Решение № 7935 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Милки Био България ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. З. Наумов срещу решение 334/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 484/2020 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р-04000419006348-091-001/14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП в потвърдената част с решение 127/17.07.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в общ размер на 313 071,16 лв. и лихви 72 070,34 лв. В касационната жалба не са посочени изрично отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в същата жалба, може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора изводите на първоинстанционния съд за липса на вътреобщностни доставки (ВОД) не се подкрепят от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че съдът не е съобразил данните от БИМИС на Агенция Митници за преминаване на товарните автомобили през ГКПП Кулата, както и неправилно съдът е възприел материалната доказателствена сила на протоколите за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск, изготвен от дирекция Фискален контрол на НАП. Касаторът се оплаква, че съдът не е възприел събраните свидетелски показания в тяхната цялост, като свидетелят Г. Димитров бил установил, че е присъствал лично по време на разтоварване на стоките в складовете на получателя в Гърция. Неправилно и в нарушение на процесуалния закон според касационния жалбоподател съдът не е кредитирал като годни доказателства товарителниците за международен превоз на стоки и писмените потвърждения на получателите. Сочи довод, че във връзка с оспорването от ответника в първоинстанционното производство по чл. 193 ГПК на автентичността на издадените фактури към гръцките дружества и на подписите от името на получателя и превозвачите, където такъв подпис е положен върху ЧМВР, packing list, търговски документ и получените писмени потвърждения, както и верността на съдържанието им., без значение била липсата на ангажирани доказателства относно автентичността на положения подпис за получател върху изброените документи, тъй като това не влияело върху редовността на данъчния документ, съответно не засягало задълженията на доставчика. Предвид потвържденията от превозвачите и представянето от всеки от получателите на VIES декларации пред гръцките приходни органи, касаторът счита, че ВОД са доказани и не е следвало съдът да изключва оспорените документи. За транспортирането на стоките касаторът излага доводи, че то е извършено от трети лица за сметка на доставчика съгласно чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 25/2020 г., в сила от 20.03.2020 г. Позовава се на Конвенция за договора за международен автомобилен транспорт, както и на съдебна практика на СЕС по дела С-492/13 по приложението на чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/, както и решение по дело С-587/10. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. З. Наумов, който е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор от юриск. М. Найденова, я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 382 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизията и приети по делото доказателства правилно са били интерпретирани от органите по приходите, които са направили верния от фактическа страна извод, че не е доказано от страна на жалбоподателя доставчик осъществяването на ВОД поради липса на доказателства за получаване на стоките от търговците в Гърция, а така също и редовни потвърждения, които да изхождат от получателите на стоките. Съдът е посочил в решението си, че приетото от фактическа страна в хода на ревизията, е останало непроменено и в хода на съдебното дирене по отношение на лицето, което сочи като извършител на транспортните услуги, не е установено транспортирането на стоките като елемент от ВОД. В решението е прието, че липсват доказателства за осъществен транспорт на стоките до територията на държава-членка, поради което следва да се приеме, че доставката с тях е извършена на територията на страната. Направен е извод от съда, че въз основа на доказателствата правилно органите по приходите са приели, че дружеството не разполага с категорични доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка по смисъла на чл. 45, ал. 2 ПЗДДС, съответно, че стоките са стигнали до техните получатели в Гърция. При липса на съществени реквизити в потвържденията от получателите, съдът е счел, че не е изпълнено изискването по чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС и ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС не е извършен. Решението е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС дефинира ВОД като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, както и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Предвид, че в процесния случай транспортирането на стоките (млечни продукти) е за сметка на доставчика от трети лица, приложим е чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС. От доказателствата по делото се установява, че в представените по делото ЧМР липсват данни за мястото на натоварване, респ. на разтоварване - получаване на стоките. Относно представените писмени потвърждения по чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС и в тях липсва съществен реквизит име на лицето, което е получило стоките (млечни продукти сирене, кашкавал, масло и имитиращи продукти). С оглед направеното от процесуалния представител на приходната администрация в съдебно заседание на 28.09.2020 г. оспорване, съдът по искане на жалбоподателя, му е дал възможност да се запознае със становището и да ангажира доказателства и съответно след това да заяви дали ще се ползва от оспорените документи. В следващото съдебно заседание на 09.11.2020 г. съдът е открил производство по оспорване на посочените в становището на приходната администрация документи - фактури, ЧМР, pacing list, търговски документи и потвържденията от получателите на стоките, както и е указано на жалбоподателя, че носи на основание чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване автентичността на оспорените документи. В същото съдебно заседание по искане на жалбоподателя съдът е разпитал като свидетел Г. Димитров, който е установил, че живее на семейни начала с управителката на Милки Био България ЕООД, както и е участвал в 90 % от случаите при разтоварване на стоките в Гърция, а също и е съдействал на дружеството-жалбоподател да намира клиенти в Гърция, а и му е помагал и като преводач. Предвид, че издадените на гръцките дружества CEDARWOOD" SMPC, IMPULSE HELLAS" SMPC, EMPORIKOS OMILOS THESSALONIKIS" LTD, BLENDINGS LIMITED" SMPS, GREEK DAIRY COMPANY" SMPS и KALOGERA TRIANTAFYLIA" SMPC, всичките с регистрация в Гърция документи - фактури, ЧМР, pacing list, търговски документи и потвърждения от получателите на стоките, същите документи са оспорени по реда на чл. 193 ГПК от процесуалния представител на директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново, правилно в обжалваното решение е прието, че с показанията на свидетеля Г. Димитров, не е доказана автентичността на посочените документи. Наистина липсва изрично определение от решаващия съд, че процесните документи се изключват от доказателствата по делото. Видно от обжалваното решение в него изрично съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал оспорената автентичност на документите и затова не ги е кредитирал. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е следвало оспорените документи да се изключват от доказателствата по делото, а съдът е следвало да ги кредитира като обективно отразяващи фактите по делото. Това оплакване е в противоречие с разпоредбата на чл.194, ал. 2 ГПК и с идеята на законодателя да се оспорват частните документи относно тяхната автентичност по чл. 193, ал.3 ГПК. След като при оспорването касаторът не е доказал автентичността на оспорените документи, правилно съдът не ги и кредитирал и не е постановил съдебния си съобразявайки се с тях.. В този смисъл всички посочени в касационната жалба доводи относно автентичността на доказателствата, които са оспорени и които съдът е приел, че наистина са неавтентични, са несъстоятелни. Предвид състезателността на съдебния процес и направеното от ответника по първоинстанционното съдебно производство оспорване на частни документи относно тяхната автентичност, без значение са доводите на касатора за приложение на чл. 301 ТЗ, тъй като не сме в хипотезата на извършване на търговска сделка без представителна власт. Поради изложеното без значение за изхода на делото са цитираните в касационната жалба и посочени по-горе решения на СЕС, тъй като фактите в главните производства са различни от тези по настоящия правен спор. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. М. Найденова в писмения отговор срещу касационната жалба, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на размер на 6 382 лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение