Решение № 11968 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 155 от 12.05.2023 г., постановено по адм. дело 107/2023 г. Административен съд (АС) Стара Загора, пети състав, е отменил по жалба Дрийм старс ЕООД, с [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-44-0117263 от 27.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), и в полза на търговеца са присъдени разноски в размер на 1 050,00 лева, представляващи съдебни разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Тодорова. В същата се прави оплакване, че решението на АС Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Стара Загора, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Дрийм старс ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, [улица], [адрес], чрез процесуалния му представител адв. М. Трифонов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се сторените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на Дрийм старс ЕООД, с [ЕИК], Заповед за налагане на ПАМ ФК-44-0117263 от 27.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект парти център Party Land , находящ се в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от Дрийм старс ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като на 23.01.2023 г., при извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - парти център Party Land , находящ се в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от Дрийм старс ЕООД, на капаро за детско парти за рожден ден на стойност от 100,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел Compact S01 с ИН на ФУ DY53123 и ИН на ФП 36701596, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е изваден дневен отчет 000281/23.01.2023 г., съкратен отчет на фискална памет, копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН), въпросен лист, опис на паричните средства и заявка за парти рожден ден. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0117263/23.01.2023 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното, обаче, според административния съд, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общо формулирани, в по-голямата си част са свързани с целите на упражнената административна принуда, като не е и ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на търговския обект, предмета и характера на осъществяваната в обекта търговска дейност и предлаганите услуги се свързват с констатацията че с поведението си проверявано лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата . Наред с това, според съда, не е съобразено и обстоятелството, че нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. В тази връзка е прието, че представените в хода на съдебното производство доказателства и в частност - анонимизирания сигнал, получен в Информационния център на НАП с вх. ИЦ-С-6/ 03.01.2023 г., по повод на който сигнал е извършена проверката, не водят до друг извод, тъй като изнесените в този сигнал данни не са посочени като обуславящи мотиви за определяне продължителността на срока на ПАМ, а наред с това същите не могат да заместят или санират липсата на посочване на относимите факти и обстоятелства в обжалваната заповед, които са от значение за индивидуализиране срока на ПАМ. Прието е също така, че достоверността на съдържащите се в сигнала твърдения не е потвърдена по никакъв начин чрез събрани по реда на ДОПК или АПК доказателства и доказателствени средства, поради което не е достатъчно да се приеме, че нерегистрирането и неотчитането на продажби на услуги в търговския обект представлява практика в дейността на дружеството. В заключение е посочено, че липсата на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. 3. На последно място е прието, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като според съда ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на фактите и доказателствата по делото. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с: тежестта на извършеното нарушение, характеристиките на обекта - местонахождение и площ, видът на извършваната дейност и минималната цена на предлаганите услуги - 240,00 лева. Направен е акцент върху факта, че поводът за извършената проверка е подаден до НАП сигнал от клиент, съдържащ данни за неиздаване на документ за заплатена на 29.12.2022 г. сума в размер на 100,00 лева. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/на 2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 23.01.2023 г. проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС парти център Party Land , находящ се в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от Дрийм старс ЕООД, се констатира, че за направена контролна покупка на капаро за детско парти за рожден ден на стойност от 100,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта ФУ, модел Compact S01 с ИН на ФУ DY53123 и ИН на ФП 36701596, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА 0117263/23.01.2023 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката служител, като нарушението се установява от: изваден дневен отчет 000281/23.01.2023 г., КЛЕН, съкратен отчет на фискална памет, въпросен лист, опис на паричните средства и заявка за парти рожден ден. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилно, обаче, административният съд е приел, че при определяне на срока на мярката са изложени бланкетни, общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект в централната част на гр. Стара Загора, с площ около 200 кв. м., с възможност за реализиране на значителни обороти предвид характер на дейността организиране на детски партита с цена на гост в размер на 30,00 лева, но не по-малко от 240,00 лева за всички гости. Съобразено е и установеното при проверката друго нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно че в търговския обект не се съхранява кочан с ръчни касови бележки, което от своя страна представлява неизпълнение на чл. 35, ал. 3 от същата. Отделно от това, както правилно е посочил и касатора, е преценено, и обстоятелството, че поводът за извършената проверка е подаден сигнал от клиент, съдържащ данни за неиздаване на документ за заплатена сума. Изложените обстоятелства, в своята съвкупност, налагат извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 100,00 лева. При така изложените факти правилно е определен срок на мярката от 14 дни при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен към средния размер удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение. В допълнение следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд Стара Загора е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията чл. 227, ал. 1 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Дрийм старс ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-44-0117263 от 27.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касация Дрийм старс ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите гр. София разноски по делото в общ размер, възлизащ на 550,00 лева, от които 70,00 лева държавна такса за касационната инстанция съгласно представено на л. 7 от настоящото дело платежно нареждане, както и по 240,00 лева, представляващи разноски за юрисконсулт за всяка от двете инстанции, определени при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,