Решение № 12625 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по две касационни жалби, подадени от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ - София, чрез процесуалния представител юрк. Брайкова и от Джамбаз-Агро ООД, [ЕИК], чрез адв. Тончева против Решение 59 от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. 11/2023г. по описа на Административен съд Ямбол. Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София обжалва решението частта, с която по жалба на Джамбаз-Агро ООД е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г.-2020 г. за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-2600/7098 от 09.12.2022 г. в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2021 във връзка с подаденото от Джамбаз- Агро ООД заявление за подпомагане с УИН: 28/190521/03161 в размер на 53550.94 лв и преписката е върната на ограна за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като потвърди оспорения акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Джамбаз- Агро ООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г.-2020 г. за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-2600/7098 от 09.12.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, с която е прекратен по отношение на Джамбаз- Агро ООД ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022. Заявено е касационно основание за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения акт. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. С представен по делото отговор се оспорва касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - София. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - София е основателна, а жалбата Джамбаз-Агро ООД - неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г.-2020 г. за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-2600/7098 от 09.12.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който прекратен по отношение на Джамбаз- Агро ООД ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2021 във връзка с подаденото от Джамбаз- Агро ООД заявление за подпомагане с УИН: 28/190521/03161 в размер на 53550.94 лв. С оспореното в настоящото производство решение, Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акта на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, в която е прекратен по отношение на Джамбаз-Агро ООД ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022 и е отменил акта, в частта, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2021 във връзка с подаденото от Джамбаз-Агро ООД заявление за подпомагане в размер на 53550.94 лв., като преписката е върната на административният орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че дружеството е одобрено за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2021, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 (Наредба 4/24.02.2015 г.). За безспорно е прието също, че през първата година от ангажимента на дружеството е изплатена сума в размер 53 550.94 лв. С писмо с изх. 01-2600/5949 от 12.10.2022 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. С писмо с вх. 01-2600/5949 от 26.10.2022 г. кандидатът е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ с твърдения че за кампания 2022 г. не е заявил част от парцелите, за които е поел ангажимент през 2021г. поради погиване от суша на част от лавандуловите насаждения. В обжалвания акт са изложени мотиви, че след разглеждане на възражението, ДФЗ-РА не намира основание да прекрати административното производство поради възможността на бенефициентът да заяви тези площи като угар с код БР 0, за да спази изискването на чл. 17, ал. 2 от наредбата, като е съобразено, че съобразно автоматични проверки на въведените данни, при подаване на заявлението, кандидатът е бил предупреден, че не е декларирал същите площи по направлението, спрямо декларираните от предходна година. В хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза съобразно заключението на която площта на припокриване между заявените през кампания 2022 г. парцели и референтните, заявени 2021 г. е 80.01 ха., като е налице намаление на заявените площи през 2022 г. с повече от 10% спрямо референтните площи от 2021 г. Вещото лице сочи, че разликата се явява следствие от декларирани различни парцели през втората година на поетия ангажимент. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Прието е, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е съобразил, че адресата на акта е надлежно уведомен за откриване на производството по издаване на акта, като му е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви своето становище и възражения по констатациите. По приложението на материалния закон, на първо място първоинстанционният съд е съобразил приложимата нормативна уредба и констатациите на съдебно-техническата експертиза и е обосновал извод, че дейностите по направление "Биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент. Одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на Наредба 4/2015г. или в случаите по, ал. 4 и 5. Прието е, че площта на припокриване на заявените парцели през 2022 г., отнесена към референтната площ от 2021 г. е 83.12 %, което е намаление с повече от 10%, като съобразно изложеното конкретният случай попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. съобразно която Държавен фонд "Земеделие" прекратява ангажимента, когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Поради изложеното съдът е счел, че е налице основание за прекратяване на ангажимента. От друга страна административният съд е приел, че разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба 4/2015г. е неправилно приложена във втората част на волеизявлението на органа за установяване на публично държавно вземане. Съдът е посочил, че предприемането на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление може да бъде започнато с акта за прекратяване на ангажимента като бъде открито производство по издаване на АУПДВ, но не е следвало в същия акт да се обективира решение за установяване на публично държавно вземане. Според административния съд, възстановяването на помощта предполага влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, какъвто не е настоящият случай, още повече жалбоподателят е посочил основание за изключване на отговорността по смисъла на чл.15, ал.5 от Наредба 4/2015г. В тази връзка е прието, че от страна на органа не е извършена проверка за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства и не е изложил мотиви защо приема възражението за неоснователно, което е от значение за преценката дали подлежи на възстановяване получената от земеделския стопанин финансова помощ. Изложеното е мотивирало съдът да отмени акта в частта му на установеното публично държавно вземане, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне с отделен акт, което да се извърши след влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд е изяснил фактическата обстановка, като е описал точно всички извършени в административното производство действия. Обсъдил е и заключението на съдебно-техническата експертиза, което е кредитирал като обективно и компетентно изготвено. Правилно административният съд е съобразил, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба 4/2015г. дейностите по направление "Биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. В чл. 17, ал. 2 от същата наредба е предвидено, че одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на наредбата или в случаите по ал. 4 и 5. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4/2015 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че законът регламентира като материално правна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление. От доказателствата по делото, вкл. СТЕ, безспорно се установява, че съвпадението на площите между двете кампании (референтната 2021 и кампания 2022) е 83.12 %, поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 1, вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г., ангажиментът е прекратен. По отношение на жалбоподателя това е установено още при административните проверки на въведените данни при подаване на заявлението, като жалбоподателя е бил предупреден че е налице несъответствие на декларираните площи по направление "Биологично растениевъдство", спрямо тези от предходната година. Съобразно изложеното и предвид факта, че жалбоподателя не оспорва факта, че през 2022г. не е декларирал част от парцелите декларирани през 2021 г. а е декларирал други, както и предвид разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/2015г., правилно административният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на поетия от дружеството ангажимент. По изложените съображения касационната жалба на Джамбаз-Агро ООД е неоснователна. По касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - София: На първо място настоящият касационен състав не споделя изводите на административния съд за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т.1 от Наредба 4/2015г. Съобразно регламентираното с нея Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Граматичният анализ на цитираната норма сочи, че използваният от законодателя съюз "и" обосновава извод, че при настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същ административен акт могат да бъдат приложени двете й диспозиции да бъде прекратен ангажимента и земеделския стопанин да бъде задължен да възстанови получената финансова помощ. Липсва законово изискване административният орган да упражни така предоставените му правомощия с два отделни административни акта, а и издаването на един акт е в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 АПК. Както правилно е посочил административния съд, въпросът за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредбата е относим към възстановяването на получената финансова помощ, като легално определение е дадено в §1, т. 9 от ДР на Наредба 4 от 24.02.2015 г. Неправилно, обаче, съдът е приел че административния орган не е изложил мотиви за наличието на обстоятелства, изключващи възстановяване на помощта. Видно е от съдържанието на оспорения акт, в същия е посочено, че след разглеждане на възражението, същото е прието за неоснователно, като е посочено, че в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба 4/2015г. кандидатът е могъл да заяви площите върху които твърди, че лавандуловите насаждения са погинали, като угар с код БР 0, което не е сторил. Още повече, че в случая земеделския производител се позовава на форсмажорни обстоятелства по отношение на парцели, които не е заявил за подпомагане. Отделно от изложеното, в случая не се представят доказателства за форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на §1, т. 9 от ДР на Наредба 4 от 24.02.2015 г. , които да представляват предвидената в чл. 15, ал.5 от Наредбата отрицателна материална предпоставка за възстановяване на получената помощ. Съгласно ал.6 на цитираната норма, случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства/документи, издадени от компетентен административен орган/ се съобщават в писмена форма на ДФЗ-РА, от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това. По делото липсват приложени каквито и да са писмени доказателства и документи издадени от съответните компетентни органи за настъпване на твърдените обстоятелства. За такова не може да се приеме представеното уведомително писмо до "Маком Сертифициране" ЕООД, което изхожда от управителя на Джамбаз-Агро ООД и съдържа единствено изявление, че поради пропадане на част от засетите площи с лавандула заради сушата през 2020г., същите ще бъдат разорани и желанието е да отпаднат от договора. По изложените съображения се налага извод, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал 4 от Наредба 4/24.02.2015 г., съгласно които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление до момента заедно със законните лихви, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба 4/24.02.2015 г. при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100% от изплатената по мярката финансова помощ, като в случая правилно е счетено, че жалбоподателят следва да възстанови изплатената му финансова помощ за кампания 2021 г. в размер на 53 550.94 лева. Въз основа на горното, обжалваното решение на Административен съд Ямбол, в частта, с която е отменен оспорения акт в частта му, с която по отношение на Джамбаз-Агро ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 550.94 лв. и преписката е върната на органа за ново произнасяне, следва да се отмени, като жалбата на дружеството в тази част следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата част решението следва да се остави в сила. Решението следва да се отмени и в частта, с която ДФ Земеделие е осъден да заплати в полза на Джамбаз-Агро ООД разноски за държавна такса за първоинстанционното производство. С оглед изхода на спора в полза на Държавен фонд Земеделие - София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което на основание чл. 9, ал.3 вр чл. 7, ал.2, т.4 и чл.8, ал.1 Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на размер на 3700,56 лева, както и разноски за държавна такса в размер на 428.41 лева, или общо 4128.97 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение