Решение № 2345 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15225/2013 г.

Решение № 2345 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15225/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез юрк. Александрова като процесуален представител и по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, срещу решение № 5842 от 20.09.2013 г., постановено по адм. дело № 6343/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В двете касационни жалби се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е обявил за нищожно ЕР № 0255 от 20.07.2005 г. на НЕЛК по подробно изложени съображения за нарушение при прилагане разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето. Касаторите правят искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което ЕР № 0255/20.07.2005 г. на НЕЛК да бъде оставено в сила. Ответникът - Мирон Асенов Миронов не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационните жалби и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е експертно решение № 0255 от заседание № 102 от 20.07.2005 г. на НЕЛК по УНГ, с което е отменено ЕР № 4009 от 21.12.2000 г. на ТЕЛК обща - Ловеч в частта за оценката и срока на работоспособността на освидетелстваното лице Гергина Иванова Пенева, като определената степен на трайно намалена работоспособност е намалена от 80% на 15%, а срокът на инвалидизиране - от пожизнен на три години. С решение № 649 от 31.01.2013 г., постановено по адм. дело № 11468/2012 г. на Административен съд София - град е обявено за нищожно експертно решение № 0255 от заседание № 102 от 20.07.2005 г. на НЕЛК по УНГ болести. При проведен касационен контрол по жалба на НЕЛК срещу посоченото решение, Върховен административен съд, тричленен състав с решение № 9023 от 19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3688/2013 г. е отменил същото и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град с указания да бъдат приложени подадените до НЕЛК жалби или сигнали от органите на НОИ или прокурора, за да се установи по чия инициатива е започнало производството пред НЕЛК; както и да бъде конституирана като заинтересована страна директорът на РУСО - Ловеч. При новото разглеждане на делото Административен съд София - град е изпълнил даденото в отменителното решение на ВАС указание да конституира като заинтересована страна директорът на РУСО - Ловеч и е изискал от касационните жалбоподатели да представят доказателства по чия инициатива е образувано производството пред НЕЛК - по протест на прокурора или по жалба на главен експерт от НОИ. С обжалваното в настоящото касационно производство решение съдът е обявил нищожността на експертно решение № 0255 от заседание № 102 от 20.07.2005 г. на НЕЛК по УНГ. За да постанови този резултат, Административен съд София - град е приел, че според разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 (отм.) от КСО срокът за обжалване от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, работодателите, НОИ и др.) срещу решения на ТЕЛК е 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК, който в случая е изтекъл на 07.03.2001 г., а освен това не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпорежданията от 7.03.2013 г., 11.07.2013 г. и 7.08.2013 г. във връзка с разпределяне на доказателствената тежест в процеса да бъде представена жалба от гл. експерт на НОИ, подадена срещу ЕР № 4009 от 21.12.2000 г. на ТЕЛК. Съдът е обосновал извода, че административният акт е постановен по инициатива на НЕЛК. Приел е, че оспореното пред него решение на НЕЛК е издадено след тримесечния срок, установен в чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ - влязъл в сила на 1.01.2005 г. и действащ към датата на оспорения акт), поради което НЕЛК не е компетентен да отменя решението на ТЕЛК, а постановеният от него акт на това основание е нищожен. Обжалваното решение е правилно. Експертно решение № 4009 на ТЕЛК обща - гр. Ловеч е издадено на 21.12.2000 г. Експертно решение № 0255 от заседание № 102 на НЕЛК по УНГ е постановено на 20.07.2005 г. Касаторите не представят доказателства по инициатива на кой орган е започнало производството пред НЕЛК. Не е представена жалбата, въз основа на която е сезирана НЕЛК. В решение № 54 от 28.09.2012 г., издадено от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отразено, че ЕР № 0255 от заседание № 102 от 20.07.2005 г. на НЕЛК е обжалвано от прокурор. Касационните жалбоподатели поддържат тезата, че жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е подадена от гл. експерт на НОИ, но въпреки дадените от съда указания не сочат доказателства в подкрепа на твърденията си в тази насока. Такива доказателства не са представени и пред касационната инстанция. В тази връзка правилно и обосновано Административен съд София - град е приел, че така направените доводи са неоснователни. В чл. 41, т. 1, б. "в" от Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (отм.) е предвидено специализираните състави на НЕЛК да извършват контрол по издадените решения на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с експертизата на работоспособността. Органите на прокуратурата са извън кръга на заинтересованите лица и организации по чл. 16, ал. 1, т. 3 (отм.) от КСО, които притежават правото да обжалват експертните решения на ТЕЛК. Трети лица, извън предвидените в цитираната разпоредба, могат да подават сигнали за извършване на проверка за нарушения при изготвяне на експертиза на работоспособността, какъвто е настоящия случай, а процесуалните действия на НЕЛК правилно са приравнени на самосезиране в резултат на депозираното от следовател на Националната следствена служба писмо № 116/22.02.2005 г., с което са изпратени 53 бр. експертни решения на ТЕЛК (сред които и отмененото ЕР на ТЕЛК № 4009/21.12.2000 г.) с искане за преосвидетелстване. До 31.12.2004 г. е действала нормата на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО, съгласно която органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти, т. е. правомощието на НЕЛК не е обвързано със срок. Искането по сигнала на следователя е изпратено и оспореното решение на НЕЛК е постановено при действието на Закона за здравето, който е в сила от 01.01.2005 г. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗЗ органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техни решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Правилно Административен съд София - град е тълкувал и приложил цитираната разпоредба, обвързвайки компетентността на НЕЛК да ревизира решенията на ТЕЛК в рамките на установения с нормата тримесечен срок. НЕЛК е единственият орган, притежаващ материална компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на експертни решения на ТЕЛК по негова инициатива, като законодателят изрично е въвел и срок, в който да се реализира тази компетентност. Следователно компетентността на НЕЛК за извършване на посочените процесуални действия и постановяване на експертно решение е ограничена във времето и след изтичането на тримесечния срок тя няма право да преразглежда актовете на по-долустоящите органи и да постановява решения във връзка с тях. Издадените след този законово регламентиран срок административни актове на НЕЛК са нищожни. Изрично в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е предвидено, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Това означава, че необжалваният административен акт влиза в сила и получава стабилитет, с който следва да се съобразяват всички правни субекти. В действащата по време на издаване на ЕР № 4009/21.12.2000 г. на ТЕЛК разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 3 от КСО е предвиден 14-дневен срок от получаването на решението за обжалването му пред НЕЛК от заинтересованите страни и организации. Този срок е изтекъл към 07.03.2001 г. ЕР на ТЕЛК е издадено на 21.12.2000 г. и след като не е обжалвано от лицата по чл. 16, ал. 1, т. 3 от КСО, то е влязло в законна сила и е породило правни последици. Доказателства за оспорването му от гл. експерт на НОИ не са представени по делото. Вписването на обстоятелството, че решението е издадено по негова жалба не е достатъчно да обуслови извод относно спазването на предвидения в нормата 14 - дневен срок. Дори и да се приеме, че производството пред НЕЛК е образувано по сигнала на следовател при НСС, то тримесечният срок и в този случай е изтекъл. Оспореното решение на НЕЛК е издадено на 20.07.2005 г. и правилно е прогласено от Административен съд София - град за нищожно като постановено извън нормативно определената времева компетентност на органа. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответни на относимите материалноправни разпоредби. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,