Решение № 2130 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2016 г.

Решение № 2130 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Й. К. с адрес гр. Л. чрез процесуален представител адвокат Г. Т. Д., срещу решение № 12 от 02.02.2016 г. на Административен съд Л. по адм. дело № 153/2015 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата й срещу Решение № 20/15.05.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Л., с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност № О-10-999-30-00029166 от 10.02.2015 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при същото ТП на НОИ по болничен лист № 0573042 сер. А2009 от 20.07.2010 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Л. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шест отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ, с което се отхвърля нейна жалба срещу разпореждане, с което й се отказва отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0573042, серия А2009 за период на ВНР от 20.07.2010 г. до 19.08.2010 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Установено е от доказателствата по делото, че процесния болничен лист е представен пред осигурителя ВиК АД Л., който го подава в ТП на НОИ. Установено е по делото, че за периода на ВНР жалбоподателката е със статут на осигурено лице, съгласно дефиницията по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Първият осигурител е дружество ВиК АД Л., където е работела на длъжност главен счетоводител, а вторият е Общински съвет Л., тъй като е общински съветник за мандат 2007 - 2011 г. Установено е също така, че на жалбоподателката е изплатено възнаграждение като общински съветник в пълен размер за месеците юли и август на 2010 г. или, че за периода на болничния лист е получено възнаграждение. При установеното от фактическа страна и съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 3, чл. 40, ал. 1 КСО и чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 КСО осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица имат право на парични обезщетения за временно неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, са санитарно курортно лечение и др. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Правото на парично обезщетение е характеризирано като алтернатива на възнаграждение/трудово възнаграждеразпоредбатание/. Тази характеристика е затвърдена с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО, според която паричното обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В случая по делото е безспорно, че жалбоподателката е получила възнагрждение за периода на временната неработоспособност по издадения болничен лист. Това е достатъчно основание от фактическа и правна страна да бъде отказано отпускането на парично обезщетение, както правилно са приели съдът и административният орган. Всички доводи са били обсъдени подробно и са изведени обосновани изводи за неоснователност на жалбата. Представените пред настоящата инстанция доказателства не променят изводите, направени от районния съд, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение