Решение № 7507 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2018 г.

Решение № 7507 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бялалес" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. Р., ул. "В. Л." .№..., с управител С. К., подадена чрез упълномощен адв. С. Ц., против решение № 12 от 26.03.2018 г., постановено от Административен съд - Р., ІV състав, по адм. д. № 625/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обжалваният съдебен акт е неправилен, поради наличие на доказателства, събрани в производството и необсъдени от съда, а именно: приетата комплексна съдебно- техническа експертиза, според която би следвало да се изплати финансовото подпомагане по схемите за директно плащане за кампания 2014 г. за цялата заявена площ. Счита, че не е гарантирано правото на лицата да се защитят срещу констатациите на ответника чрез оспорване заповедта за одобряване на специализирания слой, каквито гаранции не са налице при произнасяне на Тълкувателно решение № 8 от 2015 г. на Върховния административен съд. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. Цанев се акцентира, че събитията, които се имат предвид, са се случили преди постановяването на това тълкувателно решение и към момента на подаване на жалбата е била възможна процедурата по обжалване на тези тип откази. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и на незаконосъобразното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане, като заявява искане за присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Л. Ж., която с писмена молба пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в случая е установено, че част от заявените площи, съответстваща на 36, 52 % от установените за подпомагане площи, попада извън специализирания слой "Площи, в добро земеделско състояние" за 2014 г. и ответникът действа в условията на обвързана компетентност спрямо факта на невключване на процесната земя в този допустим слой, а съгласно чл. 58 на Регламент 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларираната площ към установената в рамките на 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената. Според участващия по делото прокурор в процесния случай 36, 52 % попада в този обхват, поради което площта от 67, 08 ха подлежи на санкциониране чрез отказ и административният орган е упражнил правомощието си по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, цитирано като основание в оспорения акт, като е постановил частичен отказ по подаденото заявление, от което следва, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен и следва да остане в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Бялалес" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 12 от 26.03.2018 г. е отхвърлено оспорването по жалба на "БЯЛАЛЕС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. "В. Л." .№..., срещу Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02-180-2600/4328, издадено на 28.09.2015 г. от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и "БЯЛАЛЕС" ЕООД е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" – РА, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева – разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Р. е приел, че атакуваният административен акт е издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на който съгласно Заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г. изпълнителният директор е делегирал правата си по чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК "липса на компететност". Първоинстанционният съд е констатирал, че неразделна част от обжалваното уведомително писмо е таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане, в която заедно с обстоятелствената част от уведомителното писмо, се съдържа информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, както и информация за относимостта на отказа с факта, че заявеният парцел не е включен в специализирания слой "ПДЗС". При тези данни първостепенният съд е преценил, че процесният адм. акт съдържа фактическите основания, които биха могли да се подведат под приложимата правна норма и биха могли да служат за изходна база за съдебна проверка за спазването на материалния закон, поради което не е налице и основанието, визирано в чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо АПК. По отношение на законосъобразното приложение на материалния закон в мотивите на обжалваното решение е отразено, че в случая няма установено нарушение на нормата на чл. 16а, ал. 1 (редакция преди изменението с ДВ бр. 90/2015 г.) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.), според която Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (ДВ, бр. 22 от 2010 г.). Първостепенният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. постановено по Тълкувателно дело № 1/2015 г. на Върховния административен съд и на текста на чл. 16а, ал. 2 (редакция преди изменението с ДВ бр. 90/2015 г.) от Наредба № 105/2006 г., в която е посочено, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания по чл. 12а. Констатирано е, че по делото не са представени доказателства и от страна на оспорващото дружество не се твърди, че заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на МЗХ е обжалвана пред Върховния административен съд. В хода на първоинстанционното производство е установено, че част от заявените площи, съответстваща на 36, 52 % от установените за подпомагане площи, попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. и ответният административен орган е действал в условията на обвързана компетентност при невключване на процесната земя в този допустим слой. Приложен е чл. 58 на Регламент 1122/2009 г., съобразно който при процентно отношение на наддекларираната площ към установената в рамките на 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената, като в конкретната хипотеза е установено, че 36, 52 % попадат в този обхват, поради което площта от 67, 08 ха подлежи на санкциониране чрез отказ. От тук е изведено заключение, че ответникът е законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, което е цитирано като правно основание в оспорения акт, постановявайки частичен отказ по подаденото заявление, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че първостепенният съд не бил разгледал доказателства, събрани в производството и необсъдени от съда, а именно: приетата комплексна съдебно- техническа експертиза, според която би следвало да се изплати финансовото подпомагане по схемите за директно плащане за кампания 2014 г. за цялата заявена площ. Това не е така, защото в обжалваното решение са изложени конкретни мотиви относно визираната експертиза, като съдът точно е констатирал, че заключението на експертите е формирано въз основа на извършени от тях наблюдения на място към момента на изготвяне на експертизата, поради което същите са неотносими съм установяване състоянието на спорния парцел, засаден с лозови насаждения през процесната 2014 г. Освен това извън компетентността на вещите лица е да се произнасят по правен въпрос досежно това дали е следвало да се заплати на жалбоподателя претендираното финансово подпомагане или не. Следва да се има предвид и обстоятелството, че чрез горепосочената експертиза, на която се позовава касаторът, не може да се оборят констатациите на приложения по делото протокол за специализирана теренна проверка относно процесния физически блок № 70130-138 -І с приложения към него снимков материал, защото същият има характер на официален документ, който не е оспорен от жалбоподателя при приемането му като писмено доказателство в съдебното заседание, проведено на 09.02.2016 г. От значение е и факта, че в т. 7 от горепосочената експертиза вещите лица са дали заключение, че "Видно от състоянието на лозовия масив, през стопанската 2015 г. не са провеждани необходимите агротехнически мероприятия". В случая съдът правилно се е аргументирал с представената по делото и приета без възражения и оспорвания допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила изцяло съответствието на обжалваното уведомително писмо със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните. Към визираната експертиза е приложена снимка на БЗС № 70130-138-І, относно която експертът е отразил, че от нея е видно, че това БЗС е изцяло извън допустимия слой за подпомагане, одобрен със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. за кампания 2014 г. По отношение на оплакванията, развити в касационната жалба, против изводите на съда във връзка с проведената теренна проверка, настоящият съдебен състав счита, че също са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил, че проверката за допустимост на земеделските площи е извършена въз основа на данните, които се съдържат в СИЗП, поддържана от Министерството на земеделието и храните (чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/2006 г.). Създаването, поддържането и обновяването на тази система включва създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофотокарта на територията на страната, дигитализиране на физическите блокове и БЗС и създаване и поддържане на регистър на ползваните земеделски земи – чл. 8 от Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 28 от наредбата ДФ "Земеделие" РА създава интегрирана информационна система, която обединява данните, от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и данните, които се съдържат в СИЗП и административният орган няма правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта за тяхното подпомагане. В случая липсват доказателства за извършена проверка на място на заявените за подпомагане площи от оспорващото дружество, като данни за такава не се съдържат и в оспорения административен акт. Тази проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане, тъй като съобразно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на едва 5% от всички земеделски производители кандидатстващи за подпомагане, като липсват данни заявлението на "Бялалес" ЕООД да е попаднало в тези 5% изключват наличието на допуснати нарушения при извършване на проверка на място, тъй като такава изобщо не е правена, а и не е задължителна. Във връзка с твърдението на оспорващото дружество, че неуведомяването му за извършената специализирана теренна проверка е основание за отмяна на оспорения акт, първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Правилно е установено, че приетите като доказателства протоколи обективират констатации от извършени специализирани теренни проверки по реда на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., а не от проверка на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, поради което няма законово задължение извършилите проверката да уведомят ползвателите на физическите блокове за провеждането и резултатите от същата. Вярно е преценено, че процесните теренни проверки са извършени в периода от 02.10.2014 г. до 22.10.2014 г. и те се основават на действащата в този период разпоредба на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г., която е отменена по-късно с решение на Върховния административен съд, което няма обратно действие. Относно развитите в касационната жалба оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд относно приложението на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховният административен съд, настоящият съдебен състав счита, че също са неоснователни. Тезата на жалбоподателя, е че към момента на подаване на първоинстанционната жалба заповедта на министъра за одобряване на специализирания слой не подлежала на самостоятелно обжалване и не било гарантирано правото на лицата да се защитят срещу констатациите на ответника чрез оспорване заповедта за одобряване на специализирания слой, каквито гаранции не били налице при произнасяне на Тълкувателно решение № 8 от 2015 г. на Върховния административен съд. Касационният съдебен състав не възприема това становище, защото към датата на произнасяне на обжалваното решение - 26.03.2018 г. първостепенният съд е бил задължен да се съобрази с цитираното по- горе тълкувателно решение, което е задължително за всички административни съдилища. С оглед на това решаващият съдебен състав правилно се е мотивирал с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховният административен съд, като правилно е счел, че заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" пряко засяга правата на земеделските производители във връзка с включването в допустимия слой на всички заявени от тях земи, респективно неуважаването на направените от тях възражения по заповедта на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105. Визираната заповед безспорно е окончателният завършващ акт на проведената процедура, поради което подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и извършването на окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година от РА във връзка с така определения слой "Площи допустими за подпомагане" се осъществява в условията на обвързана компетентност, поради което няма как ДФЗ - РА да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, когато парцелът на земеделския производител не е включен в заповедта по чл. 16 г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно претендираните от него разноски, възлизащи на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,