Решение № 59 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16702/2011 г.

Решение № 59 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16702/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Николай Найденов, в качеството му на процесуален представител на Барбара Мария Ирене Хилдебранд, управител на "Кваттра" ООД, срещу решение № 4355 от 10.10.2011 г. по адм. дело № 3160 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт (РА) № 200100368 от 26.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 183 от 31.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат на същото със сумата от 215 500.00 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО и определяне на допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 14 651.63 лв. и лихва за забава, както и относно непризнати разходи в размер на 310 204.22 лв. за финансовата 2008 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 26, т. 11 от ЗКПО. В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Магдалена Соколова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 200100368 от 26.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 183 от 31.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат на същото със сумата от 215 500.00 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО за финансовата 2007 г. и определяне на допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 14 651.63 лв. и лихва за забава, както и относно непризнати разходи в размер на 310 204.22 лв. за финансовата 2008 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО, като е оспорван в частта относно облагането по последния закон за ревизираните финансови 2007 г. и 2008 г. Административният орган е приел, че за ревизираната 2007 г. следва да се увеличи финансовият резултат на ревизираното дружество със сумата от 215 500.00 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО. Тя представлява две плащания по фактури № 0...1 от 31.05.2007 г. и № 0...2 от 30.06.2007 г., издадени от "Рила проект" ЕООД по повод договор за фиксирана поръчка от 23.05.2007 г., сключен между него и ревизирания субект в качествата им на възложител и изпълнител. От анализа на съдържанието на договора с предмет осъществяване на дейности от името и за сметка на възложителя по осигуряването и впоследствие прехвърлянето на правото на собственост върху поземлени имоти, от осчетоводяването на всички разходи по повод изпълнението на същия като текущи, от предварителен договор от 10.08.2007 г., впоследствие окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху тези имоти - нот. акт № ххх от хх.хх.хххх г. между същите страни, договорения ред и начин на изплащане на възнаграждението за изпълнението на поръчката, отделно и на цената на правото на собственост, както и от счетоводно неотразяване на прихода от сделката, административният орган и съдът са направили извод, че е реализиран фактическия състав на чл.78 от ЗКПО. Според тази разпоредба финансовия резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Касационната жалба по повод на този първи спорен момент по делото е насочена към неправилната преценка от страна на съда на договора за фиксирана поръчка от 23.05.2007 г., което води до неточния извод, че платеното в размер на 215 000.00 лв. по двете фактури е възнаграждение за извършване на услуги, съответно приход за касатора. Според него това са средства, дадени за осъществяване на част от дейностите по договора, като другата защитна теза е за неправилно приетото по делото становище относно задълженията по договора и конкретно, че основно е това по прехвърлянето на правото на собственост, а не и това по снабдяването с виза за проектиране и урегулиране на имотите. Във връзка с последното, неправилно е прието, че сделката е финализирана на датата на нотариалния акт, когато е прехвърлено правото на собственост 13.11.2007 г. и е получена цялата договорена сума. Така получената сума според касатора не представлява приход по смисъла на СС-18 "Приходи", а тълкуването по повод прилагането на този стандарт е неправилно, респ. и позоваването на чл. 78 от ЗКПО. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Съгласно посочената законова разпоредба финансовият резултат се коригира със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, като в случая това се явява СС - "Приходи" и конкретно неговата т. 5.1. В последната са уредени кумулативните изисквания, за да бъде признат прихода. По делото се спори дали те са налице през 2007 г., съответно дали правилно се явява приложен и чл. 78 от ЗКПО. За точност следва да се отбележи, че спорните приходи са били отразени като такива за 2008 г., което обстоятелство е взето предвид, поради което и за тази данъчна година с тях е намален финансовия резултат на ревизираното дружество. Съдът правилно е анализирал договора от 23.05.2007 г., послужил като основание за издаване на двете процесни фактури. Така при преценяване на спорния факт за окончателно изпълнение на тази част от договора и с оглед на осъщественото в нейно изпълнение разплащане по него, съответен на фактически установеното, е изводът за неотчетени реализирани приходи през ревизираната 2007 г. Съдът правилно не е кредитирал и заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Преценката за законосъобразното прилагане на чл. 78 от ЗКПО за 2007 г. по делото се обуславя от съдържанието на обсъждания договор и конкретно на т. 5 от него, в която е уредено плащането по него. Записано е, че 50 % се плащат при сключване на договора за фиксираната поръчка, като според договореното тази сума служи изключително и само за финансиране на придобиването на поземления имот. Договорен е начин на плащане на тази 50 % - на част на два пъти по 25 % в посочени срокове. Отделно е договорено заплащане на 25 % от възнаграждението след предоставяне на влязла в сила виза за проектиране и 25 % след завършване на процедурата по урегулиране. За последните две плащания няма допълнителни изисквания, приети в тази клауза от договора. Така спорът се концентрира около осъщественото плащане по банков път по двете фактури, в изпълнение на т. 5 от договора, като то е направено на двете дати - 31.05.2007 г. и на 30.06.2007 г. По делото се установява, че в предварителния договор от 10.08.2007 г. за покупко-продажба между същите страни "Кваттра" ООД като продавач и "Рила проект" ЕООД като купувач е записано, че цената на недвижимите имоти следва да се плати в срок от 5 дни след подписването му. Това е станало с фактура № 5 от 12.09.2007 г. и № 6 от 3.11.2007 г. като общата стойност е от 176 295.00 лв. Отделно от това по делото се установява, че в счетоводството на ревизираното дружество е отчетена сумата от 98 026.42 лв., включващи разходи за материали, за външни услуги, вкл. консултантски, за амортизации, работни заплати и осигуровки и наем на офис. Така се поставя въпросът дали процесната сума от 215 500.00 лв. представлява приход за ревизираното лице, който не е осчетоводен съобразно изискванията на СС-18 "Приходи". От така посоченото съдържание на договора в частта му относно договореното възнаграждение не може да се установи какъв е размерът на същото както при частично, така и при пълно изпълнение на същия. В същия е посочена конкретно обща сума с разсрочено заплащане на три вноски и същевременно четири изисквания за това плащане. По тези причини и с оглед факта, че тежестта на доказване е в лицето на ревизираното дружество, жалбоподател, то по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Експертът по изслушаната експертиза също не дава отговор, като в писменото заключение се съдържа факти и данни относно реализирани разходи през 2007 г., като се сочат реализирани приходи, но през 2008 г., отчетени за същата данъчна година. Налице е поетапно изпълнение на процесния договор и правилно първоинстанционния съд се е позовал и на т. 7 от СС - 18 "Приходи". След като през 2007 г. е изплатено част от възнаграждението, както и е осъществено прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти, като част от задълженията на дружеството - изпълнител, то същото представлява приход за него, който не е отчетен съгласно счетоводните изисквания и правила. По изложените съображения обжалваното решение в тази част е правилно. Относно втория спорен момент за непризнати разходи в размер на 310 204.22 лв. за финансовата 2008 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 26, т. 11 от ЗКПО. В хода на административното производство е констатирано, че през отчетната 2008 г. ревизираното дружество е отчело като текущ разход за посредничество такъв в размер на 310 204.22 лв. по фактура от 22.12.2008 г., издадена от "Мюнх Фермьогенсфьордерунг" Гмбх. Последното дружество няма представител и обект в страната, съответно не е регистрирано по реда на ЗДДС. Установено е от договор за посредничество от 26.05.2008 г., че ревизираното дружество е възложило на същото в качеството му на посредник да оказва съдействие при преговори със собственици на поземлени имоти в с. Столник с цел обединяването им до около 85 000 кв. м, да проверява и/или осигурява всички необходими документи за сключване на договори покупко-продажба, да оказва съдействие при обединяването им в единна площ, да оказва съдействие при процедурата по преобразуване и урегулиране, срещу възнаграждение в размер на 0.85 евро за кв. м площ за посредничество и 0.85 евро за кв. м площ за преобразуване на поземлени имоти. Прието е, че след като мястото на изпълнение на посредническата услуга е на територията на РБългария, то изпълнението на задълженията по посочения договор за посредничество, е възможно да бъде изпълнено от лице, което пребивава в страната за по-дълъг период, познава българското законодателство по повод търговията с недвижими имоти, работата на държавните органи по администрирането на поземлените имоти и други специфични дейности по повод закупуването, преобразуването и урегулирането на същите. Извършването на тези процесни дейности по договора, които според административния орган не са точно определени, не се явяват документално доказани, поради което и на посоченото правно основание е увеличен финансовият резултат за 2008 г. Касационната жалба по повод този втори спорен момент по делото е насочена към неправилния извод, че процесните дейности не са документално доказани, съответно са квалифицирани като нереално осъществени. В тази връзка сочи за необсъждане на дадените обяснения от управителя на дружеството Карл Хайнц Мюнх и на неценене на представените предавателни протоколи за извършена дейност за конкретно посочени периоди, които не са оспорени по процесуалния ред затова. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Съдът точно е отграничил основния спорен момент от фактическа страна, а именно дали задълженията, произтичащи от цитирания договор за посредничество са осъществени от немското търговско дружество, страна по договора с качеството посредник. По делото са събрани като доказателства освен обясненията на управителя на дружеството, дадени в административното производства, и протоколи, които не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът правилно е приел, че изпълнението на задълженията по договора от това дружество не се явява доказано, понеже не са ангажирани годни и достатъчно доказателства за установяване на правнорелевантни факти като извършване на преговори, относно компетентността на преговарящото лице или лица, относно обема на посредничеството и начина на формиране на стойността му, представляваща част от договореното възнаграждение. Това е така, понеже правилно административният орган и съдът са преценили, че след като немското дружество няма представителство в страната, както и агент, при липса на други доказателства, освен договор, фактура и обяснения на управителя на същото, не може да се установи реалното осъществяване на посредничеството от точно посоченото конкретно търговско чуждестранно дружество. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение