Решение № 4395 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Механджиева, против Решение 7088/24.11.2022 г., постановено по административно дело 4340/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение, по жалба на Б. Гълъбов е отменен отказ за издаване на заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ, обективиран в писмо изх. Към САГ21-ГР00-1817-/3/04.04.2022 г. на Главния архитект на Столична община и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. САГ21-ГР00-1817/19.08.2021 г. в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при спазване на дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Механджиева, която моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна Б. Гълъбов е постъпил писмен отговор, изготвен от адвокат Коцопулос, с който се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт, постановен от Главния архитект на Столична община, по повод подадено от Б. Гълъбов заявление за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП ИПРЗ на УПИ IV за озеленяване и КОО, за образуване на нов УПИ IV 420, 1400 за ЖС, кв. 26, м. Дървеница и свързаното с това изменение на контактен УПИ V за трафопост и изменение на плана за улична регулация разширяване на тротоар между о.т. 11а и о.т. 9, район Студентски СО. С оспореното писмо, Б. Гълъбов е уведомен, че с писмо изх. РСТ21-ВК08-1464-1/01.03.2022 г. е изразено отрицателно становище от Кмета на район Студентски СО по представеното мотивирано предложение за изменение на ПУП. Съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК и е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав напълно споделя възприетите от първостепенния съд изводи както относно характера на атакуваното волеизявление, така и относно пороците, от които страда същото. Правилно съдът е приел, че в посоченото по-горе писмо, подписано от Главния архитект на Столична община е обективиран изричен отказ да се даде разрешение за изработване на проект за изменение на план за регулация и застрояване. С оглед на цитираното съдържание, процесното писмо няма уведомителен характер, както възразява касационния жалбоподател, а съдържа отказ по подаденото от жалбоподателя искане за разрешаване изработване на ПУП ИПРЗ, засягащ неговите права и законни интереси, възпрепятстващ инвестиционните му намерения, който отказ подлежи на обжалване по съдебен ред. Правилен е изводът на съда, че административният акт не съдържа мотиви липсват изложени фактически и правни основания, наложили постановяването му, като такива не се извличат и от другите документи, които го предхождат и които са част от административната преписка. Както правилно е посочено в съдебното решение, вместо да изложи собствени мотиви административният орган е препратил към отрицателното становище на Кмета на район Студентски СО, обективирано в писмо изх. РСТ21-ВК08-1464-1/01.03.2022 г., което обаче също не съдържа мотиви. Волята на органа не може да бъде допълвана и мотивирана след издаване на административния акт, посредством събрани в хода на съдебното производство обстоятелства, поради което правилно оспореният отказ е отменен на това основание и преписката е върната за ново произнасяне. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател за това, че заявителят е следвало да преработи мотивираното си предложение. В оспорения акт такива указания не се съдържат и от съдържанието му по никакъв начин не може да бъде направен извод, че предложението е страдало от нередовности, респективно, че органът е искал отстраняване на такива. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен на още едно основание поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ лицата по чл. 131 ЗУТ могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, като ал. 2 поставя изискване когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението да се приложи скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, без да е необходимо да се посочи основанието за исканото изменение. В конкретния случай е отправено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от надлежно легитимирано лице по чл. 131 ЗУТ и към искането е приложено мотивирано предложение за изменението на ПРЗ. Мотивираното предложение съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на Общия устройствен план на Столична община, което се установява от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Съдът правилно е посочил, че предметът на проверката, която органът следва да извърши по подаденото искане се очертава от разпоредбите на чл. 135, ал. 1 3 ЗУТ, като при наличието на посочените условия, следва да се издаде позитивен акт в едномесечен срок. Предвид изложените мотиви, настоящият съд счита, че Административен съд София град е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован, доколкото относимите за спора факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Не се установиха и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответната страна е поискано присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата и първата инстанция. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски, поради което претенцията е неоснователна. В допълнителна молба за даване ход на делото от 31.03.2023 г., ответникът е посочил, че заявява претенция за разноски за платено адвокатско възнаграждение, извършени в производството пред АССГ, които не са били присъдени с процесното решение, като представя доказателства за извършването им. По това искане касационният съд не дължи произнасяне, тъй като се касае за разноски, сторени пред първоинстанционния съд и тъй като се установява, че не е отправяно искане до този съд за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,