатите в подаденото заявление несъответствия и технически грешки. С писмо изх. №КР-1645/14.06.2018 г. изпълнителният директор на ИАОС, е информирал директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Стара Загора и директора на Басейнова дирекция (БД) - Източнобеломорски район, за започването на процедурата по преразглеждането на комплексното разрешително, като е изпратил и информацията по Приложение № 6 към НУРИКР със срок до 20.06.2018 г., да представят становище по въпросите от тяхната компетентност. В хода на административното производство е изготвен констативен протокол № 005368/12.07.2018 г., обективиращ резултатите от извършената проверка, за изпълнение условията по искането за актуализиране на КР. На дружеството е предписано да представи допълнителна информация и да изпълни конкретни изисквания във връзка с поисканото преразглеждане на КР. Със Заповед № 284/19.07.2018 г. на и. д. изпълнителния директор на ИАОС е насрочено заседание на специализирания състав на Експертния екологичен съвет на 25.07.2018 г., за което са информирани и лицата, цитирани в нея. С писмо изх. №РД-05-3072(4)/17.08.2018 г., директорът на РИОСВ – гр. Стара Загора е изпратил до изпълнителния директор на ИАОС информация, че дадените с протокол № 005368/12.06.2018 г. предписания под № 1, 2 и 3 са изпълнени, като са посочени и още две предложения. Дадените предписания са упоменати в писмо изх. № 1321/12.10.2018 г., видно от което "Брикел" ЕАД е изпратил до административния орган поисканата допълнителна информация и съгласно решения от проведената консултация на 25.07.2018 г. (лист 112-198 от папка 2). С писмо изх. №РР-12-24/31.10.2018 г., Басейнова дирекция - Източнобеломорски район е изразила своето становище относно актуализацията на КР на дружеството. До изпълнителния директор на ИАОС е изпратен доклад от директора на Дирекция "Разрешителни режими", ИАОС с мнение за приключване на процедурата, като въз основа на него, с писмо изх. №КР-2927/16.11.2018 г. административният орган е уведомил "Брикел" ЕАД, директора на РИОСВ – гр. Стара Загора, директора на БД – Източнобеломорски район и директора на Дирекция ОЧВПЗ - МОСВ, че във връзка с приключване на процедурата за преразглеждане на КР № 40-Н1/2011 г., е необходимо актуализиране на условията по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. 3, 9, 10, 11, 13, 14, 15 и 16 от разрешителното. На 23.11.2018 г. е изготвен и доклад от директора на Дирекция "Разрешителни режими" в ИАОС с №КР-1689/23.11.2018 г., за издаването на Решение за актуализиране на КР на "Брикел" ЕАД. С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Стара Загора е приел, че Решение № 40-Н1-ИО-А2/23.11.2018 г. на изпълнителния директор на ИАОС е издадено на основание чл. 120, ал. 1, предложение пето, във вр. с чл. 124, ал. 2, т. 2, т. 5 и т. 6, ал. 3, предложение второ и ал. 5, т. 1 от ЗООС и във вр. с чл. 16, ал. 13, предложение първо от НУРИКР, от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя, че актът е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, поради неизяснена фактическа обстановка. По отношение на приложената по делото Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, разработена за замърсителите: финни прахови частици (ФПЧ10) и серен диоксид (S02) 2019 – 2023 г., съдът е посочил, че в подробно регламентираната процедура за издаването и актуализациите на КР, съдържаща се в НУРИКР, не се изисква изработването на такава програма, като предпоставка за актуализация на което и да е КР, а още по-малко административният орган в лицето на изпълнителният директор на ИАОС следва да съобразява своите актове със съдържанието й. Съдът се аргументира и с обстоятелството, че така приложената програма е приета от Общинския съвет Гълъбово с Решение № 521 по протокол № 60 от 30.11.2018 г., т. е. седем дни след приемането на оспореното решение № 40-Н1-ИО-А2/23.11.2018 година. Според съда, нарушението при уведомяване на обществеността за издаденото разрешение, не представлява основание за отмяната на оспорения административен акт, но от доказателствата по делото се установява, че решението е публикувано по надлежния ред – във вестник "24 часа" и на сайта на МОСВ. Съдът поддържа, че липсва нарушение на чл. 123а, ал. 1, т. 1 ЗООС, като приема, че решението за актуализация, по същността си представлява разрешение за експлоатация на съществуващата ГГИ. Съответно експлоатацията следва да се осъществи при условията, съдържащи се в комплексното разрешително. В случая административният орган е разполагал с данни относно техническите параметри и характеристики на горивната инсталация, съответно въз основа на обосновката от страна на оператора е заложил тези параметри, които трябва да отговарят на европейските изисквания за замърсяването на въздуха. Съдът е посочил, че в информацията по приложение № 6 към чл. 16, ал. 3, т. 3 от НРУИКР е отбелязано, че емисионната стойност/обхват стойности съгласно заключения за НДНТ, приети с Решение на ЕК, е неприложимо, тъй като инсталацията ще процедира искане за дерогация на този замърсител, а в случай, че не се постигне този резултат, то ще са налице условия за преустановяване на действието на инсталацията (условие 9.2.1. 6; 9.2.1. 7 и 9.2.1. 8 от решението). Съдът излага решаващ извод, че приложението на чл. 123а, ал. 1, т. 1 ЗООС следва да се свързва с условия за експлоатация на инсталацията, а не за измерени емисионни стойности. По отношение на твърдението за нарушение при определяне на нормите за серен диоксид (S02) за периода след (от) 17.08.2021 г. при действието на НДНТ-ГГИ (2017), заради неправилно определяне на втората сероочистваща инсталация СОИ-2 като "съществуваща система за ДДГ" по смисъла на ВАТ 21, таблица 4, условие (i), вместо СОИ-2 да бъде правилно определена като "нова система за ДДГ" по смисъла на условие (ii) от таблица 4 на ВАТ 21 от НДНТ-ГГИ (2017), съдът е изложил, че "Брикел" ЕАД функционира като ТЕЦ още от 1962 година. Първото комплексно разрешително е от 2005 г. и е за горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност от 1020 MWth, а следващото такова е от 2011 г. и е за горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност от 510 MWht, и инсталация за производство на водород. Последното обстоятелство е видно от техническата оценка за обосновка на приложимите условия в КР на "Брикел" ЕАД № 40-Н1/2011 г. (лист 36 и следващите от адм. дело № 173/2019 г. по описа на АССГ). Съдът счита, че "система за ДЦГ" или система за десулфуризация на димни газове не означава инсталация или съоръжение за очистване на отпадъчните димни газове от работата на горивната инсталация, каквато е СОИ-2. За да обоснове своя извод, съдът се позовава на определението, дадено в Приложение "Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ)" от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442. Според него "Система за десулфуризация на димните газове (ДДГ)" представлява система, в която се прилага една (най - добра налична към момента) техника или комбинация от техники за намаляване на емисиите, чието предназначение е да се намали нивото на SOх, изпускани от горивната инсталация. ВАТ 21 на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 определя техниките, които следва да се прилагат за предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SOx, НС1 и HF от изгарянето на въглища и/или лигнити. Съгласно описанието, дадено от Раздел 8. 4. от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442, мократа десулфуризация представлява техника или комбинация от техники за очистване, с помощта на които серните оксиди се отстраняват от димните газове чрез различни процеси, обикновено включващи алкален сорбент за улавяне на газообразен серен диоксид и превръщането му в твърди вещества. В процеса на мокро скруберно очистване газообразните съединения се разтварят в подходяща течност (вода или алкален разтвор). След мокрото скруберно очистване димните газове се насищат с влага и се налага капко улавяне преди отвеждането на димните газове - течността се насочва към съоръжение за пречистване на отпадъчни води, а неразтворимото вещество се събира чрез утаяване или филтрация. С оглед на така дадените легални дефиниции на приложимите понятия, първоинстанционният съд заключава, че системата за десулфуризация на димните газове (ДЦГ) не представлява просто инсталация или съоръжение за очистване на димни газове, каквито са сероочистващите инсталации, а съвкупност от използваната технология, дейностите и методите за нейното осъществяване, както и съответните използвани начин на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на самите инсталации за очистване на газове (т. 10 от чл. 3 от Директива 2010/75). И двете сероочистващи инсталации представляват части от една единна система за ДЦГ, като произходът на газовете е от една и съща горивна инсталация, за очистването и в двете съоръжения се използва една и съща технология и методи за осъществяване на същата. Нова система за десулфуризация на димните газове (ДЦГ) според Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 е система за десулфуризация на димни газове (ДЦГ) в нова инсталация или система за ДЦГ, която включва поне една техника за намаляване на съдържанието на сяра, която е въведена в съществуващ обект или е изцяло подменена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. Позовава се и на т. 3 от чл. 3 на Директива 2010/75, според която "инсталация" означава всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I (в случая т. 1. 1. от приложението) или в част 1 от приложение VII, дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването. По отношение твърдението, че решението е издадено в противоречие с изискването на ВАТ 21, таблица 4, условие (ii), което гласи, че нормите на таблица 4 не се прилагат по изтъкнати от оператора "технически и икономически причини", съдът се е позовал на текста на изключението, регламентирано в Таблица 4: "При горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 300 MW, които са специално проектирани да изгарят местни лигнитни горива, и за които може да се докаже, че не са в състояние да постигнат стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в таблица 4, поради технически и икономически причини, среднодневните НДНТ-СЕН, посочени в таблица 4, не се прилагат, а горната граница на средногодишния интервал на НДНТ-СЕН е, както следва:.. ". Първоинстанционният съд е посочил, че изискването, заложено в таблица 4 не е операторът да изтъква каквито и да било причини, а да може да се докаже, че поради технически и икономически причини този оператор няма да е в състояние да постигне стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в таблицата и разпоредбата следва да се тълкува стриктно, според смисловото значение на използваните думи. Решението не предвижда това да е доказано, а да може да бъде доказано. Съдът е счел, че в случая се касае за съществуваща система за десулфуризация на димните газове, мощността е по-голяма от 300 MW, а централата е специално проектирана да изгаря местни лигнитни горива. Административен съд – Стара Загора е изложил съображения за приложимостта на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за ГГИ. От фактите по делото е видно и по-конкретно от писмо изх. № 26-00-1/26.03.2018 г. на заместник-министъра на МОСВ, че операторът "Брикел" ЕАД се е възползвал от възможността за ограничена експлоатация, т. е. да не експлоатира повече от 20 000 часа за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2015 г. или до изразходването на часовете, когато събитие настъпи по-рано. По отношение на твърдението, че административният акт е издаден в нарушение на изискването на чл. 3, aл. 1 и ал. 2 от Наредбата за ГГИ (чл. 29, § 1 и § 2 от Директива 2010/75), решаващият състав е изложил, че на площадката на "Брикел" ЕАД са налични 6 горивни инсталации, всяка от които е със мощност от 170 киловата, и че в издаденото комплексно разрешително е заложено като условие, работа на три котела, но с не-повече от 510 киловата, (която е максималната мощност при оптимална натовареност на трита котела). Разграничил е основният спорен момент, а именно как следва да се изчисли входящата мощност на инсталацията – въз основа на всички налични котли или само въз основа на разрешената мощност, вписана в комплексното разрешително. Посочил е, че заложената максимална степен на десулфуризация от 97% се отнася за всички горивни инсталации с по-голяма номинална мощност от 300 MW, поради което независимо дали мощността е 510 или е 1020, то процентът на десулфуризация ще е винаги 97%. Изключението на таблица 4 от изискването по ВАТ 21 според съда също е предвидено за горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 300 MWht. Възражението за нарушение на чл. 35 от АПК е прието за неоснователно от административния съд, защото при издаване на акта била спазена административната процедура в НУРИКР. Изложено е, че чл. 16 от ЗЧАВ е неприложим, поради това, че в конкретният случай не се касае за издаване на разрешение за ползване на строеж и разпоредбата предвижда задължение на инвеститора, а не представяне на информация от страна на РИОСВ. По отношение на твърденията, че решението противоречи на с чл. 123, ал. 11 и чл. 123а, ал. 4 ЗООС, първоинстанционният съд намира, че първата разпоредба предвижда компетентният орган по чл. 120, ал. 1 ЗООС, да поставя в разрешителното при необходимост допълнителни по-строги мерки за съответствие с нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ, а втората - в случаите по ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда. Съдът е разграничил двете разпоредби, защото в чл. 123, ал. 11 ЗООС са посочени по-строги мерки за съответствие за качеството на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ, за разлика от чл. 123а, ал. 4 ЗООС Съдът е приел, че липсват доводи защо точно на "Брикел" ЕАД следва да бъдат наложени по-строги мерки. Изложил е мотиви, че чл. 123а, ал. 4 ЗООС е неприложима, тъй като заложените норми съответстват на тези предвидени в НДНТ, поради което и не е налице по-благоприятно третиране на оператора от нивата заложени във ВАТ 21 от НДНТ. В рамките на процедурата по актуализацията на КР промените са съгласувани с РИОСВ и Басейнова дирекция и на основание изискванията на чл. 16 НУРИКР, като при най-малко отклонение от нормативно определените условия ще последват неблагоприятни последици за собственика и оператор на инсталацията. По така изложените мотиви, първоинстанционният административен съд обосновава краен извод за неоснователност на жалбата на Сдружение "За Земята – достъп до правосъдие", поради което отхвърля оспорването. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че решението на Административен съд – Стара Загора е валидно и допустимо, като не са налице релевираните оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба на Сдружение "За земята – достъп до правосъдие" за неправилност първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон. Обжалваното Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г., представляващо актуализирано комплексно разрешително за посочените в него горивна инсталация и инсталация за производство на водород е издадено от компетентния по чл. 120, ал. 1 ЗООС орган – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Към момента на издаване на процесния административен акт "Брикел" ЕАД притежава Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А1/2013 г., за експлоатация на инсталации, обхванати от това разрешително, а именно инсталации, които са включени в обхвата на т. 1. 1 от Приложение № 4 ЗООС - горивна инсталация за производство на топлинна енергия с мощност 510 MWh, с ЕК № 1 – ЕК № 6 и инсталации, които попадат в обхвата на точка 4. 2, б. "а" от Приложение № 4 ЗООС - инсталация за производство на водород. Последната съгласно констативен протокол № 005368/12.07.2018 г. по делото, не работи от януари 2018 г., както и към датата на изготвяне на същия протокол. Видно от същия констативен протокол, във връзка с подадено от дружеството заявление за актуализиране на комплексното решение, е извършена проверка от РОСВ - гр. Стара Загора за експлоатацията на посочените инсталации. Контролното производство е осъществено по реда на чл. 155, ал. 1 ЗООС, във връзка с чл. 120, ал. 5 ЗООС и чл. 19 НУРИКР. От длъжностните лица е установено, че към момента на проверката се изгражда СОИ-2, изпускащото устройство, както и съответните разрешени промени в работата на ТЕЦ, по Условие 2 включително. Извършени са изпитвания на инсталациите, въведен е в експлоатация съществуващ комин № 2 с височина 150 метра и са направени изпитвания относно процентното съдържание на вредните емисии, подробно упоменати в констативния протокол. Констатациите от страна на съответните длъжностни лица, които са извършили проверка на дейността на оператора, са за издаване на комплексно разрешително, което следва да бъде актуализирано. Във връзка с изтъкнатите от жалбоподателя доводи за нарушение на материалния закон при издаване на първоинстанционното решение, касационната инстанция намира следното: Съобразно текста на чл. 123а, ал. 1, т. 11 ЗООС емисионните норми по чл. 123, ал. 1, т. 1 при нормални експлоатационни условия следва да не надхвърлят емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия. Тези емисионни норми се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, определени в решенията. Емисионните норми се съдържат в комплексното разрешително по чл. 117 ЗООС, предвид изричната разпоредба на чл. 123, ал. 1 ЗООС и са нормативно установени - Приложение № 8 от ЗООС. Показателите, които следва да се вземат предвид при определяне на нормите са свързани със свойствата и способността на веществата да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг, съответно нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда. С оглед на така описаните проверки, които са били извършени от компетентните длъжностни лица, преди издаване на актуализираното комплексно разрешително, е безспорен правнорелевантният факт, че административният орган е разполагал с данни относно техническите параметри и характеристики на горивната инсталация и въз основа на тези параметри е разписал Условията в акта, само при наличието на които, на оператора ще се разреши извършването на промяна в работата на инсталациите (Условие 3. 5 от Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г.). Правилни са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че съдържащите се данни в преписката относно емисионната стойност, съгласно избраната техника, ще са 422 mg/Nra3 и > 97% степен на десулфуризация, които съгласно даденото пояснение ще са при експлоатация на новата ИОДГ-СОИ-2. Ако обаче по отношение на оператора, не се постигне дерогация на този замърсител, ще бъде преустановена работата на инсталацията на "Брикел" ЕАД от компетентните длъжностни лица и по реда на чл. 156 ЗООС. Следва да бъде пояснено, че след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. предвиденият в член 3, параграф 3 ДЕС принцип за "високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда" става водеща цел на правото на Европейския съюз (ЕС). Същият принцип е закрепен и в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която също след влизането в сила на Договора от Лисабон става част от първичното право на ЕС и инструмент за тълкуване на вторичното право. В случая въведените в националното законодателство норми във връзка с опазване на околната среда, на които се позовава касатора, и каквито несъмнено са тези свързани с упражняване на контрол върху работата на инсталациите и емисиите от промишлеността, са израз на европейската политика в областта на околната среда. Тази политика се основава на принципа на предпазни мерки, превантивни действия и отстраняване на замърсяването при източника, както и на принципа за налагане на съответните финансови санкции на замърсителя. Правното основание за последните е например Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (OJL 143, 30.4.2004), с която се цели предотвратяване или отстраняване на щети на околната среда по отношение на защитени видове, местообитания, води и почви. Съгласно Таблица 8.3.1. 3 от актуализираното КР е видно, че горивната инсталация за производство на топлинна енергия ще работи с въглища и само по отношение на тях е разрешената актуализация. Затова приложима е именно нормата на чл. 12 от Наредбата за ГГИ, съгласно която в случаите, когато в горивните инсталации се изгаря местно твърдо гориво, което поради своите характеристики не позволява спазването на НДЕ за серен диоксид, определени в чл. 5, могат да бъдат прилагани минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение № 1, в съответствие с правилата, определени в част 6 от приложение № 1. Според това приложение при обща номинална топлинна мощност >300 MW, минималната степен на десулфуризация е 97 %, каквато е заложена и в оспореното решение за актуализация на КР. Във връзка с контрола на вредните емисии от промишлеността бе приета Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (OJL 334/17, 17.12.2010), която следваше да бъде транспонирана от държавите-членки на ЕС до края на 2013 година. Касаторът твърди, че при издаване на актуализираното комплексно разрешително административният орган е нарушил чл. 123а, ал. 1, т. 1 ЗООС и чл. 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС по отношение на емисионната норма на серен диоксид, за периода след (от) 17.08.2021 г. на при действието на НДНТ при големи горивни инсталации (ГГИ), приети с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 (за краткост НДНТ-ГГИ (2017)). Видно от чл. 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС, в него изрично се посочва, че компетентният орган, определя норми за допустими емисии, които гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники съгласно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5, по един от следните начини: като определя нормите за допустими емисии, които не надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники. Тези норми за допустими емисии се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники; или като определя норми за допустими емисии, различни от посочените в буква а) по отношение на нормите, периодите от време и референтните условия. Когато се прилага буква б), компетентният орган извършва най-малко веднъж годишно оценка на резултатите от мониторинга на емисиите, за да се гарантира, че емисиите при нормални експлоатационни условия не са надвишили емисионните нива, свързани с най – добрите налични техники. Позоваването на чл. 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС е относимо към спорното право, доколкото Глава III от нея съдържа специални разпоредби за горивни инсталации. Тази глава се прилага по отношение на горивните инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания вид гориво. Видно от обжалваното Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г. касае се за горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 510 MWht (т. 1. 1. от Приложение № 4 от ЗООС). Според актуализираното КР операторът "Брикел" ЕАД определя емисионната норма от серен диоксид за периода от 17.08.2021 г. в размер на 320 mg/Nm3, при степен на десулфуризация 97 %. Доколкото се касае за дейности на административния орган във връзка с издаване на актуализирано комплексно разрешително, правомощията на администрацията се изразяват в осъществяване именно на процедурата по чл. 155 ЗООС и чл. 19 НУРИКР. Касае се следователно за извършване на контрол по отношение на съществуването на предпоставките за актуализиране на комплексното разрешително, което се извършва от служители на РОСВ, определени от органите по чл. 148, ал. 3 ЗООС. Задължението на административните органи, което произтича пряко от закона – чл. 155, ал. 2 ЗООС, се свързва с изготвянето на констативни протоколи, в които да се отразяват установените факти и обстоятелства и съответно да се издават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Компетентните длъжностни лица имат правомощие по чл. 156 ЗООС да осъществят и последващ контрол върху изпълнението на актуализираното комплексно разрешително, който се извършва чрез проследяване на резултатите от изпълнението на условията, мерките и ограниченията в решения по ОВОС, решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища по екологична оценка, решения за преценяване на необходимостта от екологична оценка и в разрешителните, както и от изпълнението на инвестиционните проекти и от прилагането на плана или програмата, изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол. В рамките на така описаното контролно производство, вкл. и по изпълнението на обжалвания административен акт, компетентните длъжностни лица са длъжни да проверяват нормалните експлоатационни условия, емисиите на инсталациите, а конкретно за ответното дружество, дали те няма да надхвърлят емисионните нива, свързани с най – добрите налични техники (320 mg/Nm3). В текста на чл. 157 ЗООС законодателят е предвидил, че на операторите ще бъде ангажирана и административнонаказателната отговорност, като им бъдат съставяни актове за извършени административни нарушения и издавани наказателни постановления, в случай, че нарушат условията на издаденото комплексно разрешително. Тези действия са част от текущия и последващия контрол. Настоящият касационен състав счита, че цел на Директива 2010/75/ЕС е държавите от Европейския съюз да гарантират извършването на мониторинг на емисиите във въздуха съгласно част 3 от приложение V, и че условията, определени в разрешителното за работа на инсталацията, са напълно спазени. Инсталирането и функционирането на автоматизираното оборудване за мониторинг подлежат на контрол и годишни контролни изпитвания. В случая гаранция, че при нормални експлоатационни условия емисиите на инсталацията няма да надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, е обстоятелство, че в актуализираното комплексно разрешително на "Брикел" ЕАД е предвидено Условие 9. 6. "Условия за собствен мониторинг". Според това Условие притежателят на настоящото разрешително следва да извършва СНИ на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове съгласно Таблици 9.6.1, 9.6.2 от КР, при спазване на изискванията по Условия 9.6.1. 2 и 9.6.1. 3. Съгласно тези таблици, както до 17.08.2021 г., така и след тази дата се предвижда непрекъснат мониторинг във връзка с установяването на достатъчна стабилност на емисиите. При така вменените задължения на оператора, който следва да въведе посочения мониторинг, се създават достатъчно гаранции, че няма да бъдат нарушени изискванията за ниво на вредните емисии и в този смисъл административният акт не противоречи на чл. 12 от Наредбата за ГГИ. С издаденото Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е посочил детайлно условията, на които следва да отговоря оператора, и които трябва да бъдат съблюдавани и изпълнявани от дружеството, за да не се извършва дейност в противоречие с Решение за изпълнение на (ЕС) 2017/1442 (само Решението). По този начин административният орган в рамките на своята материална компетентност участва в процедура по одобряване на правилата, по които следва да работи горивната инсталация и инсталацията за водород на ответното дружество. С оглед на изтъкнатите по – горе съображения, мотивите на решение по делото Jozef Kriћan and Others v Slovenskб (C-416/10) на Съда на Европейския съюз и правомощията, които административният орган има, настоящият касационен състав намира, че не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон, свързано с неправилно определяне на СОИ-2, че е съществуваща система за ДДГ. По отношение на този спорен въпрос касационната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че инсталацията на "Брикел" ЕАД за производство на топлинна енергия не е нова инсталация, както и тази за производство на водород. Обстоятелството в случая се установява от представената по делото техническа оценка за обосновка на приложимите условия в комплексното разрешително на дружеството и съобразно дадените определения за "нова" и "съществуваща" инсталация в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442. Също така, в становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда изх. № 1473/11.06.2019 г. изрично е посочено, че инсталацията на "Брикел" ЕАД не е нова по смисъла на посоченото Решение. Твърдяното от касатора противоречие относно вида и характера на инсталацията, с което обосновава и нарушението при определяне на нормите на сериен диоксид, се опровергава от съдържанието на понятието "Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ)" от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442. Според него "Система за десулфуризация на димните газове (ДДГ)" представлява система, в която се прилага една (най – добрия начин към момента) техника или комбинация от техники за намаляване на емисиите, чието предназначение е да се намали нивото на сериен диоксид, изпускани от горивната инсталация. Текстът на чл. 3, т. 10 от Директивата определя " най-добри налични техники" като най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло. По тези съображения следва да се приеме, че след като системата за десулфуризация на димните газове (ДЦГ) не представлява просто инсталация или съоръжение за очистване на димни газове, каквито са сероочистващите инсталации, а съвкупност от използваната технология, дейностите и методите за нейното осъществяване, както и съответните използвани начин на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на самите инсталации за очистване на газове (т. 10 от чл. 3 от Директива 2010/75), в какъвто смисъл са изложените от административния съд аргументи, то функционирането й като горивна инсталация, не би следвало да наруши определянето на нормите за сериен диоксид за период след 17.08.2021 г. В този смисъл касационното възражение е изцяло неоснователно. Обжалваният административен акт не е в противоречие и с въведената през 2001 г. стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие, с която се допълни по – ранната Лисабонска стратегия за насърчаване на растежа и заетостта с измерение, свързано с околната среда. Актуализирана през 2006 г. тази стратегия се стреми към непрекъснато усъвършенстване на качеството на живота, чрез насърчаване на просперитета, опазване на околната среда и социално сближаване. В рамките на стратегията водеща инициатива за ефективно използване на ресурсите в Европа сочи пътя към устойчив растеж и подкрепя преминаването към нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите. Предметното съдържание на актуализираното комплексно разрешително не позволява да се приеме за основателен доводът на касатора, че на практика инсталациите ще работят с мощност на всичките шест котела, поради което максималната такава ще бъде 1020 MW и съответно нормата за емисии на прах за периода след 17.08.2021 г., за инсталацията трябва да е различна от определената 10 mg/Nm3. Актуализираното комплексно разрешително е издадено със съдържанието и формата, съгласно Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за ГГИ, в актуалната редакция към датата на неговото издаване – 23.11.2018 г. и представлява неразделна част от самото КР. С административния акт се изменят, допълват, или поставят нови условия, в зависимост от планираните промени в експлоатацията на дадената инсталация или промени в приложимото законодателство. В случая, на основание писмо изх. №КР–1645/14.06.2018 г. е започнала процедурата по преразглеждане на КР № 40-Н1/2011 на "Брикел" ЕАД, във връзка с планирани от оператора промени в работата на инсталацията. Видно от доказателствата, които са приложени в административната преписка по подаденото от оператора заявление, както и от тези представени в хода на съдебното производство по адм. дело № 49/2019 г. на Административен съд - Стара Загора, никъде не е заявено или констатирано, че дружеството ще функционира с всичките шест котела. Така формираният извод, че горивната инсталация за производство на топлинна енергия, няма да работи с повече от 510 MW, касационната инстанция намира, че се обосновава и от изискванията за горивна инсталация за производство на електрическа енергия по т. 1. 1 от Приложение № 4 към ЗООС. Касационният жалбоподател в хода на първоинстанционното производство не ангажира доказателства, в подкрепа на своята теза, че издаденото актуализирано КР не е съобразено НДНТ. Видно от приетите за относими и допустими доказателства по делото пред административния съд, административният акт е издаден именно въз основа на заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия или описани в референтни документи за НДНТ. Неоснователно в този смисъл е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на решението на административния съд, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ГГИ. Изложеният извод не се опровергава и от съдържанието, и замисъла, които са вложени в чл. 29 от Директива 2010/75/ЕС. Касае се за специални разпоредби за горивните инсталации, които се свързват с хипотезата, когато отпадъчни газове на две или повече отделни горивни инсталации се изпускат през общ комин, съвкупността от тези инсталации да се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет да се сумира за целите на изчисляването на номиналната входяща топлинна мощност. В конкретната хипотеза ал. 2 на чл. 29 от Директива 2010/75/ЕС досежно капацитета на горивната инсталация на дружеството, е неотносима за процесния случай, независимо, че инсталациите на "Брикел" ЕАД имат издадено разрешително за първи път след 1 юли 1987 година. В този смисъл таблица 6 към ВАТ 22 за съществуващи инсталации по-големи от 1000 MW, изгарящ лигнити, не намира приложение, защото както се установи по – горе горивната инсталация е с номинална топлинна мощност 510 MWht, не повече. По делото правилно е било установено, че "Брикел" ЕАД разполага с необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните газове за отделяните емисии в атмосферата - обща сероочистваща инсталация СОИ-1 и сероочистваща инсталация СОИ-2. Към момента на издаване на решението – 23.11.2018 г. не се спори, че е била извършена преценката от компетентните органи да не се извършва ОВОС още към 2014 г., обстоятелство, което се установява и от приложеното по делото писмо изх. №КОС–01-4317/11.09.2019 г. на РИОСВ – гр. Стара Загора. Съответно към датата на издаване на решението – 23.11.2018 г., не е имало доказателства, които да сочат на извод, че е налице замърсяване на околната среда от двете инсталации, повече от допустимото по закон. В този смисъл не може да се приеме твърдението, че актуализираното КР е единствена предпоставка за нарушаването на стандарта за качество на атмосферния въздух в района, в който функционира "Брикел" ЕАД. При тези данни по делото е видно, че въпросите свързани с околната среда са били включени още на етапа на планирането, а възможните последици са били взети предвид и затова в процесното решение са въведени строги Условия (изисквания) за работа на инсталациите, за да се гарантира високата степен на защита на околната среда. В този смисъл ефективността на политиката на ЕС в областта на околната среда се определя до голяма степен именно от изпълнението й на национално, регионално и местно равнище. Мониторингът, който също е въведен с актуализираното КР, е от решаващо значение – както за състоянието на околната среда, така и за степента на изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда. По така изтъкнатите аргументи настоящият съдебен състав намира, че административният орган правилно е извършил преценка на обстоятелствата свързани с определянето на вредни емисии. Неотносимо към материалната законосъобразност на акта е позоваването на касатора, на съдържанието на нормата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ГГИ. Видно от текста на цитираната разпоредба в случаите, когато в горивни инсталации се изгаря местно твърдо гориво, което поради своите характеристики не позволява спазването на НДЕ за серен диоксид, определени в чл. 5, могат да бъдат прилагани минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение № 1, в съответствие с правилата, определени в част 6 от приложение № 1. Доколкото се касае за изключение по ал. 1 на чл. 12, то същото може да бъде разрешено на основание на представена от оператора преди издаване/преразглеждане на КР и одобрена от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него длъжностно лице техническа обосновка за невъзможността за спазване на НДЕ, определени с чл. 5. Твърденията, че "Брикел" ЕАД иска да му бъде разрешено да приложи минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от Приложение № 1, към Наредбата, не сочи на материална незаконосъобразност на административния акт, тъй като се касае за бъдещо несигурно събитие, което към датата на издаването на актуализираното КР е извън неговия обхват. Неправилно касаторът счита, че с издаването на акта се нарушават стандарти за качество на околната среда, за които се говори в чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и на това основание в разрешителното следва да се включват допълнителни мерки, без да се засяга действието на други мерки, които може да бъдат взети с цел спазване на стандартите за качество на околната среда. Досежно твърдяното нарушение на чл. 123а, ал. 4 ЗООС, касационната инстанция счита, че в случая всички поставени условия от компетентния орган по чл. 120 ЗООС са съобразени с НДНТ, определени съгласно критериите, по наредбата по чл. 119 ЗООС. От данните по делото не се установява, че административният орган е определил по–малко строги емисионни норми за серен диоксид, за да се твърди, че по този начин се нарушава чл. 123а, ал. 4 ЗООС. Правилно административният съд приема, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, досежно несъбиране на доказателства от страна на органа, за наличието на техническите и икономическите причини. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Сдружение "За Земята – достъп до правосъдие", за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебното решение. По отношение на Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) в Община Гълъбово, приета с Решение № 521 от протокол № 60/30.11.2018 г. на Общински съвет — Гълъбово ("ПКАВ Гълъбово"), същата не сочи на извод за незаконосъобразност на актуализираното КР. От внимателния прочит на всички условия в актуализираното КР става ясно, че компетентният орган по чл. 120, ал. 1 ЗООС при издаване на акта е поставил в разрешителното допълнителни по-строги мерки за съответствие с нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ. Нормата на чл. 123, ал. 11 от ЗООС действително не съдържа изискване за това да бъде определен дела на инсталацията в съществуващото замърсяване, когато има данни, че инсталацията съпричинява замърсяването и нарушаването на стандарта за качество на околната среда. В случая за инсталация СОИ-2, касаторът не е ангажирал доказателства, с които да установи твърдения от него правнорелевантен факт, свързан със замърсяването на околната среда в Община Гълъбово, а именно, че дружеството е замърсявало околната среда повече от допустимото, към датата на издаване на акта. Обосновава се извод, че в представената документация по делото не се съдържат данни, индикиращи наличието на пречки или на някое от изрично посочените в ЗООС основания за отказ да бъде издадено исканото актуализирано комплексно разрешително. В подкрепа на така изложената теза, за липса на безспорни доказателства, че двете инсталации на ответника са замърсявали и замърсяват въздуха е и задължението, което органът има в този случай. Според чл. 120, ал. 4 ЗООС, компетентният за издаване на комплексното разрешително орган осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС при издаване на разрешителното. Това законово предписание е доразвито в Наредбата по чл. 119 от ЗООС. Съгласно чл. 8, ал. 5 от тази Наредба при наличие на издадено решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или на преценка за неизвършване на ОВОС те се представят заедно със заявлението, като резултатите от извършената ОВОС могат да се включат в него. В чл. 13, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт се сочи, че комплексното разрешително отразява съответно резултатите от извършена ОВОС, в т. ч. заключенията от доклада за ОВОС и условията в решението по ОВОС. Това означава, че по смисъла на специалния закон решението по ОВОС се отчита при издаване на комплексното разрешително, но не съвпада по съдържателен обхват с предмета на последното. Пред първоинстанционния съд не са били изтъквани аргументи от касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението, поради липса на ОВОС за двете инсталации. Във връзка с искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване от настоящия касационен състав на основание чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, относно тълкуването на нормите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември, както следва: 1.) на отношението между материалноправните норми на чл. 31, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС от една страна и ВАТ 21, таблица 4, условие (ii) от НДНТ- ГГИ