Решение № 4436 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2020 г.

Решение № 4436 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 -2020 г. (ОПИК) и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") при Министерството на икономиката срещу Решение № 171 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 239/2020 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отменено негово Решение от 18.06.2020 г. в частта по т. 89, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно приложение № BG16 RFOP002-2. 073-1810 на "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа са изложени съображения, че съдът необосновано е кредитирал новопредставените доказателства по делото и неправилно е приложил чл. 142, ал. 2 АПК. Коригиращата годишна данъчна декларация за 2019 г. е подадена на 30.06.2020 г., т. е. след издаване на процесния отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което съдът неправилно е основал на нея изводите си за допуснати нарушения при издаване на административния акт. Иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение от 18.06.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. и главен директор на ГД "ЕФК" при Министерството на икономиката в частта по т. 89, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно приложение № BG16 RFOP002-2. 073-1810 на "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа за микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Съдът е установил от фактическа страна, че съгласно т. 11. 1, подт. 5 от Условията за кандидатстване (УК/Условията), по тази процедура са допустими за подпомагане кандидати, които са регистрирали спад поне 20 % в оборота (нетните приходи от продажби) за месец април 2020 г. спрямо средния месечен оборот (нетни приходи от продажби) през 2019 г. В Условията за кандидатстване изрично е посочено, че понятието "нетни приходи от продажби" е използвано в смисъла по § 1, т. 49 от ЗР на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с § 1, т. 11 от ЗР на Закона за счетоводството. Посочено е също, че средният месечен оборот за 2019 г. се изчислява, като сумата, посочена от кандидата в Част V, на ред 1. 1, шифър 0110 от подадената от същия годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО, се раздели на 12. Освен това, съгласно т. 9 "Минимален и максимален размер на безвъзмездна финансова помощ за конкретен проект" от Условията за кандидатстване, безвъзмездната финансова помощ, предоставяна по процедурата, може да бъде в максимален размер до 10 % от "нетните приходи за продажби", декларирани при лица, които се облагат с корпоративен данък, в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. (част V, шифър 0110 "нетни приходи от продажби")" и допустими по процедурата са единствено кандидати с отчетени поне 30 000 лв. "нетни приходи от продажби" в годишната данъчна декларация за 2019 г. на същия ред от декларацията. "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД е подало проектно предложение с регистрационен № BG16 RFOP002-2. 073-1810. Предложението е включено в списък с предложените за отхвърляне проектни предложения. Списъкът е приложен към Доклад с № 93-00-1022/18.06.2020 г. относно работата на оценителната комисия по втора оценителна сесия. Съгласно т. 2. 14 и 2. 15 от Опростените процедурни правила списъкът е одобрен от ръководителя на УО на 18.06.2020 г. За да постанови процесния отказ, административният орган е приел, че кандидатът не отговаря на критериите за допустимост по т. 11. 1, подт. 5 от Условията за кандидатстване и критерий № 16 от Критерии и методология за оценка на проектните предложения (Приложение 4 от Условията за кандидатстване). Този извод е основан на предоставената от НАП информация, че дружеството е декларирало нетни приходи от продажби за 2019 г. в размер на 0, 00 лева. Стойността на нетните приходи от продажби за месец април 2020 г. е 157 121, 36 лева, а нетните приходи от продажби за 2019 г. са 0, 00 лева. По тази причина административният орган е приел, че не е налице спад от поне 20 % в оборота. От правна страна съдът е приел, че данните, декларирани пред НАП, недвусмислено сочат за допусната грешка при попълването на ГДД за 2019 г. Според легалното определение за "нетни приходи от продажби", съдържащо се в § 1, т. 11 от ЗР на Закона за счетоводството, към която норма препраща § 1, т. 49 от ЗР на ЗКПО, това са "сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност". Следователно за административния орган е било пределно ясно, че не е възможно при "общи приходи" в размер 3 664 101, 64 лева, след като от тях бъдат извадени търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност, да се получи размер на "нетните приходи от продажби" 0, 00 лева. Едно от двете числа е сгрешено. Административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 35 АПК и да издаде индивидуалния си административен акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение от случая, включително и чрез изискване на обяснение от подалото заявление за подпомагане дружество. Съдът е посочил, че сходно задължение за административния орган се съдържа и в т. 2. 9. и в т. 2. 14. от Опростените процедурни правила. Като не е изпълнил посоченото задължение, административният орган е постановил индивидуален административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага неговата отмяна. На следващо място, съдът е установил, че на 30.06.2020 г. от дружеството е подадена коригираща декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 8592-1 от същата дата. В коригиращата декларация на ред 1. 1 "в това число нетни приходи от продажби" шифър 0110 е посочена сумата 3 658 913, 68 лева. Въз основа на данните от коригиращата декларация административният съд е приел, че са налице нови факти от значение за делото след издаване на акта, които следва да бъдат съобразени предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, поради което решението на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. е незаконосъобразно на още едно основание - противоречие на материалноправните разпоредби. По горните съображения съдът е отменил административния акт и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и чл. 20, ал. 1, т. 3 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. В т. 21. 2 от Условията за кандидатстване в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 2 от посочения закон е предвидено отпускане безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, т. е. без извършване на техническа и финансова оценка. Отказът е мотивиран с констатирано несъответствие на кандидата с критериите за допустимост по т. 11. 1, подт. 5 от Условията за кандидатстване и критерий № 16 от Критерии и методология за оценка на проектните предложения (Приложение 4 от Условията за кандидатстване), а именно - кандидатът не е регистрирал спад поне 20 % в оборота (нетните приходи от продажби) за месец април 2020 г. спрямо средния месечен оборот (нетни приходи от продажби) през 2019 г. По делото не се спори, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството-жалбоподател е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В т. 9 от УК изрично е посочено, че към датата на подаване на проектното предложение следва кандидатите вече да са подали ГДД за 2019 г. пред НАП съобразно разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. Пак в същата точка е предвидено, че УО извършва корекция в бюджета на основание предоставените данни по служебен път от НАП, когато кандидатът е посочил по-голям от допустимия размер от 10 % от "нетните приходи за продажби" съгласно ГДД за 2019 г. Следователно при разглеждане на документите на кандидатите определящо значение има резултатът, деклариран пред НАП. Няма опора в закона заключението на съда, че въз основа на предоставените данни от НАП ръководителят на УО е следвало да констатира, че декларацията пред НАП съдържа грешка относно размера на нетните приходи. Ръководителят на УО няма качеството на орган по приходите и не разполага с правомощие да извършва проверка на декларираните данни. По същите съображения административният орган не е бил длъжен да дава указания на кандидата за подаване на допълнителни документи. В случая е релевантна ГДД, въз основа на която е подадено проектното предложение и впоследствие е извършена справката от административния орган, а не подадената по-късно (след издаване на процесния отказ) коригираща ГДД. При предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по опростени правила водещо значение има принципът на бързина. С оглед спецификата на процедурата и съобразно заложените критерии за допустимост при подаване на проектното си предложение кандидатът следва да декларира пред УО нетни приходи в същия размер, в който преди това са били декларирани от него с ГДД пред НАП. Облекченият ред за кандидатстване и разглеждане на проектните предложения по процедура № BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемия COVID-19" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 цели своевременно предоставяне на помощта на нуждаещите се правни субекти - по опростени правила, при които редуцирането на критериите и етапите за предоставяне на помощта е оправдано с оглед водещата цел на процедурата да постигне преодоляване на последиците от пандемията. Соченото от административния орган фактическо основание за отказа се подкрепя от събраните по делото доказателства, а правното основание съответства на приложимия материален закон. Не са налице констатираните от съда основания за отмяна на акта, а именно - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Административният акт е законосъобразен, а постановеното съдебно решение за неговата отмяна е неправилно поради нарушение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК в полза на Министерството на икономиката следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лева, определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение