Решение № 2218 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2010 г.

Решение № 2218 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба на "ББИ - Енерджи" ЕООД, Пловдив, против Решение № 338/28.12.2009 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, министърът е отменил Решение № ПЕ-95-ПР/2009 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Перник (РИОСВ) за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Изграждане на МВЕЦ на р. Искър, в землището на с. Злокучене, Община Самоков" като незаконосъобразно и нецелесъобразно и е върната преписката за преразглеждане при спазване на изложените в решението указания. Недоволно от решението, "ББИ - Енерджи" го обжалва. Твърди, че същото е недопустимо като произнесено по просрочена жалба. Освен това, решението е издадено в нарушение на материалния закон. Моли обезсилването му, а ако се прецени, че то е допустимо - отмяната му. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна Бойчо Стамболийски, също счита жалбата за неоснователна. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Обжалваното Решение № ПЕ-95-ПР/8.10.2009 г. на директора на РИОСВ е за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС). То е публикувано на интернет страницата на РИОСВ в деня на постановяването му - на 8.10.2009 г., видно от приложеното към административната преписка "Съобщение" от РИОСВ. С последното са възпроизведени изцяло мотивите и диспозитива на решението на директора на РИОСВ. Видно от Писмо изх. № 26-00-1244/8.10.2009 г. на РИОСВ, копия от решението са изпратени на кметовете на община Самоков и кметство с. Злокучене, за съобщаване на интересуващите се по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. Жалбата на "Гражданите на община Самоков" и Екологичен форум за защита на Рила "Еко Рила", гр. Самоков, до министъра като горестоящ административен орган, наименована от тях "Възражение", е подадена в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и е заведена с вх. № Ж-312/12.11.2009 г. След постъпването на жалбата в МОСВ, министърът е издал и обжалваното негово Решение № 338/28.12.2009 г. При така установеното от фактическа страна, жалбата против решението на министъра се явява основателна. Същото е неправилно, като издадено по просрочена жалба. Обжалваното пред министъра Решение № ПЕ-95-ПР/08.10.2009 г. на директора на РИОСВ е издадено на основание чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно чл. 99, ал. 6 от ЗООС и чл. 31, ал. 18 от ЗБР, то подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбата, съгласно чл. 84, ал. 1 от АПК, се подава чрез административния орган, чийто акт се обжалва, до по-горестоящия административен орган в 14-дневен срок от съобщаването на акта. Съобщаването на решението на директора на РИОСВ е станало по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, чрез съобщение за него в Интернет страницата на РИОСВ на 8.10.2009 г. Срокът за обжалването му по административен ред е 14-дневен, започнал е на 9.10.2009 г. и е изтекъл на 22.10.2009 г. - четвъртък, присъствен ден. Жалбата до министъра е подадена от заинтересованите лица на 12.11.2009 г. и се явява просрочена. Изрично заявеното в решението становище на министъра (вж. стр. 1 от Решение № 338/29.12.2009 г., абз. 5) за допустимост на жалбата при посочените данни по делото, се явява необосновано. Произнасянето на министърът като по-горестоящ административен орган, по просрочена и процесуално недопустима жалба, води до постановяване на неправилен акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на постъпване на жалбата в МОСВ, Решение № ПЕ-95-ПР/8.10.2009 г. на директора на РИОСВ е влязло в сила и е стабилен, неподлежащ на обжалване и съответно - на отмяна по реда на инстанционния контрол, административен акт. Единственият начин за неговата промяна или отмяна, при евентуално наличие на посочените в закона основания, е било възобновяването на производството по издаването му, по реда на чл. 99 - 106 от АПК. По изложените съображения, като неправилно, решението на министъра следва да се отмени. Неоснователен е доводът, развит в писмените бележки на процесуалния представител на министъра, че "... постановяването на административен акт в хипотезата на просрочие на жалбата не представлява съществено процесуално нарушение...както че това не е основание за оспорване и съответно - отмяна на акта от съда". Произнасянето по просрочена жалба съставлява именно съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Да се приеме обратното означава да се обезсмисли цялостната концепция, заложена в АПК за бързина и процесуална икономия при провеждането на административните производства (чл. 11 от АПК), при условията на законност (чл. 4 от АПК). Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, решението на министъра е подлежащият на обжалване административен акт. Основанията за неговото оспорване и съответно - отмяна, са посочените в чл. 146 и специално т. 3 от него. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,