Решение № 5982 от 16.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационна жалба от Ню Криейтив Къмпани ООД със седалище в гр.София, подадена чрез пълномощник адв.Т. Бочев. Жалбата е срещу решение 6906 от 23.11.2021г., постановено по адм. дело 3169/2021г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на Ню Криейтив Къмпани ООД срещу заповед РД-92-Д27-/4/19.03.2021г. на кмета на район Красно село - Столична община (СО). С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски. Ответникът кметът на район Красно село Столична община, чрез пълномощника си адв. И. Мадамжиев, с писмен отговор и в открито съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира и разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно и обосновано е потвърдил издадения административен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Ню Криейтив къмпани ООД срещу заповед РД92-Д27/4/19.03.2021г. на кмета на СО, район Красно село. С нея е наредено да се изземе от Ню Криейтив къмпани ООД общински нежилищен имот, публична общинска собственост, находящ се в гр.София, бул.Цар Борис III 41, представляващ Група помещения с един вход с площ от 100.00кв.м., на 1-вия етаж в сградата на ОКИ Красно село. В хода на съдебната проверка съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, както и че при издаването й не са нарушени императивните изисквания за форма на административния акт. Първоинстанционният съд е отчел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната ѝ на това основание. На последно място съдът е приел, че процесната заповед е издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОС. Административният съд е счел неоснователен довода на оспорващия, че не е налице прекратяване на наемното правоотношение, тъй като липсвал надлежен административен акт за прекратяване - заповед на кмета по реда на чл.44, ал.2, вр. ал.1 от ЗМСМА. Административния съд е установил, че съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗОС наемните правоотношения по чл.14, ал.3 и ал.7 от ЗОС се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Като в случая с едностранно писмено предизвестие, връчено на оспорващия, съществуващото между страните наемно правоотношение е било прекратено. Съдът е счел, че възраженията на оспорващия срещу законосъобразността на прекратяване на договора за наем между страните не могат да се разглеждат в производството по оспорване на заповедта за изземване на имота, а е следвало да се предявят по реда на гражданското съдопроизводство. С оглед на тези съображение с обжалваното решение 6906 от 23.11.2021г. по адм. дело 3169/2021г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Ню Криейтив къмпани ООД срещу заповед РД92-Д27/4/19.03.2021г. на кмета на Район "Красно село" - Столична община. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - чл.65 от ЗОС. Съгласно относимата разпоредба на чл.65, ал.1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Анализът на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС предпоставки 1/. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2/. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3/. това владение или държане да е без основание. В конкретния случай административния орган и съдът са приели, че са налице и трите кумулативни предпоставки. Имотът, предмет на оспорената заповед за изземване, е общинска собственост, за което не е имало спор между страните. Освен това същият се е държал от Ню Криейтив Къмпани ООД въз основа на договор за наем РД92-Д27/04.01.2014год. на отпаднало правно основание, тъй като с предизвестие от 25.01.2021г. дружеството е било уведомено, че в 7-мо дневен срок от получаване на предизвестието, ще се счита, че договорът за наем е прекратен, както и че имотът следва да бъде освободен. Настоящият съдебен състав не споделя този извод, като аргументите за това са следните: Установява се, че недвижимият имот, предмет на заповедта, представлява група помещения с един вход, с площ от 100кв.м., на ет.1 в сградата на ОКИ Красно село е общинска собственост. Кметът на район Красно село и касаторът Ню Криейтив Къмпани ООД са сключили договор РД92-Д27/04.01.2014г. за наем горепосочения общински нежилищен имот. В същия е договорена наемната цена, както и начина на заплащането й, също така са очертани правата и задълженията на страните по същия. Дружеството наемател е подало молба до кмета на район Красно село СО за освобождаване от заплащане на наемна цена за периода на извънредното положение, като се е позовало на решение 136/16.04.2020г. и 578/12.11.2020г. на Столичния общинска съвет. С писмо с изх. РКС21-ТД26-229/2/19.03.2021г. административния орган е заявил, че не са налице основания за освобождаване от заплащане на наемни вноски, тъй като дружеството е реализирало проходи в посочения период. Въз основа на което е изпратена покана на дружеството за доброволно плащане на дължим наем за общински нежилищен имот, като е предвиден 7-дневен срок за изпълнение. На 25.01.2021г. е изпратено предизвестие за прекратяване на договора за наем, тъй като е било налице многократно неизпълнение на задълженията на дружеството по чл.8, ал.8.2 от договора за наем. Същото е получено на 03.02.2021г. С покана за доброволно освобождаване на имота с рег. РКС21-ТД26-232/16.02.2021г., връчена на 04.03.2021г., дружеството е уведомено, че имотът се ползва без правно основание и следва да бъде освободен в 7-дневен срок от получаване на поканата, в противен случай СО ще предприеме действия по реда на чл.65 от ЗОС. Въз основа на което е последвало издаването на административния акт, предмет на съдебния контрол. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита че е налице първата предпоставка, тъй като по делото е безспорно, че имотът е публична общинска собственост. Налице е и втората предпоставка - имотът се е държал от Ню Криейтив Къмпани ООД въз основа на подписан договор за наем РД92-Д27/04.01.2014год. между дружеството и кмета на район Красна село СО. Не е налице обаче третата предпоставка чл.65, ал.1 от ЗОС, тъй като не е установено по безспорен начин действащия договор за наем да е прекратен, следователно не е установено дружеството да държи гореописания недвижим имот публична общинска собственост на отпаднало правно основание. Така е, защото в производството по оспорване на заповедта за изземване на имота не би могло да се извърши инцидентен контрол върху законосъобразността на прекратяване на наемното правоотношение. Административният съд в решението си неправилно е приел от една страна, че договорът е надлежно прекратен, а от друга страна е счел, че в производството пред него не може да разглежда възраженията на оспорващия срещу законосъобразността на прекратяване на наемното правоотношение. В действителност както прекратяването на договора за наем, така и възраженията на оспорващия срещу неговото прекратяване, касаят гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен в административното производство. Компетентен за неговото разрешаване е общия граждански съд. Доколкото Ню Криейтив Къмпани ООД е държал имота въз основа на сключения между страните договор за наем РД92-Д27/04.01.2014г., обективирал е несъгласието си с прекратяването на наемното правоотношение, позовавайки се на решения 136/16.04.2020г. и 578/12.11.2020г. на Столичния общинска съвет, и при неразрешен спор между страните за това, следва да се приеме, че не е установено имотът да се държи на отпаднало основание. Изземването на общински имот по реда на чл.65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице условията, посочени в нормата на чл.65 от ЗОС. В случая това не е така, тъй като между страните е налице спор относно съществуването на договор за наем РД92-Д27/04.01.2014г., респ. в контекста на чл.65 от ЗОС е налице неразрешен гражданскоправен спор дали имотът се държи без основание. Както вече се каза, този спор не може да бъде разрешен в производството по оспорване на заповедта за изземване на имота. Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове крайният извод, че в конкретната хипотеза не е налице последната предпоставка за упражняване на правото по чл.65 от ЗОС. Поради това и заповедта за изземване е незаконосъобразна. Като не е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна, постановена при липса на положителна законова предпоставка за изземване на процесните помещения. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, на касатора следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в общ размер на 1470 лв. 370 лв. д.т. и 600 лв. за адвокатско възнаграждение за касационното производство, както и 500 лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство - според представения в това производство списък на разноските. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е неоснователна претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Затова тази претенция следва да бъде оставена без уважение. На основание на горното и на чл.221, ал.2, изречение първо, предложение второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,