Решение № 5172 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2013 г.

Решение № 5172 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Боснева, против Решение № 12/24.01.2013 г. по адм. дело № 342/2012 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Веселин Антимов Узунов, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - адв. Младенов, са постъпили отговор и писмено становище, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил Заповед № ДК-02-ЮЦР-292/23.10.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна пристройка към съществуваща сграда с външно стълбище", находящ се в общински УПИ ХLI-155, кв. 48 по плана на гр. Девин, с извършител Веселин Антимов Узунов. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила - неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и по-конкретно вида на строежа, както и поради нарушение на материалния закон, с оглед забраната за премахването му при наличие на "търпим строеж" по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./ в сила от 26.11.2012 г. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви за търпимост на строежа, на основание разпоредба, която е неприложима. С разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./ не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като законодателя въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма издадени строителни книжа, за "търпими". Този нов период е за строежи, извършени за времето от 1.07.1998 г. до 31.03.2001 г. /влизане в сила на ЗУТ/. Независимо, че съдът е приел, че процесния строеж е извършен в периода 1990-1998 г. и преди 2000 г., т.е., че това време попада в периода, обхванат от новата разпоредба, последната е приложена незаконосъобразно. Това е така, защото § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е материалноправна норма и като такава няма обратно действие по отношение на актове по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, издадени преди влизането й в сила. Тя е приложима спрямо такива актове, издадени след влизането й в сила, т.е. след 26.11.2012 г., каквато процесната заповед не е. Разпоредбата е неприложима и по отношение на висящите съдебни производства по обжалване на такива актове, предхождащи по време влизането й в сила, независимо, че приключването им е вече при действието на тази разпоредба. Изложеното обуславя основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Съдът е следвало да изложи мотиви за законосъобразност на заповедта на възприетото от органа правно основание за издаването й - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и едва тогава да пристъпи към изследване на предпоставките за наличие на "търпим" строеж, в една от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 или 3 от ПР на ЗУТ, в зависимост от установените данни за времето на извършване на строежа, както и на предпоставките за наличие на данни за висяща или приключила процедура по узаконяването му, на основание § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, при наличието на които строежа не подлежи на премахване. В случая обаче такива мотиви по съществото на спора липсват, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възпрепятства проверката на касационният съд за правилно приложение на материалния закон, относим за случая. Тези мотиви, не могат да бъдат заместени от касационният съд, поради нарушаване правото на защита на страните от една съдебна инстанция. От изложеното следва, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. По искането на страните за разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасянето е от първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение