Решение № 2987 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2009 г.

Решение № 2987 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП и на ЕТ "Варна-90 -Димитър Ненчовски" представляван от Димитър Иванов Ненчовски срещу Решение № 409 от 9.06.2009 г., постановено по адм. д. № 217/2007 г. на Варненският окръжен съд, Административно отделение, Втори състав. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, с което е отменен частично като незаконосъобразен РА № 0302439/27.09.2006 г., издаден от ТД Варна, потвърден с Решение № 897/30.11.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателят Димитър Иванов Ненчовски, действащ и като ЕТ "Варна - 90 - Димитър Ненчовски" са му определени допълнителни задължения по ЗДДС /отм/, а именно за периода 1.10.2001 г. - 30.10.2001 г. в размер на 16901,91 лв. и лихви за забава в размер на 10706.76 лв. и за периода 1.12.2001 г. - 31.12.2001 г. в размер на 816.57 лв. и лихви за забава в размер на 496.92 лв. ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски", представляван от Димитър Иванов Ненчовски атакува съдебното решение в частта, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 0302439/27.09.2006 г., издаден от ТД Варна, потвърден с Решение № 897/30.11.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнителни задължения по 3ДДС (отм.), а именно за периодите 04.2003 г., 05.2003 г., 06.2003 г., 07.2003 г., 08.2003 г., 09.2003 г., 10.2003 г., 11.2003 г., 12.2003 г., 01.2004 г., 09.2004 г., 10.2004 г., 11.2004 г., 12.2004 г., 01.2005 г., 05.2005 г. и 06.2005 г. в общ размер на 64799.64 лв. и лихви за забава в общ размер на 19018.03 лв. В касационните жалби се прави оплакване, че Решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбите се излагат подробни съображения в тази насока. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски" и в останалата й част. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба - ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски", представляван от Димитър Иванов Ненчовски не взема становище. ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски", представляван от Димитър Иванов Ненчовски, моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени атакувания РА. Ответника по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП е основателна, а тази на ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски" - неоснователна. Изразява подробно становище. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решението си Варненският окръжен съд е отменил като незаконосъобразен незаконосъобразен РА № 0302439/27.09.2006 г., издаден от ТД Варна, потвърден с Решение № 897/30.11.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателят Димитър Иванов Ненчовски, действащ и като ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски" са му определени допълнителни задължения по ЗДДС /отм/, а именно за периода 1.10.2001 г. - 30.10.2001 г. в размер на 16901,91 лв. и лихви за забава в размер на 10706.76 лв. и за периода 01.12.2001 г. - 31.12.2001 г. в размер на 816.57 лв. и лихви за забава в размер на 496.92 лв. и е отхвърлил жалбата на търговеца срещу РА № 0302439/27.09.2006 г., издаден от ТД Варна, потвърден с Решение № 897/30.11.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнителни задължения по 3ДДС (отм.), а именно за периодите 04.2003 г., 05.2003 г., 06.2003 г., 07.2003 г., 08.2003 г., 09.2003 г., 10.2003 г., 11.2003 г., 12.2003 г., 01.2004 г., 09.2004 г., 10.2004 г., 11.2004 г., 12.2004 г., 01.2005 г., 05.2005 г. и 06.2005 г. в общ размер на 64799.64 лв. и лихви за забава в общ размер на 19018.03 лв. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил съответните правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. По отношение на начислен ДДС за 12.2001 г. данъчния орган на основание чл. 55 от ЗДДС /отм/ вр. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС /отм/ е начислил на търговеца към 31.12.2001 г. ДДС в размер на 816,57 лв. върху разликата между отчетените по ЗСч. /отм/ себестойност и стойността на продадените стоки и определената от лицето данъчна основа на осъществени за периода облагаеми доставки в размер на 4082.83 лв. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят е отчел приходи от продажби на стоки и услуги в размер на 55146.84 лв., представляващи данъчната основа на осъществени облагаеми доставки за периода и разходи за основаната дейност в размер на 7609.95 лв., съставляващи себестойността на извършените услуги по ЗСч, за периода и отчетната стойност на продадени стоки в размер на 51619.72 лв. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), която гласи, че данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена от данъчната основа при внос. Съдът е обсъдил заключението на ССЕ, от което се установява, че за данъчен период 12.2001 г. не е установена продажба на стоки на "загуба", тъй като съобразно счетоводните регистри по чл. 104 - дневници за покупки и продажби и подадена СД по ЗДДС за данъчен период 12.2001 г. жалбоподателят е осъществил една продажба - съгласно данъчна фактура № 286/29.12.2001 г. за извършване на транспортна услуга на ЕТ "Вивиан 7", като стойността на услугата е 400 лв. и ДДС по нея 480 лв. Съдът е приел жалбата на лицето за основателна в тази си част и е отменил РА, тъй като тълкувайки нормата, Съдът е достигнал до извода, че тя касае доставката на стоки, не и на услуги. По отношение на начисления ДДС за м. 10.2001 г. Съдът, след като е разгледал доказателствата в преписката е приел за установено, че за този период за търговеца не е налице данъчно събитие и неправилно данъчният орган е счел, че то е възникнало от датата на подписване на нотариалния договор, тъй като с неговото подписване не са били започнали извършването на СМР, а е следвало данъчното събитие да възникне при изпълнение на СМР. Обсъдил е представените като доказателства по делото протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 28.03.2003 г.; акт за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 5.09.2003 г.; актове за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 20.08.2003 г., от 5.08.2003 г., от 12.07.2003 г., от 27.06.2003 г., от 29.05.2003 г., от 15.04.2003 г., от 9.05.2003 г., от 10.04.2003 г., от 4.04.2003 г., акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от 2.04.2003 г., акт за установяване категорията на почвата и действителните коти за извършени изкопни работи от 2.04.2003 г., акт за уточняване и съгласуване на строителния терен с работните чертежи и даване основния репер на строежа от 1.04.2003 г.; разрешение за строеж № 427/17.12.2002 г.; Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 112/22.06.2005 г., констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 21.04.2005 г.; акт за приемане на конструкцията от 15.10.2003 г., приемо-предавателни протоколи от 8.05.2004 г., от 9.05.2004 г., Съдът е взел предвид, заключението на в. л. по СТЕ, предвид на което "груб строеж" и част от довършителните работи са извършени в периода август 2003 г. - ноември 2003 г., като на нулев цикъл обекта е завършен през месец май 2003 г. при бетонирането на плоча "А". Към октомври 2001 г. жалбоподателят не е бил извършвал никакви услуги, свързани с изграждането на процесната сграда. По силата на чл. 24 от ЗДДС /отм/ данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7 - 10, извършени от данъчно-задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл. 14, извършен от данъчно-задължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 11. Съдът е изградил мотивите си въз основа на заключението на СТЕ, от което се установява, че строителни дейности са започнати да се извършват през периода 2003 г., а не през 2001 г., когато е извършено прехвърлянето, тъй като то не води автоматично до задължение на жалбоподателя да започне незабавно да предоставя услуги, тъй като това е свързано с получаването на разрешения от съответните административни органи, т. е. свързано е с преминаване през съответни административни процедури и отнемане на известно време. Предвид на това, правилно е прието, че за данъчен период 10.2001 г. за жалбоподателя не налице данъчно събитие и неправилно данъчния орган е счел че то е възникнало от датата на подписване на нотариалния договор, тъй като с подписването на последния не са започнали извършването на СМР, а е следвало данъчното събитие да възникне при изпълнение на СМР. От доказателствата по делото е установено, че доставките по СМР са извършвани от физическото лице Димитър Ненчовски, а не от ЕТ "Варна-90 - Димитър Ненчовски". Разпоредбата на чл. 4 от ЗДДС (отм.) гласи, че независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно и по занятие, включително всяка интелектуална дейност упражнявана като свободна професия. Физическото лице е извършвало такава дейност след периода 28.03.2003 г., като е доставяло строителни услуги. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) дава легално определение на това понятие: данъчно-задължено лице по смисъла на тези закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея, а в ал. 2 на същия текст законодателят е предвидил и кои не са данъчно задължени лица. Лицето Димитър Ненчовски не попада в обхвата на изключенията, предвидени с нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.), поради и което правилно Съдът е приел, че той е данъчно-задължено лице по смисъла на ЗДДС (отм.) за извършените доставки на строителни услуги след периода 28.03.2003 г. Установява се от СТЕ, че процесната сграда е завършена в "груб строеж" след юни 2003 г. т. е. след като са сключени договорите с трети лица и са налице сделки свързани с доставянето на строителни услуги, както е определено в самите договори. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДС /отм/ - получател по смисъла на този закон е лицето, което приема фактически или придобива собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или получава услугите. Неоснователно е твърдението в жалбата на търговеца, че строителните услуги са били изпълнени към датата на въвеждане на сградата в експлоатация - 06.2005 г., тъй като обектите са били предадени на собствениците преди издаването на разрешение за ползване на сградата. Представено е Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 112/22.06.2005 г. на Община Варна, предвид на което Съдът е приел факта за завършен строеж на сградата, т. е. финализирани са били строително-монтажните услуги, извършвани от физическото лице Димитър Ненчовски и за него е възникнало задължението за начисляване на ДДС и издаване на данъчен документ за доставките, съгласно чл. 25, чл. 55 и чл. 93, ал. 2 от ЗДДС /отм/. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна на спора и са направени правни изводи, въз основа на които обжалваният РА в тази си част се явява законосъобразен и правилно са били определени допълнително задължения за ДДС и лихви за забава в посочените размер на посоченото правно основание. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. След като е стигнал до същите изводи, Варненският окръжен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски не се дължат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,